Пилоти и математици смайват публиката на конкурса за пианисти непрофесионалисти "Вивапиано"
| В конкурса за непрофесионални пианисти "Вивапиано" участваха 132 любители пианисти на възраст между 5 и 72 години от България и чужбина, сред които хора с различни професии. На финала в неделя, 29 април, всички си тръгнаха с награди, а на галаконцерта публиката избра своя любимец Денислав Терзийски. 15-годишният ученик от Първата софийска немска езикова гимназия е в клас за високи постижения. Журито удостои с голямата награда 14-годишната ученичка Александра Симеонова от Казанлък. Ансамбълът "Арденца", дирижиран от големия музикант Георги Димитров, закри конкурса, съпровождайки победителя от първото издание на конкурса Павел Христовски. 21-годишният студент в Софийския университет учи освен всичко останало и за професионален пилот, а иначе следва международни отношения. След виртуозното му изпълнение на пиеса на Шопен професионалистите се споглеждаха, смаяни от постижението на Павел, за когото "пианото е просто част от ежедневието". Специален гост на откриването на "Вивапиано" беше математикът Емил Симеонов. Той изпълни мащабна и трудна пиеса от Брамс. Специалисти коментираха, че човек с такава техника на свирене на пиано трябва да свири по 10 часа дневно, а той отделя голяма част от времето си и за занимания с теоретична кабинетна математика. Разговаряхме със Симеонов за конкурса и мерака да свириш въпреки всичко. |
Конкурсът "Вивапиано" е за състезатели, които "НЕ си вадят хляба" със свирене на пиано. А вие с какви точно занимания се прехранвате?
- С преподаване на математика и с администриране на учебни програми. Имам немалко отговорности, защото... съм доста високо в университетската йерархия.
Кога и къде свирите?
- Навремето успявах да свиря по час на ден. Днес е добре, ако смогна да посвиря половин-един час, и то не всеки ден. Често сядам да свиря към 22 ч. до към полунощ, след като семейството ми си легне. Изморен съм, но иначе няма кога.
| "Идеята е абсолютно фантастична! Някои от малките свирят по-добре от студентите в Букурещ. Шапки долу!" Виорика Радои, Румъния |
- Никога не съм го приемал като хоби или релакс. Сякаш най-приемливото определение е "вътрешна потребност".
Моето свирене обаче не е само чиста работа – иска ми се и да се насладя. Дори и да не съм донаучил съвсем пиесата - искам да я изсвиря от край до край за собствено удоволствие. А това не е много професионално.
| "Симеонов беше изненада – получих комплекс от свиренето му. Признавам му гениалността." Сладжана Йованович, пианист, член на журито в конкурса от Македония |
- За България конкурсът "Вивапиано" е похвална новост – инициатива на забележителната пианистка Даниела Дикова. За мен не е, защото няколко пъти съм участвал в подобен конкурс в Париж. Тези конкурсни участия са добър стимул за работа, а пък и възможност за любителите да покажат какво могат. За мен също, естествено.
Този конкурс кара децата да разберат, че не е задължително да станат професионалисти, като свирят на пиано. А за изявата на възрастните има сякаш още по-голям потенциал. Смятам, че конкурсът има добро бъдеще.
Видимо умеете да се справяте с голяма бързина с много задачи? Така ли трябва?
- Не е така. Непоклатима си остава пословицата "Бързата работа – срам за майстора". Всичко при мен върви толкова бавно вероятно защото аз самият реших да не спирам да се занимавам с толкова различни неща.
Смятам, че съм много професионален в едно нещо: преподаването на математика на определени нива.
| "Ще стартирам същия конкурс в Тирана и ще заимствам дори заглавието." Кристина Петролари Лачо, Албания |
Вероятно всеки човек може да каже, че е усетил красотата на музиката. Изразът "красотата в математиката" вероятно обаче звучи непонятно за мнозина. Дали във вашето съзнание двете понятия се съвместяват?
- Една германка тъкмо завърши дисертация по темата "Красота и естетика в математиката". Аз също съм се занимавал с въпроса. Но трябва да си много "вътре в нещата".
При музиката има директно въздействие върху сетивата. А в математиката самото учене е свързано с развиването на съответно сетиво. И чак когато то се развие и формира, тогава се добива и усещането за красота. Докато при музиката има пряко възприемане, дори без никакви познания.
| Емил Симеонов, роден през 1969 г. в София, е австрийски гражданин. Той е професор в университета Technikum, Виена и ръководител на Института по приложна математика, както и на учебните програми по интелигентни транспортни системи. Завършил е математика, физика и педагогика в Техническия университет, Виена. Десетилетия наред е взимал уроци по пиано при Юлика Бехар, а понастоящем взима уроци по камерно пеене при майка си Милкана Николова, която е оперна певица, член на Виенската Щатсопера. |
| Основателка на "Вивапиано" е пианистката Даниела Дикова заедно с фондациите "Арденца" и "Америка за България", която работи за доближаване на двата свята на Балканите - на професионалния и любителския клавирен свят. |