На 20 януари режисьорката и актриса на свободна практика Цветелина Стоянова–Цвъ и писателят Калин Терзийски ще представят авторски мултимедиен спектакъл по автобиографичния му роман "Алкохол" (2010). Книгата, отразяваща периода от живота на белетриста, белязан от алкохолна зависимост, ще бъде превърнат в постановка с участието на двамата, а Терзийски, работил и като сценарист, за първи път ще бъде на сцената и като актьор. Сценичната адаптация е дело на Цвъ.

Събитието ще се състои в софийския клуб "Студио 5" (вход А3 на НДК), а билетите за премиерата са почти разпродадени. Предстои представления на 27 януари, 7 и 21 февруари, а по-късно тази година се предвиждат и гостувания в другите градове в страната.

Калин Терзийски: Преди една година...

Цветелина Стоянова-Цвъ: На един 14 януари 2010 г...

К.Т.: ...мой приятел ме покани на представление, което се казваше "Трябва да се живее", и ми каза, че една много интересна млада дама стои зад него и трябва да го видя. Отидохме, гледах го с нарастващ интерес и накрая бях съвсем изумен. Никога не бях гледал такова нещо в България, въпреки че гледам много театър, много сценични форми, много алтернативен театър. Но най-хубавото е, че както е алтернативен, спектакълът не беше празно оригиналничене, а много дълбок, съдържателен и нетривиален. Това е една много социално-ангажирана пиеса. Изпитах физическо желание да се запозная с... не успях да разбера това момиче ли е, жена ли е, същество ли е. Някак си успях да я намеря след представлението. Тя беше изтощена и тогава видях един съвсем друг образ от онзи горчив вулкан и онези самоубийствени страсти, който бях видял на сцената. Видях едно ангелоподобно създание и ми стана още по-учудено. Намерих я, не си спомням как, за да й подаря романа "Алкохол" - имах нещо наум, без да знам какво точно, и всичко тръгна оттам.

Ц. С.: Действително се запознахме с Калин Терзийски след авторския спектакъл "Трябва да се живее". Най-обичам, когато съм на театър, да усещам, че съм на сто процента в живота, искам да разтърсвам зрителите. По-късно се срещнахме, когато той ми писа във Facebook и ме попита дали от "Алкохол" може да стане спектакъл. Бях много ангажирана, по това време бях в Болоня, Италия, специализирах мултимедиен театър и кинорежисура в най-стария университет в Европа, и там отнесох книгата и написах първия вариант на адаптацията. Казах му, че може да стане, но с много авторска намеса, с много труд. За мен важното в спектакъла е Калин, животът му, алкохолът и какво значи той за обществото, за мен, за вас. И стана. В момента съм на осмия вариант на адаптацията, с който вече всичко това може да се изговори, да се почувства като текст за театър!

Ц. С.: Накара ме истината. Имам това умение постоянно да виждам картини, когато чета. Постоянно сънувам и визуализирам разни образи – от стихотворения, от книги, понякога просто от нелитературен материал. Веднъж в Болоня видях една много интересна оранжева корица на телефонен указател и оттам веднага ми дойде идея за късометражен филм.

Докато четях романа, започнах да виждам разни неща и разбрах, че това трябва да е биографичен спектакъл, с доста застъпена документална линия. Много ми се искаше Калин да играе с мен и го попитах дали иска да бъде на сцената. Търся биографичния елемент, истината в представлението и посредством способите на киноезика в документален аспект да мога да визуализирам "Алкохол". Не съм имала този проблем, алкохолната зависимост, но съм напоследък като в абстиненция, тъй като спектакълът заема 22 часа от деня ми.

Ц.С..: Да, в конкретния спектакъл и жанр. Иначе, ако трябваше да правя представление, в което да има актьор, който да изиграе Терзийски, бих взела Деян Донков – моят любим актьор в българския театър. Но тогава щеше да е съвсем друг спектакъл, нямаше да гони точно тези художествени нишки, тогава бих вкарала и други образи, би била необходима по-голяма сцена. Но съм много щастлива, че съдбата ме срещна с Калин Терзийски и имам възможността да работя на сцената с автора на текста. Това е страхотно. Не знам дали друг млад човек в областта на театъра е имал този шанс. Това е едновременно документален, биографичен и мултимедиен спектакъл и със самия жив автор в него. Терзийски е искрен, разказва за истинските неща в живота. Надявам се да извиси още наши съвременници, да ги провокира, да им отвори очите, да пробуди душите им.

К.Т.: (усмихва се) Аз съм бил всякакви неща и вече просто се усмихвам, когато трябва да вляза в нова роля. Просто си казвам "Ох, и това ли доживях да бъда". Малко ми е притеснено, но повече приповдигнато. А и в края на краищата какво му остава на човек, освен да се учи и да изявява заложените в него неща по най-добрия начин, да ги живее и изживява нови неща, да ги сътворява всеки ден.

Ц.С.: За мен и книгата има универсално послание.

К.Т.: Трябва да се отбележи, че "Алкохол" е и една голяма метафора – не означава само C_nH_2n+1OH. Той е метафора на търсенето на път, на зависимостта, и то към няколко неща в живота – парите, вещите, от доброто живеене. Зависимостта ни от щастието е една страшна зависимост.

К.Т.: Смелостта. Човек трябва да знае, а и в "Алкохол" се казва именно това - можеш да изживееш живота си без капка щастие и пак да го търсиш. Една от линиите, които са по-дълбоки от чисто биографична гледна точка, в романа е и борбата на един лекар, човек в съвремието, който се изправя чрез науката чрез суеверието.

Ц.С.: Спектакълът може би повече изкристализира живота на Терзийски. Той извисява Терзийски и показва части от романа, които описват какъв е бил той, какъв е сега. Материализиран е ключовият диалог за романа, а именно този с (брат му) Светослав Терзийски.

К.Т.: В процеса на работа по представлението разбрах и някои неща, които не знаех за себе си.

К.Т.: Човек се познава от огледалото и от моментите, когато се погледне отвън. Такова нещо е невероятно преживяване. Аз примерно не знаех, че съм толкова плах и стеснителен човек. Много може да се каже какво ти открива.

К.Т.: Точно от загърбването идват най-лошите неща в човешкия живот. Ако се оставят назад всички тежки неща в живота, те се натрупват и избухват. Работил съм като психиатър и имам представа какво е да си затрупан от кошмари. Те трябва да бъдат изкарани на светло, да постоят на слънце, а като постои заразата на слънце, лъчите убиват микробите. Светлината убива всичко вредно.

Но в "Алкохол" не се разказва само за човек, който пие, той си пие и без друго. Разказва се историята на един творец, който минава през възторга на рая и ада на популизма, но той през цялото време пише – това е историята на един самотен поет. А Цвъ пък е един самотен артист – наистина тя се сблъсква срещу такава грамадна съпротива, с каквато се сблъсках аз през онези години.

Тези спектакли и премиери са, за да компенсират многото месеци самота на твореца. След това той пак остава сам срещу цялата лавина от безобразни и грозни случки на обикновения живот.

Ц.С.: Със сигурност самотата и страданието извисяват твореца. Аз живея само за театъра, не ме интересуват материалните неща – с какво ще се нахраня, как ще си платя тока и др. Би ми се искало с "Алкохол" обществото да види моята страст към театъра, другите ми авторски представления като "Туберкулоза", селектиран на четири международни фестивала и за съжаление непознат в България, авторския спектакъл "Трябва да се живее".

Трябваха ми седем месеца, за да реализирам "Алкохол", и се надявам, че чрез представлението хората ще намерят път към това, което правя, а и да имам в бъдеще шанс да работя в областта на театъра в България! Искам да благодаря на "Технополис" и "Капаска" за това, че ни подкрепиха и благодарение на това се реализира "Алкохол" точно в такъв вид!

К.Т.: Това, което ни спира да се отчаем, е в нейния случай театърът, а в моя - и литературата. Това е великото на изкуството. Човек като има тези неща, другите не могат да го уязвят.