Обикновено всеки нормален зрител търси добрите филмови заглавия, но неизбежно попада и на лоши. Истински лошите филми обаче понякога могат да бъдат и забавни. Случва се дори понякога да донесат просветление, каквото висшето изкуство не успява. Идва ли обаче краят на техните дни, пита Би Би Си. 

Медията разделя лошите филми в две категории - такива, които са скучни, имат незначителни сценарии и ужасна актьорска игра, и други, които са изпълнени с обиди, преиграване, ужасни шеги и невероятни, често изненадващи сюжетни линии.

Първите се забравят почти мигновено. За заглавия като The Music Never Stopped, Terri и Priest, които излязоха през 2011 г., няма да чуете много, казва медията.

Вторите обаче са способни да предизвикат гняв в някои фенове и ентусиазъм в други, които са съпоставими с размера на кино успех. Като подходящи примери за това Би Би Си посочва хорора Human Centipede II или пък филма Jack and Jill, в който Адам Сандлър играе своята собствена сестра близначка, а Ал Пачино играе самия себе си, но лудо влюбен в женския вариант на Адам Сандлър.

Тези филми са сред номинираните за "Златна малинка" в категорията за най-лоши филми на 2011 г., обявени точно преди вълнението около наградите "Оскар" миналия уикенд.

Адам Сандлър дори успя да достигне до рекордните 11 на брой номинации в различните "лоши" филмови категории. Те обхващат и работата му в други филми като Bucky Larson: Born to Be a Star, на който той е съавтор и съпродуцент. Лентата разказва за фермерско момче, което се премества в Лос Анджелис, за да преследва кариера в порнографската индустрия. Почти няма критика, която да се е отнесла мило към филма и определенията често са близки до отвращение, като не подминават да оплюят и конкретните имена, замесени в неговото създаване.

Това автоматично му донесе и слава, макар и лоша, но ще успее ли филмът да се я запази?

В крайна сметка някои филми са толкова лоши, че успяват да се превърнат в култ за отдадените почитатели на такъв тип произведения. Някои фенове твърдят, че именно това са филмите, които повдигат разбирането и удоволствието от останалите филми, като освен това ни освобождават от усещането за прекомерна предсказуемост във филмовата индустрия. Според поддръжниците им обаче, този вид кино е застрашен от изчезване.

В своя клас по лоши филми, професор Ланс Дюрфард прожектира стари филми от 50-те години, които обикновено са зле заснети ленти на здравословна тематика от този период. Те са правени с лоши специални ефекти, аткьорите в тях забравят често репликите си, а връзките от едната сцена към другата обикновено липсват.

Именно това доставя на зрителите и съвсем различно преживяване от това, което добре направени филми дават.

Дюрфард дава като пример за наистина неочакваните изненади в този вид филми сцена от научно-фанстастичния филм от 50-те на име Robot Monster. В него главният герой - актьор в костюм на горила, носещ маска за водно гмуркане, сграбчва героинята, на което тя реагира с неестествени крясъци и въздишка.

Освен това гледането на недобри филми помага за развитието на критичността спрямо киното. "Лошият филм те кара да мислиш, че е можело да свършиш по-добра работа, по-добър филм. Това те прави и по-креативен", коментира още професорът. Според него тези филми дават повече поле за дискусия и по-голямо усещане за общност.

При добрите филми има състезание. Хората спорят дали "Кръстникът" е по-добър филм от "Гражданинът Кейн". При обсъждането на лошите филмови заглавия има повече място за щедрост в мненията, смята Дюрфард.

Нюйоркският кинокритик Кайл Бюканън пък казва, че със сигурност трябва да си лунатик, за да направиш филм, но "когато тази лудост не е нито в ползва на диалога, нито на сценария или на актьорската игра, то тогава тя си остава само за вас", допълва той.

Според него, въпреки големия си потенциал, филмът "Каубои и извънземни" (Cowboys and Aliens) не е успял да се превърне нито в истински добър филм, нито да носи поне забавление. "Изглеждаше така, сякаш авторите са се страхуваха от заглавието", заради което лентата е била прекалено скучна и дори не е могла поне да забавлява няколко часа зрителите си.

Сега критикът гледа с интерес към предстоящия да излезе филм на име John Carter, който е за американски ветеран от Гражданската война, който отива на Марс и взима участие във вътрешна марсианска борба за оцеляване.

Дори някои от номинираните за най-добри ленти получиха негативни коментари от критиката. "Потомците" бе определен от някои като "филма за "Оскар", който никой не харесва, а огромна част не пропусна да изкаже и лошите си впечатления от "Ужасно силно и адски близо" (Extremely Loud and Incredibly Close).

Според Дюрфард напрежението при високобюджетните филми, които се опитват да пробият в боксофиса, е толкова голямо, че пречи както на добрите, така и на лошите филми.

Все пак има филмите, които радват и изненадват. "Разбирам защо наградиха "Артистът" толкова силно този сезон. Той бе смел и рисков филм", казва Уилсън.

Също толкова рискован изглежда и Bucky Larson: Born to Be a Star, но дали рискът ще му донесе място сред отличените като най-лоши кино заглавия, предстои да стане ясно на 1 април, когато се раздават "Малинките".