Деян Енев, писател: Добрата литература умива душите на хората

Голям писател, но едно малко уточнение - датите по камбаните не се "изрязват", а се оформят по калъпа преди отливането им.

• 4 13
• Докладване

Оф, дано да пише добре /не съм чел нищо/, ама като прочета как литературата се "обяснява", и се цитират световни и европейски величини, за да обясниш себе си, и се резервирам ...

• 12 15
• Докладване

[quote#1:"о. Павел"] .........но едно малко уточнение -

датите по камбаните не се "изрязват",

а се оформят по калъпа преди отливането им.[/quote]


или лесно е да познаеш числата от тотото , след като вече са изтеглени.
-----------------
сещам се за едно интервю със Силвия Кацарова , в което каза:

"може да е хубаво в чужбина , но ми харесва моята кочинка"

оставам думите й без коментар , както и причината въпр. Деян Енев да се нареди първи на гишето за чекинг във Виена.

• 7 4
• Докладване

«На кол вода пиехме» на Благой Шклифов (Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век) може би било любопитно четива за уважаемия съфорумник Еребус.

• 2 9
• Докладване

Прочетох книгата с разкази на Деян Енев "Българчето от Аляска". Това вече е зрял майстор - той отдавна си е талантлив. Прочетох и "Физика на тъгата" от Георги Господинов. Ще използвам образ, за да изразя мнението си - Деян Енев е построил няколко прости църкви, но от камък и за много години напред, а Георги Господинов е издигнал огромна катедрала, но от летви и найлон. Успех и на двамата!

• 5 22
• Докладване

[quote#1:"о. Павел"]едно малко уточнение - датите по камбаните не се "изрязват", а се оформят по калъпа преди отливането им. [/quote]-Не пипай калъпа,в него трудно се бърка, образа е огледален,после трябва да чистиш.
Когато се работи с восъчен модел, можеш ги "изрежеш" върху восъка(восъчния модел). После правиш калъпа, стопяваш восъка, изсушаваш ,лееш.
Така датата става като "изрязана върху чугуна," (когато е чугун).
-Е вървили сега човека да изреди всичките тези леярски дрънканици?

• 2 4
• Докладване

Добрата литература може да умива
и нещо да струва,
но престана да се купува!

• 1 3
• Докладване

Голям творец!

Ето тук еневото "Всиюки на носа на гемията"
--> http://liternet.bg/publish13/d_enev/vsichki.htm

• 2 4
• Докладване

"Всички", исках да напиша. Не "Всиюки" ала пустата фонетична кирилица на "Дневник"-а... :-/

• 2 2
• Докладване

"Моят приятел, писателят Дончо Цончев, лека му пръст, напусна омерзен парламента, след като изкара пълен мандат вътре."

Аре немаше нужда от тоя локум.
"...напусна омерзен, след като изкара пълен мандат вътре..."

• 1 7
• Докладване

"Безпризорни ангели" на Светослав Терзийски +++++

• 3 2
• Докладване

Публикувайте, ако е възможно един разказ, моля!

• 1 4
• Докладване

[quote#14:"etty1"]Публикувайте, ако е възможно един разказ, моля![/quote]
http://liternet.bg/publish13/d_enev/vsichki.htm

• 1 2
• Докладване

До коментар [#15] от "Павел Лазаров":

Благодаря за линка
Фамилиарно, малко повече отколкото харесвам, но добре написано.

• 1 2
• Докладване

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1162175

• 1 3
• Докладване

До коментар [#17] от "_dd":

"Българчето от Аляска" ми хареса.

• 1 2
• Докладване

До коментар [#15] от "Павел Лазаров":

Благодаря.На мене много ми харесва.

• 1 1
• Докладване

Браво на Дневник и благодарности от сърце ,че ни запознават чрез това интервю за българските (и не само български) литературни новости.

• 1 6
• Докладване

"умива душите" е прекалено буквално.
Ето как го е казал Уилям Фокнър в речта си при получаването на Нобеловата награда:
"Аз вярвам, че човек няма просто да издържи. Той ще надделее. Той е безсмъртен не защото единствен сред другите създания има неизтощим глас, а защото има душа, дух, който е способен на издръжливост, състрадание и саможертва.
И дълг на поета, на писателя е да пише за тези неща. Негова е привилегията да помага на човека да издържи, като възвисява сърцето му, като му напомня храбростта и честта, надеждата и гордостта, състраданието и жертвоготовността, които винаги са били славата на неговия живот."
(превод на Кръстан Дянков)

• 0 5
• Докладване

ееее, имало значи съвременни български писатели, които да пишат нормално, топло, човешки

поне това, което намерих в http://liternet.bg ми хареса много

• 0 5
• Докладване

Ако трябва с две думи да опиша тази книга, това е една ПОЕЗИЯ НА СПОМЕНА. Спомен, който всеки има в себе си. И идва, когато се будим нощем. Или ни навестява сутрин, с първата чаша кафе. Когато отново трябва да започнем онова бясно препускане в ежедневието. Спомен, който ни радва и разбира се, малко ни натъжава. Но спомен, от който не ставаме агресивни и зли, защото ни кара да се вгледаме не само в новата урбанистика на града, а и в неговите обитатели. Които понякога имат нерадостна съдба, която авторът ни е разказал с много любов. Защото и неговият собствен живот не е бил постлан върху килим от рози. Но за да запази себе си, той винаги е вярвал в любовта си, в децата си и разбира се, в Сребърните планини.

Книгата е в три части. Първата, това са Железните скали на всекидневието. Двадесет разказа, в които героите са необикновени в своя обикновен живот. Мая, с дилемата да избира между любовта и обичта към своя баща. Мариана и порасналата й дъщеря, с нейната кротка и ненатрапчива мъдрост. Дъщерята на циганина Мето, красива и без време застаряла в невъзможността да избяга от съдбата си. И трите пръста на малкото цигане, на което пътят е предварително начертан. Тъмните майчини очи, които гледат заминаващия влак. Който ще я раздели задълго със сина й, българчето от Аляска. Ина, с нейните тридесет и пет години, които са я отдалечили от желаната още като малка нейна собствена сватба. Семейство Маринови, които са намерили препитанието си, но са загубили доверието на четиригодишната си дъщеря. И още Поетът, Джуджето, Лимонаденият Джо…

Втората част е само в един разказ. Посветен на тази, с която авторът все още може да пътува към Сребърните планини, а това е повече от едно истинско пътешествие… Което понякога е чудесно, макар и само до зелените маси на близкото пазарче около стадион
” Раковски” например.

И накрая, третата част. Където всичко е поезия. Поезията на стара София, ех, колко стара, само преди тридесет години я имаше Софийската зоологическа градина в центъра на града. Читалище „Светлина” светеше с неповторим блясък, имаше я и антикварната книжарница на ” Графа” със сатенените ръкавели на възрастния мъж, който изкупуваше книгите. Докторската градина и близката Английска гимназия, незабравимото кино ” Урвич” и къщата на Яворов. Улица ” Кестенова гора” и старите тухларни на мястото на сегашния Южен парк. Антикварното пазарче до ” Кристал” и малкото трамвайче към Бояна, покрай онова изумрудено блато и младостта ни.
Защото всички ние обичаме младостта си, обичаме града си, обичаме миналото си.

Затова Деяне, благодаря ти, че извика отново поезията на моя спомен! По един неповторим и красив начин, с книгата си” Българчето от Аляска”.



06.02.2012 Любомир Николов

• 0 1
• Докладване