Светът на един пътешественик
Добрата приключенска литература не е привилегия само за децата. Така, както мечтите за дълги пътешествия и откриването на непознати земи не остават само в детството.
Тези две книги на Майк Хорн – "Пътешествие по екватора" и "Покорителят на невъзможното", могат да послужат за пример. За себе си той казва, че е заразен с вируса на приключението, а когато трябва да уточни професията си, посочва, че е професионален пътешественик. Но не от онези хора, които казват – дай да взема да обиколя света на стоп или дай да прекося пеша една страна. Неговите приключения са по-особени.
През 1997 г. тръгва на първата си експедиция - 6-месечното самостоятелно немоторизирано прекосяване на Южна Америка. През 1999 г. започва друго свое приключение - обиколката на света по екватора, което му отнема шест години – от 1999 до 2004 г.
"Със сигурност съм голям късметлия, че се върнах жив", пише той в книгата си "Пътешествие по екватора".
Бунтовниците от Фронта за освобождение на Конго го приемат добре, катери се по северната стена на връх Кения (5200 м), плава с пирога, понякога сгъва колелото си и го закача на раницата си, за да може да мине през гъстата африканска джунгла.
Обиколката на света по екватора се оказва не само трудно, но и запомнящо се приключение, защото когато Майк Хорн минава половината път, той пише в дневника си следното: "Сега мога да кажа, че половината свят е чудесно място. Надявам се да мога да го кажа и за другата половина."
В другата половина го чакат още куп невероятни истории и доста разочарования – огромен кораб го засича по пътя му в Пасифика, разменят няколко думи по радиостанцията с капитана, Майк Хорн му признава, че от два месеца в океана не е ял човешка храна и капитанът му подбира специално меню, което хвърля в запечатан контейнер във водата. Контейнерът обаче се отваря и цялата храна потъва пред очите на Майк, който си признава, че в този момент вече му се плачело. Малко по-късно планира спиране в Халмахера в Индонезия – не заради друго, а за да набави храна и да усети за ден-два твърда земя под краката си, когато разбира, че там е избухнала война между ислямския джихад и християните.
В книгата "Покорителят на невъзможното" Хорн разказва от първо лице за експедицията "Арктос" през 2002 г., когато си поставя за цел да обиколи арктическия полярен кръг.
Историята започва с фалстарт - след 45 дни в ледовете на Сибир Хорн е принуден да се върне, защото ръцете му измръзват и се налага да ампутират върховете на три от пръстите на едната му ръка. Препоръката на лекарите гласи – без повече излагане на студ. Поне три години.
Хорн обаче няма никакво намерение на чака три години и след два месеца вече започва да се подготвя за връщане. Пътешествието му отнема 2 години и 3 месеца, а той поставя рекорд като първия пътешественик, преминал 20 000 км без прекъсване, при температури, достигащи до -60 °С.
"Тази експедиция беше една от най-тежките в цялата ми кариера както от гледна точка на психическото, така и на физическото оцеляване, тъй като Арктика е господар, който не толерира никакви грешки", пише Майк Хорн още в началото на това приключение.
И така, Хорн преживява какво ли не. Като се започне от срещи с полярни мечки, които дишат в лицето му, през физически усилия на ръба на търпимото, пропадане в ледени цепнатини и се стигне до теглене с хвърчило при ураганен вятър и стоварване на сто и двайсет килограмовата шейна върху главата му.
Затова тези книги са разкази за истински приключения за пораснали. И покана за пътуване.
"Покорителят на невъзможното" и "Пътешествие по екватора" са заглавия на издателство "Вакон" . Преводите са на Нели Соларова и Гергана Стойчева.
А ако се чудите какво прави Майк Хорн сега – ами осъществява 4-годишна обиколка на света. Като приключи с нея, най-вероятно ще се появи още една негова книга.