През късната есен на 1911г. известният в Европа оркестър на Уолъс Хартли изненадващо се се появява във Варна, за да свири в Морското казино – едно от най-елитните заведения в града по това време. Събитието е истинско! Първите месеци на 1912г. г. бендът прекарва в София. Там са и последните му концерти, преди музикантите да се изкачат по трапа на легендарния пасажерски кораб "Титаник". На 15 април се навършват 100 години от последния концерт на Уолъс Хартли и музикантите му. На палубата на потъващия кораб, точно преди гибелта си, те свирят химна "По-близо до тебе, Боже".

Това е поводът, по който на 4 април във Варна ще бъде представен спектакълът "Титаник Бенд 100". Това е музикален проект, който съдържа специално аранжирани пиеси, включени в "The White Star Line Songbook" - репертоарната книжка, с която музикантите са забавлявали пасажерите на легендарния кораб. Нейното съдържание е наистина впечатляващо, тъй като музикантите е трябвало да знаят наизуст широк спектър от музикални парчета, с които да удовлетворяват вкуса, како на пътуващите в първа, така и на тези във втора класа. "The White Star Line Songbook" включва от популярни пиеси на Шуберт и Григ, през валсове на Щраус, до модния тогава рагтайм – първообраз на джаза.

Проектът "Титаник Бенд 100" обединява 10 авторитетни класически и джаз музиканти от Варна с огромен сценичен опит – струнен квартет, ритмична секция, дървени духови инструменти, вокалисти и балет.

Съществена част от емоционалното послание на живото изпълнение е визуалната и звукова среда преди, по време и след спектакъла. Съпътстващата мултимедия съдържа микс от снимки на Варна и София в началото на ХХ век, както и сцени от ранни филми на Дейвид Уорк Грифит - американски режисьор, сценарист, продуцент и актьор, известен като пионер в раздаването на Академичните награди "Оскар". Главната линия във визуалната част на проекта проследява пътя на Титаник – от чертожната дъска до неговото първо и последно отплаване.

По думите на продуцента на спектакъла Димитър Трайчев вдъхновител на спектакъла е джаз критикът  Владимир Гаджев "Поне от 5 години той напомня на Варна да се събуди, защото предстои световно събитие – 100-годишнината от потъването на Титаник, казва още Трайчев. Ние интерпретираме кораба като живо същество – парният двигател се включва и изключва, корабът диша също като човек. Той с нищо не е по-различен от Франкенщайн на Мери Шели. Титаник е чудовището, което европейската цивилизация построява в стремежа си към забогатяване. Построява го заради емигрантските долни палуби, разбира се – заради зверовозите".

Проектът "Титаник Бенд 100" е реализиран в продължение на една година. В него образът на кораба е пресъздаден в звук и картина, като са добавени и малки човешки историйки. "Те са като нитовете по корабната обшивка, казва Трайчев. Първо издирвахме оригиналния репертоар на легендарния оркестър на Титаник с ръководител Уолъс Хартли.После дойде огромният труд на музикалния директор на проекта Страцимир Павлов, който не само аранжира композициите за съвременни инструменти, а трябваше и стилистично да промени класическите и съвременните пиеси, така че Серенадата на Хайдн примерно да може да премине в Кашмир на "Лед Цепелин"".

Третият етап от работата по проекта е експедиция в търсене на българската следа по темата из Троянския Балкан, откъдето са повечето български емигранти, пътували с "Титаник". "Искахме някой да ни изпее песента "Пуста да остане таз Америка", ала всички възрастни жени из селата Горно Трапе, Терзийско и Гумошник все ни казваха: "Баби, ти запей, ние ще я изкараме.", казва Трайчев.

Последната част от работата по спектакъла е селектирането на материалите по визията, събрана с помощ на сайта "Изгубена България".