Българското издание на книга "Изобретението на Хюго" на Брайън Селзник ще е нещо, за което до броени дни ще може да се оглеждате по рафтовете в книжарниците. По книгата небезизвестният Мартин Скорсезе направи филм, спечелил редица признания и триумфирал с пет награди "Оскар" през 2012 г.
Българското издание на книга "Изобретението на Хюго" на писателя и илюстратор Брайън Селзник ще е нещо, за което до броени дни ще може да се оглеждате по рафтовете в книжарниците.
По книгата небезизвестният Мартин Скорсезе направи филм, спечелил редица признания и триумфирал с пет награди "Оскар" през 2012 г. - толкова, колкото получи и филмът "Артистът". У
У нас книгата излиза на пазара от издателство "Милениум", а преводът е дело на Светла Христова.
Книгата съдържа текст, но най-вече илюстрациите от оригиналното издание. Именно те вдъхновяват Скорсезе, както и много от кадрите във филма. 
Да направи филм за часовници и роботи е внимателно преценен риск на Скорсезе, който е известен като гениален творец в сферата на ганстерските от филми, каквито помним с участието на Робърт де Ниро в главните роли, но успява да му донесе редица отличия от Американската филмова академия.
Скорсезе обаче не се е интересувал само от комерсиалния успех на лентата, а е бил запленен от книгата на Брайън Селзник, което е една от основните причини, довели до решението му да я визуализира.
Романът е дори още по-необичаен от филма. Авторът на воля е развихрил въображението и художническите си умения, за да създаде нещо като анимирана история, която е нещо средно между роман, комикс и графична новела. 
Дебелото томче, което скоро ще открием и по българските книжарници, изобилства от илюстрации, които по-добре от текста разказват най-важните и въздействащи части от сюжета. 
Историята в книгата разказва за малкия сирак Хюго Кабре, който живее в тайни помещения на парижка гара.
Момчето се грижи за механизмите на часовниците, но в главата му се върти само една идея – как да открие ключа, който ще задвижи сложния робот, останал от починалия му баща. Намира го закачен на врата на своя приятелка.
Автоматонът, както се нарича тази сложна машина, заработва и рисува кадър от популярен филм. Вместо това да му разкрие търсеното тайно послание от баща му, го заплита в съвсем друга тайна история, която обаче той е решен да разнищи докрай.
На финала става ясно, че "Изобретението на Хюго" е всъщност книга в книгата, защото с нея Брайън Селзник отдава почит на един от любимите си кинорежисьори – Жорж Мелиес, творил в зората на киното.
Оказва, че той е един от основните герои в творбата. В нея присъстват и множество други препратки към немите филми като "Безопасността е последна", "Пътешествие до Луната", "Пристигането на влака на гара Ла Сиота" и други, заради което книжката е може да бъде разглеждана и като художествена кратка енциклопедия на киното.
Историята за него е напълно измислена, но вдъхновена от действително съществувалата колекция от автоматони на Мелиес, която той дарил на музей.
Заради лошото съхранение тя обаче е била напълно унищожена.
Авторът на "Изобретението на Хюго" е един от най-известните млади писатели и илюстратори в САЩ. Носител е на редица литературни и илюстраторски награди.
Любовта му към киното също се оказва неслучайна, тъй като дядо му е братовчед на легендарния холивудски продуцент Дейвид О. Селзник, работил по филми като "Отнесени от вихъра" и "Ребека", като и двата му донасят и награда "Оскар".