Американският певец, поет, китарист, бивш член на The Velvet Underground и фотограф Лу Рийд е роден на 2 март 1942 г. в Бруклин, Ню Йорк. Той е считан за един от първите експериментатори в рок музиката, най-вече заради поетичните си текстове и налагането на по-провокативни теми в песните си.
Американският певец, поет, китарист, бивш член на The Velvet Underground и фотограф Лу Рийд е роден на 2 март 1942 г. в Бруклин, Ню Йорк. Той е считан за един от първите експериментатори в рок музиката, най-вече заради поетичните си текстове и налагането на по-провокативни теми в песните си. Сред най-известните от тях са A Perfect Day, на която са записвани десетки кавъри, Satellite of Love, както и Venus In Furs и Heroin от периода му с The Velvet Underground през 60-те. 
Рийд е роден под името Люис Алън и отрасва в консервативно еврейско семейство. Детството на Рийд преминава под знака на множество конфликти с родителите му, неодобряващи културните му интереси. Когато е на 14-годишен той е подложен на електрошокове, за да бъде "излекуван" от бисексуалността си.
Той проявява интерес към арендби и рок музиката още в ранна възраст и е част от няколко гимназиални групи, а като студент следва журналистика, режисура и креативно писане. В университета той среща американския поет от румънски произход Делмор Шварц, който му преподава по креативно писане и го провокира да мечтае за кариера на писател. Шварц вижда невероятен потенциал у Рийд и дори му казва "Ако някога се продадеш, ще те намеря и убия".
Но през 1963 г. той все пак поема по музикантския път със сформирането на The Velvet Underground, които взимат името си от намерено на улицата от Лу Рийд порно списание.
На снимката (отляво надясно): певицата Нико, Анди Уорхол, който влиза в ролята на ментор и мениджър, Маурийн Тъкър, Лу Рийд, Джон Кейл и Стърлинг Морисън.
В този състав групата записва емблематичния си и често цитиран като ключов в историята на рока едноименен албум от 1967. Зад всяка от песните стои история, често обвързана с темите за секса и наркотиците, както и някои от популярните личности от артистичния кръг около Анди Уорхол, автор на обложката. Сред известните мнения за албума е мисълта на Брайън Ино, че малко хора са си купили албума по време на издаването му, но всеки от тях е сформирал група впоследствие. Поради провокативните теми в песните, твърде далеч от стандартните любовни рок песни, по време на появата си плочата е приета със смесени реакции от критиката. 
The Velvet Underground окончателно се налагат в нюйорския ъндъграунд, след като Анди Уорхол предлага услугите си на мениджър. Както по-късно самите музиканти отбелязват, ролята на художника е била по-скоро да ги запознае с правилния хора в бизнеса и да плаща по разходите по записите без реално да се намесва в звученето им. На снимката: Анди Уорхол и Лу Рийд. 
Въпреки това Анди Уорхол ги кара да приемат в редиците си певицата и фотомодел Нико, което създава напрежение в групата и най-вече конфликт с авторитарния Лу Рийд, за който присъединилия се по-късно китарист Дъг Юл казва, че общуването с него е "като да разговаряш с шефа си". Когато Лу Рийд уволнява Анди Уорхол, с него си заминава и Нико, която започва самостоятелна кариера, често прекъсвана от зависимостта й към хероина и периоди на депресия. На снимката: Нико и Лу Рийд. 
След дебютния си албум, The Velvet Underground издават още три албума, всеки един от които става емблематичен за арт рок сцената, но не успява да постигне комерсиален успех. В търсене на стратегия за по-високи продажби, новият мениджър Сезник се опитва да лансира Дъг Юл като лидер на групата, вследствие на което Рийд и останалите членове на групата напускат. Той се премества в Лондон, където с изненада открива, че музиката на групата оказва голяма влияние върху местната сцена и започва да работи по дебютния си самостоятелен албум.
На снимката: Обложката на най-известния соло албум на Лу Рийд - продуцираният от Дейвид Боуи Transformer (1972), от който са песни като A Perfect Day, написана по повод отказването на Рийд от хероина, и Walk On The Wild Side, разказваща за сексуалните и авантюристични преживявания на реални личности от приятелския му кръг. На следващата година той издава концептуалния Berlin, също един от ключовите албуми в кариерата му.
През 70-те Лу Рийд създава както албуми с изчистено китарно звучене и успех в чартовете, така и експериментални като Metal Machine Music, за който се твърди, че е родоначалник на нойз музиката. Той е често определян като "най-лошия албум в историята на музиката", а Лу Рийд казва, че "никой друг не е способен да направи такова нещо и да оцелее". През 80-те Лу Рийд прави все по-неуспешни албуми в комерсиален план, но същевременно е все по-влиятелен за новата генерация в ню уейв и рок теченията. От ъндърграунд име, The Velvet Underground стават все по-ретроспективно оценявани като влиятелна и иновативна група. 
"Моят Бог е рокендрола, а китарата е най-важната част от практикуването на религията ми" (Лу Рийд) 
Лу Рийд и Джон Кейл по време на събирането на The Velvet Underground в началото на 90-те. Поредната вълна на конфликти между двамата отново разделят групата. Двамата се събират и преди възраждането на групата за албума Songs for Drella, посветен на Анди Уорхол. През 1996 г. групата е приета в Залата на славата на рокендрола. 
Сред групите, които казват, че са повлияни и вдъхновени от Лу Рийд и The Velvet Underground са Дейвид Боуи, R.E.M., Nirvana, Sonic Youth Joy Division, Depeche Mode, Suede, The Smiths, The Killers, с които записва песента Tranquilize. 
Лу Рийд и Вацлав Хавел, почитател на The Velvet Underground, които са били любимци на чешките активисти през 60-те. 
Лу Рийд е също така известен с негативното си отношение към критиците и като един от най-трудните личности за интервюиране, поради лаконичните и саркастичните си отговори към журналистите. 
Лу Рийд има и няколко роли в киното. Той участва във филма Blue In The Face
, както и в "Снимки в Палермо" на Вим Вендерс, един от известните фенове на групата.
Лу Рийд заедно с Боно (вдясно), съпругата му (вляво) и съпругата си Лори Андерсън (вдясно от Боно). Лу Рийд се жени за Лори Андерсън през 2008 г. след повече от 20 години заедно. Причината да сключат брак е, че това се е оказало единственото, което още не са направили като двойка. Преди това Лу Рийд има и брак с Силвия Моралес, който продължава около 10 години. 
През новия век Лу Рийд се отдава на разностранни и експериментални проекти. През 2003 г. той издава базирания на поезията на Едгар Алън По албум The Raven, а няколко години по-късно записва албум с медитационна музика. След серия от турнета и ретроспективни концерти на предходните му албуми, през 2011 г. той започна изненадващ съвместен албум с Metallica. В края на миналата година излезе концептуалният Lulu, който беше възприет основно с негативни мнения въпреки позитивната нагласа на създателите му. 