Световноизвестният латиноамерикански автор Роберто Боланьо най-сетне излиза на български език
Тази вечер, 19 януари, ще бъде представен дългоочакваният първи сборник с разкази "Телефонни обаждания" на латиноамериканския писател Роберто Боланьо. Премиерата е от 19.00 ч. в Onda Coffee Break (ул. Бачо Киро 26-30), съобщиха издателите от "Жанет 45". Това е първият от общо четири сборника с разкази на автора. Преводът е на Нева Мичева.
"В Колумбийския национален университет ме запитаха: "Какво се случва в литературата на Латинска Америка?". А аз отговорих: "Случва се Боланьо. Останалите писатели наблюдават в мълчание, правят се, че нищо не е станало, подражават му или го разискват." Това споделя Леонардо Валенсия от авторитетния уругвайския вестник "Ел Паис".
Историите в "Телефонни обаждания" буквално са съсредоточени около разговори по телефона: любов, отмервана от падането на монетите в апарата; стряскащи неочаквани известия; неуверени опити за навлизане в непознати територии през чужда слушалка; окабелени земи.
При Боланьо обаче разстоянието не ражда отчуждение, а изненадваща близост. Четиринайсетте разказа, в които неизвестно колко е измислица и колко биографични факти, се сливат като странен колаж от вестникарски изрезки и рисуват разнообразна смесица от хора, събития и места (СССР, Щатите, Испания, Чили, Мексико).
В "Телефонни обаждания" Артуро Белано - литературното алтер его на Боланьо, минава през някои от истинските неволи в живота на автора - в Мексико от безпаричие краде книгите, които иска да чете; в Чили се измъква на косъм от военния преврат, а в Испания свързва двата края с паричните награди от участия в литературни конкурси.
Поетът Омар Лара е написал предговор специално за българското издание. Ще намерите и приложение със съвети относно изкуството на разказа от Роберто Боланьо. Сборникът излиза в рамките на поредицата "Кратки разкази завинаги" на ИК Жанет 45.
| "Бих искал да приличам на Шерлок Холмс. На капитан Немо. На Жулиен Сорел, нашия баща, на княз Мишкин, чичо ни, на Алиса, нашата учителка, на Худини, който е смес от Алиса, Сорел и Мишкин..." "...Мога и да се направя на палячо за читателите си, ако случайно ми скимне, но никога за властимащите. Звучи малко мелодраматично. Звучи като изявление на почтена курва. Така или иначе, това е положението..." "...Истината е, че не отдавам кой знае какво значение на собствените си книги. Много повече ме вълнуват книгите на другите." — Роберто Боланьо, из последното му интервю Изповед на дивия детектив, за Playboy México) |
| Кой е Роберто Боланьо? Роберто Боланьо (1953–2003) е роден в Чили. Ранното си юношеството прекарва в Мексико, където през 1975 г. става един от съоснователите на авангардното движение инфрареализъм, чийто манифест написва. Над 20 години работи в Испания като сервитьор, продавач, сезонен работник, пазач на къмпинг. Почива в Барселона от заболяване на черния дроб. Боляньо става световноизвестен чак след смъртта си, когато през 2008 г. е издаден епичният му незавършен роман 2666 в САЩ. Изведнъж той се превръща в един от най-продаваните, коментираните и адмирирани писатели на Америка и Европа; от онези, които критиката определя като насъщни за съвременната литература, събирани от читателите с колекционерска страст. Въпреки че възприема себе си изключително като поет (Три, Романтичните псета), Роберто Боланьо неусетно се превръща в "най-влиятелния и възхитителен прозаик от своето поколение в испаноезичния свят", по думите на Сюзън Зонтаг. Автор е на десет романа, излезли приживе: Пързалката (1993), Нацистката литература в Америка (1996), Далечна звезда (1996), Диви детективи (1998), Амулет (1999), Съвети от един ученик на Морисън към един почитател на Джойс (1999, с А. Г. Порта), Мосю Пен (1999), Чилийско ноктюрно (2000), Антверпен (2002), Лумпенско романче (2002). След смъртта му са публикувани и ръкописите на 2666 (2004), Третият Райх (2010) и Неволите на истинския полицай (2011). |