След излизането на филма "Желязната лейди" (The Iron Lady) с многократно номинираната и два пъти носителка на "Оскар" Мерил Стрийп в ролята на Маргарет Тачър, критиката на пръв поглед изглежда доволна от лентата. Мнозина сочат филма като фаворит за предстоящите награди "Оскар", особено за главната женска роля. 

Маргарет Тачър обаче не за пръв път се превръща в лиричен герой. Преди филма името й неведнъж е възпято в редица песни, сред които и такива на доста популярни изпълнители. New Yorker предлага своя извадка от няколко такива. Сред тях обаче няма нито една ласкава.

За мнозина британската група Madness е най-известна с големия им хит от MTV - Our House. Тя обаче далеч не изчерпва богатия им арсенал от ска парчета. Песента Blue Skinned Beast (звяр със синя кожа) от албума Rise and Fall е и едно от първите своеобразни политически изявления на формацията. Заглавието се отнася към традиционния цвят на Консервативната партия, а останалата част от песента осъжда партията и Фолклендската война.

Името на О'Конър наскоро се появяваше доста в медиите около четвъртия й брак и неговия скорострелен край - само 16 дни след началото му. Встрани от това тази година от нея се очаква да излезе нов албум, което не е никак лош повод да си припомним нейната сила като поп изпълнител. 

В песента Black Boys on Mopeds от 1990 г. името на Тачър се споменава във връзка с това, че шокът й от протестите на площад "Тянанмън" от 1989 г. е бил лицемерен, след като британското правителство по това време също е било репресивно. Случаят, споменат в песента, включва млад мъж на име Никалъс Брамбъл, който е преследван от полицията и загива в катастрофа.

В една от най-злобните анти-Тачър песни, записвани някога, Костело започва, критикувайки пропагандаторската кампания, напада Тачър по име с думите "Когато Англия бе курвата на света, Тачър бе нейната мадам" (When England was the whore of the world / Margaret was her madam) и се връща на няколко пъти към идеята, че той ще стои на гроба й и ще тъпче мръсотията.

Френският поп изпълнител Renaud също се обръща директно към Тачър, като възхвалява жените за тяхното миролюбиво и нежно поведение и използва Тачър като виден противовес на това. В последния куплет той си представя, че ако е куче, би искал министър-председателят да е стълб, върху който да уринира.

Анти-Тачър песента на Браг е издадена, когато Желязната лейди е вече извън кабинета. Въпреки заглавието си, песента не е съвсем директна атака, но в последния куплет той косвено я засяга чрез Джон Мейджър с думите "Вашият лидер, тя си отиде/ Тя ни остави малкия Джон/ Той едва се крепи (Your leader she has gone / She left us little John / He’s barely hanging on by his nails).

В коментарите под материала на New Yorker читателите предлагат и други песни, в които Тачър съвсем не е позитивно възпята като например The Day That Tatcher Dies на Hefner, в която се пее как всичко ще се смеят и ще радват в деня, в който Тачър умре, а припевът с приповдигнато настроение повтаря "Динг донг, вещицата е мъртва".

Друго много показателно читателско предложение е и песента Margaret On The Guillotine на Morrissey, което започва с думите как милите хора имат една прекрасна мечта - Маргарет на гилотината, защото хора като нея, пее певецът, го изморяват, след което задава въпроса: "Кога ще умреш?". Текстът продължава с "Хора като теб ме правят стар отвътре. Моля те, умри", след което призовава хората да не таят тази мечта, а да я превърнат в реалност.