Световноизвестният латиноамерикански автор Роберто Боланьо най-сетне излиза на български език

Тази вечер, 19 януари, ще бъде представен дългоочакваният първи сборник с разкази "Телефонни обаждания" на латиноамериканския писател Роберто Боланьо. Премиерата е от 19.00 ч. в Onda Coffee Break (ул. Бачо Киро 26-30), съобщиха издателите от "Жанет 45". Това е първият от общо четири сборника с разкази на автора. Преводът е на Нева Мичева.
"В Колумбийския национален университет ме запитаха: "Какво се случва в литературата на Латинска Америка?". А аз отговорих: "Случва се Боланьо. Останалите писатели наблюдават в мълчание, правят се, че нищо не е станало, подражават му или го разискват." Това споделя Леонардо Валенсия от авторитетния уругвайския вестник "Ел Паис".
Историите в "Телефонни обаждания" буквално са съсредоточени около разговори по телефона: любов, отмервана от падането на монетите в апарата; стряскащи неочаквани известия; неуверени опити за навлизане в непознати територии през чужда слушалка; окабелени земи.
При Боланьо обаче разстоянието не ражда отчуждение, а изненадваща близост. Четиринайсетте разказа, в които неизвестно колко е измислица и колко биографични факти, се сливат като странен колаж от вестникарски изрезки и рисуват разнообразна смесица от хора, събития и места (СССР, Щатите, Испания, Чили, Мексико).
В "Телефонни обаждания" Артуро Белано - литературното алтер его на Боланьо, минава през някои от истинските неволи в живота на автора - в Мексико от безпаричие краде книгите, които иска да чете; в Чили се измъква на косъм от военния преврат, а в Испания свързва двата края с паричните награди от участия в литературни конкурси.
Поетът Омар Лара е написал предговор специално за българското издание. Ще намерите и приложение със съвети относно изкуството на разказа от Роберто Боланьо. Сборникът излиза в рамките на поредицата "Кратки разкази завинаги" на ИК Жанет 45.
"Бих искал да приличам на Шерлок Холмс. На капитан Немо. На Жулиен Сорел, нашия баща, на княз Мишкин, чичо ни, на Алиса, нашата учителка, на Худини, който е смес от Алиса, Сорел и Мишкин..." "...Мога и да се направя на палячо за читателите си, ако случайно ми скимне, но никога за властимащите. Звучи малко мелодраматично. Звучи като изявление на почтена курва. Така или иначе, това е положението..." "...Истината е, че не отдавам кой знае какво значение на собствените си книги. Много повече ме вълнуват книгите на другите." — Роберто Боланьо, из последното му интервю Изповед на дивия детектив, за Playboy México) |
Кой е Роберто Боланьо? Роберто Боланьо (1953–2003) е роден в Чили. Ранното си юношеството прекарва в Мексико, където през 1975 г. става един от съоснователите на авангардното движение инфрареализъм, чийто манифест написва. Над 20 години работи в Испания като сервитьор, продавач, сезонен работник, пазач на къмпинг. Почива в Барселона от заболяване на черния дроб. Боляньо става световноизвестен чак след смъртта си, когато през 2008 г. е издаден епичният му незавършен роман 2666 в САЩ. Изведнъж той се превръща в един от най-продаваните, коментираните и адмирирани писатели на Америка и Европа; от онези, които критиката определя като насъщни за съвременната литература, събирани от читателите с колекционерска страст. Въпреки че възприема себе си изключително като поет (Три, Романтичните псета), Роберто Боланьо неусетно се превръща в "най-влиятелния и възхитителен прозаик от своето поколение в испаноезичния свят", по думите на Сюзън Зонтаг. Автор е на десет романа, излезли приживе: Пързалката (1993), Нацистката литература в Америка (1996), Далечна звезда (1996), Диви детективи (1998), Амулет (1999), Съвети от един ученик на Морисън към един почитател на Джойс (1999, с А. Г. Порта), Мосю Пен (1999), Чилийско ноктюрно (2000), Антверпен (2002), Лумпенско романче (2002). След смъртта му са публикувани и ръкописите на 2666 (2004), Третият Райх (2010) и Неволите на истинския полицай (2011). |