"4x4", или офроуд поезия
"4x4" не е джип, който може да се придвижи във всякакви условия. Това е поезия, която може да премине във всякакви форми - текстът прелива в звук, в музика, в движение. Фразите се застъпват, заглушават, отстъпват на китара, после всичко преминава в шепот или крясък.
Поетическото турне "4х4" на Иван Димитров, Мирослав Христов, Радослав Чичев и Ясен Василев премина през пет града в страната в края на миналата година. На 10 февруари в клуб Twins те за втори път ще представят своя пърформанс в София.
"Ясен имаше предложение да четем на Нощта на музеите и галериите в Пловдив", разказва Иван Димитров за възникването на поетичните представления. Решават да опитат нещо различно и да направят "Мегабитовопоетично кабаре", което наричат "4х4" – четирима поети четат по четири стихотворения – по едно свое и по едно от другите трима.
Представят го и на "Фестивала на младите" в Младежкия театър. Всъщност в началото представлението се различава много от сегашния си вид. То е нещо средно между театър, концерт и поетично четене, като нито едно от трите не може да го опише самостоятелно.
Поетите се познават от "сто години", както казва Иван. И четиримата имат издадени книги. "Стъпваме заедно по земята", обяснява Миро, защото са чели в този състав на много места. Те оспорват определението "поети" и казват, че "поетично реагиращи" е по-точен израз. Предстои им заедно да навлязат и в полето на драматургията.
Пиеса на Миро ще бъде поставена скоро в Театрална работилница "Сфумато", Радослав Чичев спечели конкурс за пиеса на "Театър 199", Ясен очаква да поставят негова пиеса в Младежкия театър, а на Иван му предстои пиеса в Шумен.
Основната идея е всеки да влезе в ролята на другия. "Като цяло бяхме на вълна да иронизираме – примерно аз да чета нещо на Миро и да се опитвам да навляза в неговия глас", казва Иван.
Впоследствие развиват идеята. След предложение на Радо да четат в галерия в Кюстендил решават, че е добра идея да излязат от София. Турнето минава през Стара Загора, Бургас, Шумен, Русе и Пловдив, преди поетите да се приберат в София. Осъществяват проекта си с подкрепата на Art Office в рамките на програма "Изкуство в движение".
"Все по-малко време остава да си насаме с някаква книга и да се изолираш от всички външни дразнители. Всяко стихотворение си има собствена енергия. Ние се опитваме да я извадим и да го превърнем в музика, движение или нещо друго." Това според Ясен е причината представленията им да имат публика.
Единодушни са, че в Шумен се е получило най-добре. Докато в София често се правят литературни четения, за които има публика, извън столицата, това не е толкова познато. Те са организирали сами пътуванията си, затова се сблъскват с доста проблеми по време на турнето. В Бургас почти не са имали публика. Поучени от лошия опит, в Шумен "обръщат" залата – преместват публиката на сцената и представят поезията си пред нея, с гръб към празната зала.
"Това, което сега ще правим, ще е различно от предишния път, защото някои от нещата са на основата на тези от турнето, но са променени. Има и две или три нови парчета, които вече са доста по-музикални. Те са ни основа може би за следващия пърформанс", казва Иван.
| [[img:1762249]] На рок звезди ли се правите с този пърформанс? Ясен: Да, аз съм като Миг Джагър – така ми казаха по време на турнето, защото много започвам да подскачам и да се ядосвам, когато не е абсолютно пълна залата. Много тежко го преживявам. Иван: Аз винаги съм бил рок звезда. Миро: Това е тайничкото желание да бъдеш себе си. Радо: Аз не мисля, че е така... Не, не мисля. Имаше коментар във форума на "Капитал Лайт" за вашето представление, че е автогавра и гротеска. Така ли е? Ясен: Започна като автогавра, защото имахме идея всеки да влезе в ролята на другия и да го пародира, да бъдат прочетени тези неща по някакъв съвсем различен начин. Това е много полезна автогавра, защото разгражда някаква представа. Тотално сменя гледната точка и е много разграждащо за егото, защото те кара да се надсмееш над себе си. Цялото представление е антиего, защото никой от нас не цели да се покаже, а да се чуе поезията. Всички тези текстове спряха да бъдат мои или негови. Иван: Автогаврата най-вече я свързвам със самоиронията, към която питая много добри чувства. Ако всички хора имаха самоирония, светът щеше да е много по-добро място. От тази гледна точка може би е автогавра. Миро: Когато видях този коментар, го взех и казах, че това ще го използваме, защото много отговаряше на част от това, което правим. С времето обаче то взе да придобива и други стойности – не само ирония, не само автогавра. Това е нещо, на което, като стъпиш, можеш само да продължиш напред. Вече правим много нови неща освен това да се самоиронизираме, което всъщност беше доста интересно. Сега всеки текст взе да става музика и оттук нататък се получават много интересни нови неща, които не са "автогавра". Радо: Според мен това изобщо не отговаря. Човек, ако се замисли върху някакви коментари под каквото и да е, те обикновено са негативни и са изпълнени с някаква неприязън и много пошло отношение към нещо, което ти реално не асимилираш, не възприемаш и наистина имаш една предзададеност. Естествено, че всеки може да каже каквото си иска и това е най-опасното нещо. Аз съм напълно съгласен с Ясен. Има едно много хубаво стихче, на мен ми е много любимо. "В този дом съм аз стопанин и никого не подражавам и всеки майстор аз оплювам, който сам себе си не се осмива." Нещо подобно беше. Много е хубаво да погледнеш на себе си усмихнато. Това не е автогавра. По-скоро за мен е хубаво всеки да се изявява. Ти изразяваш способността си да общуваш с хората, преодолявайки даже собствените си настроения. |