Българският филм "Аве" ще открие "София филм фест" на 9 март, а от 23 март ще направи дългоочакваната си обиколка по киносалоните в страната. Живеещият в Ню Йорк режисьор и скулптур Константин Божанов разказва пред "Дневник" повече за филма с Ованес Торосян ("Източни пиеси", "Тилт") и Анжела Недялкова, селектиран в "Седмицата на критиката" в Кан и получил специална награда на журито по време на престижния фестивал в Сараево.

- От идея до сценарий и завършване на филма процесът беше изключително дълъг. Неколкократно се промени концепцията за техническото изпълнение. Поради тази причина, а и заради забавянето на финансирането му той се проточи доста във времето. Иначе първият вариант на сценария беше написан за сравнително кратко време – по-малко от месец. В този първи вариант имаше една свежест, която може би малко се позагуби след многократни преработки и външни намеси в периода на очакване на финансиране и промени в концепцията на продукцията.

- Бих желал да отворя скоба, че не съм успял да гледам известна част от българските филми от последните 1-2 години, тъй като се разминавам с тях – или не мога да ги уцеля по фестивали, или не успявам да ги видя, докато съм тук. На мен лично проблемът ми е провинциалното отношение цялостно към киното и в конкретност подхода към киноразказа в българското съвременно кино. Има едно клептоматично копиране на всевъзможни стилове и жанрове и определена липса на оригиналност на изразния език.

Като контраст мога да дам румънското кино през последните 10 години, в което има оригиналност, която идва от искреността на творците към темата, героя и като цяло към киноезика. Няма го това чалгаджийско отношение, което тук често присъства във филмите през последните няколко години.

- Не, не съм се съобразявал. По принцип аз нямам някакво съревнователно отношение към киното. "Аве" е много камерен филм, чиято продукция беше неописуемо тежка и пълна с грешки поради пълна дезорганизация на терена, за която за съжаление не мога да поема вина. Но основният ми водещ принцип по време на снимките беше да премахна всякаква фалшивост в играта на актьорите, в историята, в поведението им на екрана. Този филм се нуждаеше от една тиха откровеност, в което според мен се изразява и неговата сила.

В "Аве" има сравнително малко диалог и една от критиките към него, най-вече от американските медии като The Hollywood Reporter и Variety Magazine, е, че филмът е бавен. За мен лично той е прекалено бърз! Според мен ефектът щеше да бъде много по-хипнотичен, ако филмът беше забавен не с една, а даже с две идеи. Европейската преса засега реагира изключително добре, често възторжено.

Мнението ми е, че филмът е не само гледаем, но също така и доста развлекателен, макар и историята да е драматична. Целта ми никога не е била "Аве" да бъде дълбоко интелектуален филм. За мен простотата на изразните средства, макар и трудна, но е нещо, към което постоянно се стремя.

- Да. В момента, в който на екрана се появи фалшивост, ти губиш зрителя. Независимо дали филмът е фантазия или реалистична драма, трябва да има логическата обоснованост и органичност на сцената.

За мен е изключително важно в един филм да има откровеност към сюжета и героите, да не се подценява зрителят. Когато сдъвкаш една история и я изплюеш в устата на зрителя, защото смяташ, че той е неспособен да я разбере, това е изключително неуважение към интелекта му. Холивуд определено специализира в подобен подход. Зрителят е много по-интуитивен и интелигентен, отколкото много продуценти и режисьори смятат.

Като цяло в "Аве" се опитах да разкажа една сравнително комплексна история на човешките взаимоотношения с прости и пестеливи изразни средства. За да постигна това, се опитах да избягам всякаква театралност. В този аспект имах най-вече проблеми в работата си с някои по-установени актьори в поддържащите роли.

- В играта на Анжела Недялкова и Ованес Торосян имаше невероятна органичност, докато с част от по-наложените актьори имах проблеми да получа на екрана това, което ми беше необходимо. Подходът ми беше дубли до безкрайност, докато те едва ли не започнат да мразят това, което правят, и да не играят. Като без да споменавам имена, една от актрисите не смяташе, че може да направи повече от постигнатото "гениално" изпълнение и отказваше да прави повече дубли. След това направи един дубъл, в който тя отказа да играе и който се оказа единственият използваем, а не непропит в патетичност дубъл.

Обичам работата си с непрофесионални актьори и вероятно в следващия си филм ще използвам такива.

- Зависи. На мен ми е по-лесно да подскажа на някой какво искам, отколкото да сменя на някого вече наложените му навици. Моето мнение е, че до голяма степен НАТФИЗ влияе доста негативно от гледна точка за игра пред камера. Наскоро гледах някои спектакли и ако те са емблематични за това, което се случва като подход на театралните режисьори и актьори към сцената, положението там също не е много розово.

Ованес Торосян, който играе главната роля, е не само изключително талантлив, но има един вроден инат, който го предпазва (разсмива се). По време на снимки той доста често правеше много неща просто на инат и аз умишлено реших до го използвам - в случая на "Аве" това работи изключително добре за героя. Макар и на снимачната площадка да имахме трудни отношения, впоследствие успяхме да ги преодолеем и сега както той, така и Анжела се радват на успеха на филма.

- И двамата, но поради различни причини. В най-ранния период от създаването на филма бях предложил ролята на по-големия брат на Ованес (Тигран), но две години по-късно решихме, че ни е необходим актьор, който да е по-близък до реалната възраст на героя, да има по-различна чувствителност и визия и който може да изглежда уязвим.

От продуцентска гледна точка имаше съпротива и срещу Ованес, и срещу Анжела, но вярвах, че това са правилните хора. В началото Анжела беше избрана за една малка роля, но много я харесах и я викнах за главната. Но тя не се появи!

Единственото, което знаехме за нея, е, че учи в приложното училище. Изпратих човек от екипа да я потърси, но се оказа, че не е в училището. Намерихме директорката, тя ни даде телефона на майка й или това, което си мислеше, че е телефонът на майка й - оказа се, че е телефон на магазин за бельо. Два дена по-късно кастинг режисьорът я намери напушена в 10 сутринта в едно кафене. Веднага взех такси и тръгнах натам. Разбрахме се да дойде на кастинг следващия ден, но тя пак не се появи. Това се развива две седмици преди началото на снимките. Тогава всички ми казваха, че да продължавам да я търся е пълна лудост.

След второто непоявяване отидохме до училището й, но за технически оглед за снимки. Намерихме я там на поправителен изпит по физическо. След това най-накрая успях насила да я доведа до офиса и моментално ми беше ясно, че химията или липсата на такава с Ованес е точно това, което ми беше необходимо. Преди снимките се чудехме дали да не сложим на Анжела един GPS, тъй като снимките се развиват по пътя из страната и може да се събудим някоя сутрин и тя да е изчезнала.

А всъщност от началото до края беше напълно посветена и нямаше едно оплакване. С изключение на една много тежка сцена, която отпадна в последния етап на монтажа, тъй като буташе историята в съвсем друга посока. Ставаше въпрос за изнасилване и след третия дубъл вече беше напълно без сили.

Двамата актьори са малко като вода и масло, не се смесват по естествен начин. Това породи най-голямото ми опасение – дали хората ще повярват на тази история? "Аве" е необичаен и любовен филм, но дали в крайна сметка можеш да й повярваш или не? Защото в реалния живот химията между тях беше нулева и това беше опасно, но промених любовната сцената накрая, като реших да използвам тяхната неопитност, реална свенливост, вместо да се опитам да бутам сцената в някаква неестествена посока.

- Ролята му, макар и сравнително малка, е изключително запомняща се. Както в случая на Йосиф Сърчаджиев, така и в този на Бруно Ес ролите бяха писани специално за тях. Сърчаджиев познаваше сценария близо 2 години преди да започнем снимки, а жена му, която е сценарист, подкрепяше морално проекта. Ролята му говори сама за себе си, не е необходимо да я разказвам, тъй като пестеливостта, с която отразява героя, както и комуникацията му с останалите актьори, е доста многопластова.

- Нямам никаква представа! В Европа засега филмът се справя изключително добре. Той вече участва или е селектиран в над 32 фестивала в 23 държави, и то най-вече в състезателните програми. Критиката, която получава в Европау е много добра. Но за България не знам – бих желал филмът да се възприеме добре, но нямам никаква представа дали това наистина ще се случи.

Надявам се прогресивно да има все повече и повече да има зрители за едно друго кино, което да е различно от комерсиалното, чиято основна мисия е развлеченията. Нямам нищо против това кино, но има и друг тип с различни стойности.

- Дълго поддържах връзка с тях, но по едно време чисто психически срещите ми с тях ставаха все по-тежки. Знам от Facebook, че двама от участващите във филма живеят един доста различен живот. А Реми (най-възрастният от зависимите във филма с над 25-годишна пристрастеност към наркотиците; в епилога на филма е описан като за последно видян да продава уиски и Библията на улицата) се оказа българският Кийт Ричардс! Този човек нищо не го поваля и поредната шокираща новина за него дойде в Кан. По време на партито след премиерата на "Аве" Анжела беше излязла на плажа и ми каза, че го е била видяла с някакви млади девойки! Той е много интересна личност и всъщност едва не умря по време на снимките – има сцена в "Невидими", в която предозира и доста по-късно си дадох сметка, че ние не снимахме кино, а е нещо, което се случи в реалността. Можеше да свърши много трагично, но завърши почти комично – когато забелязахме, че той няма никакви признаци на живот, а тялото му беше в S-форма, започнах да звъня на Бърза помощ, но те не можеха да разберат къде сме и искаха да им докажа, че съм на повече от 14 години. В това време не можехме да му изправим тялото – като му натиснеш гърдите и краката му се изправят, като натиснеш краката му, главата му подскача във въздуха. Беше като от сцена на "Бъстър Кийтън"! Когато вече бяхме решили да отидем на улицата и просто да се молим на някого да ни закара в "Пирогов", той за секунда се съживи (половин час по-късно) и попита къде му е цигарата.

Не бях гледал "Невидими" от години, но сега имам налудничавата идея да премонтирам филма, тъй като в него има много артефакти, които са излишни.

- Независимо в какво общество са те остават невидими, тъй като обществото отмества поглед от тях и ги поставя под общ знаменател. Това е болезнен начин на живот особено след определена точка на зависимост и в един момент ние преставаме да се интересуваме от тях като индивиди с техните човешки особености. С всичките си проблеми като документален филм, "Невидими" даде една платформа на тези млади хора да изразят мислите и чувствата си, а не да ги представи като част от някакъв социален феномен. По тази причина филмът не се занимава със семейните и социалните причини, които водят един индивид към зависимост. Но много се надявам всички да са окей. За четирима от шестимата имам по-скорошни контакти. Момичето във филма беше по време на финала на метадон, което според мен спаси живота, но не знам какво става с нея сега. Едно момче с изключителен интелект, което исках дори да играе в "Аве", се оказа, че е в много тежко състояние и просто изчезна. Разбрах от майка му, че е заминал за комуна в Италия. Всъщност участващите във филма бяха една безкрайно интересна дружина, с която се работеше много лесно.

Но не обичам да гледам назад, за мен е важен следващият филм. Миналата година много малко работих по следващия си проект, тъй като след премиерата в Кан се ангажирах с едно тримесечно пътуване от фестивал на фестивал.

- В началото бях скицирал три различни проекта, но в крайна сметка се случи нещо, което не очаквах. Върнах се обратно към идеята на един стар сценарий, по който преди години работих с Арнолд Баркус, косценарист и на "Аве", и който, поне аз, бях погребал. В един момент си представих една много по-различна и минималистична история на главния герой. Историята е една модерна интерпретация на "Престъпление и наказание", развиваща се в Бруклин. Никой не свързва книгата с бурна сексуална връзка, но в нашия вариант това се превръща във водеща тема – прототипът на Разколников също така тук не се сблъсква с подобно чувство за вина, като и не следва духовно и религиозно пречистване. Предстои да се види дали сценарият ще проработи. Въпреки че е писана за Бруклин, мисля, че историята е много универсална и би могла да се развие във всеки по-голям европейски град и мисля да напиша и такава версия, тъй като се отварят нови врати за финансиране и осъществяване на филма.

- Концепцията ми за кино е нещо, което се развива от юношеските ми години. Като ученик в Художествената гимназия прекарвах голяма част от времето си в "Одеон" ("Дружба") и там се запознах с киното на 60-те и 70-те, към което продължавам да имам силен афинитет. Но не заради носталгични чувства, а заради отношението към историята и към героя, всичко е изчистено от ненужни ефекти и ефекти. Това е тип кино, което е по-близо до литературата, отколкото това, което прави Холивуд в днешно време.

Много обичам комедиите и рано или късно смятам да опитам и този жанр. В "Аве" има някои комедийни моменти, макар и не такива, на които да се тресеш от смях...

- И в двете неща съм еднакво уверен и неуверен! Освен собственото ми творчество като визуален артист и киното, за съжаление в живота ми има един трети елемент, от който се опитвам малко по малко да се освободя. Собственик съм на студио за арт продукция в Ню Йорк, което, ироничното е, че е изключително реномирано и успешно. Но вече ми е все по-тежко да жонглирам трите неща. Поради тази причина смятам да се концентрирам изцяло върху работата си в киното и собственото ми творчество, и се надявам скоро да мога да се издържам напълно от това.