Робърт Редфорд: Документалните филми изместват вестниците в разследващата журналистика
Филмовата звезда, изиграла ролята на репортера Боб Уудуард в "Цялото президентско войнство", Робърт Редфорд казва пред Би Би Си, че документалните филми са заменили вестниците като основен източник на разследващата журналистика, както и че традиционната печатна медия е в "рязък спад".
"Затова и документалните филми станаха толкова важни. Може би те са по-добрата форма на истина", допълва още актьорът и режисьор.
През април той ще представи няколко документални ленти на лондонското издание на фестивала "Сънданс" (Sundance) в арена O2, които публиката гледа по-рано в Юта.
"Сънданс" започва през 1978 г. като форум на независимото кино и с годините излъчва имена, добили след това световна слава, като Стивън Содърбърг и Куентин Тарантино. Началото на фестивала е две години след излизането на филма "Цялото президентско войнство" (All The President's Men), който разказва за двама репортери на "Вашингтон пост", които разкриват скандала "Уотъргейт", довел до оставката на президента Ричард Никсън.
В обширно интервю за Би Би Си Редфорд казва, че именно тези разкрития бележат и "връхната точка" за щатската преса. "Аз се появих, когато журналистиката бе достигнала върха на морала и професионализма, и имах голям късмет", споделя той.
"Смятам, че е доста очевидно, че оттогава досега тя се влошава - тогава обаче не си представях, че това ще се случи така рязко и драстично, че правилата, които управляват журналистиката - като това, че трябва да отидеш при източник и да го запишеш, преди да го цитираш, ще изчезнат". Редфорд коментира още: "Средствата за отговорност са отхвърлени за сметка на бързата лъжичка. Мисля, че това увреди журналистиката. Хората в страната ми се чудят откъде да получат истината."
Критиците биха оспорили, че вестниците са разкрили няколко големи скандала през последните години - "Гардиън" проследиха доказателствата за телефонното подслушване, "Ню Йорк таймс" разкриха предозиране с радиация в някои щатски болници.
Според Редфорд обаче филмовите дейци са поели щафетата, тъй като дългият период на работа по кино продукциите им позволява да се ровят по-дълбоко, отколкото крайните срокове на вестниците позволяват.
"В документалните филми можеш да покажеш неща, които правителството или някоя голяма корпорация биха скрили", казва още актьорът и дава за пример филма Chasing Ice, правен в продължение на няколко години, в който е документирано намаляването на ледниците и как климатът се отразява на природата и екосистемата на Земята.
"Наистина е могъщо и според мен неоспоримо", допълва Рефорд и обяснява, че когато правиш документален филм с твърди доказателства, това е от голямо значение за публиката, дори когато има много хора в политическата система, които продължават да отричат някои факти, което според него е лудост.
Въпреки вярата му в силата на документалното кино Редфорд все пак остава скептичен относно способността му да влияе на политиката. "Заблуждаваме се, ако мислим, че един филм ще промени цяла система или цяло правителство."
75-годишната звезда споделя и разочарованието си от сегашните политици в САЩ: "Конгресът ни е не най-добрият, нито най-яркият... Качеството на интелектуален обмен е толкова увредено от поведението на много хора, които управляват. Смущаващо е и според мен страната ни е западнала... в някои отношения драстично."
По време на актьорската си кариера, включваща филми като "Ужилването" (The Sting) и "Буч Касиди и Сънданс Кид", Редфорд е играл политик само веднъж - във "Кандидатът" (The Candidate) през 1972 г. В него героят му е млад, наивен политик, чиито идеали биват подкупени в преследването на власт и сила. Вероятно затова и не е изненадващо, че той никога не е обмислял да се кандидатира за политически пост, казва още актьорът.
"Твърде тясно е. Не можеш да бъдеш себе си, както виждаме и от телевизията", допълва той и задава въпроса: "Има ли сред тези хора, някой, който да чувствате, че е наистина, наистина естествен? Освен ако не е прекалено луд, за да е естествен", казва в заключение Редфорд.