Днес фронтменът на легендарната британска група, съществуваща от повече от три десетилетия и продала над 50 милиона албума, става на 50 години. В края на месеца Дейв Гахан ще издаде нов албум, но като гост-вокалист на групата Soulsavers.
Днес вокалистът на легендарната британска група Depeche Mode Дейв Гахан навършва 50 години. Дейв Гахан (понякога произнасяно и като Геън и Гаан) е роден на 9 май 1962 г. в Есекс, но отрасва в малкия работнически град Бейзилдън, където се запознава с останалите членове на Depeche Mode. 
Детството и юношеските му години са изпълнени с драматични моменти. Той е роден в семейство на шофьор и автобусна кондуктурка, като баща му напуска семейството малко след раждането на сина си. Вторият баща на Дейв умира, когато бъдещият музикант е едва на 10. Тогава той се запознава с истинския си, но малко след срещата им той отново изчезва, този път завинаги. По-късно Дейв кръщава първия си син на името на доведения си баща – Джак. На снимката: 19-годишният Дейв Гахан през 1981 г. по време на издаването на дебютния албум на Depeche Mode - Speak & Spell. 
В тийнейджърските си години Дейв Гахан открива силата на музиката с набиращата скорост пънк вълна. По това време той извършва и редица дребни обири, заради които след това трудно намира работа. В този период той сменя над 20 професии - от строител до продавач. През 1979 г., на седемнадесетгодишна възраст, той се включва в групата Composition of Sound след като съоснователят и бъдещ член на Erasure Винс Кларк го чува как пее Ziggy Stardust на Дейвид Боуи по време на парти. През 1980 г. групата променя името си на Depeche Mode. По-късно всички членове на формацията казват, че избирането на музикантския път е бил начин и да се махнат от сивата атмосфера на Бейзилдън, често описван от тях като "най-депресиращото място на света". 
През първото десетилетие от съществуването си Depeche Mode записват цели седем албума, като всеки един от тях е по-успешен от предходния и показва развитие в звученето им. На снимката: Дейв Гахан през 1984, когато групата записва албума Some Great Reward, а хитът People Are People ознаменува окончателния им пробив в САЩ. 
В края на 80-те години Depeche Mode правят рязък завой към по-експериментално и тъмно звучене, което обаче съвпада с нарастващия масов интерес към тях. Исторически момент за групата е разпродаването на 80-хилядния стадион "Пасадена Роузбол" през 1988 г., част от турнето им към албума Music For The Masses (1987). За разлика от по-голямата част от съвременниците си Depeche Mode успешно преминават в 90-те с най-успешния си албум Violator (1990) и по-късно със Songs of Faith and Devotion (1993), който е сред единиците албуми в музикалната история, дебютирали на първа позиция едновременно в САЩ и Великобритания. 
Колкото по-успешни стават Depeche Mode, толкова по-проблемен е личният живот на Дейв Гахан. В началото на 90-те той се развежда с първата си съпруга и се жени за мениджърката Тереза, с която по едно и също време стават зависими към хероина. Зависимостта към наркотиците определя живота му през следващите години, а преодоляването й в началото изглежда малко вероятно - той прави седем опита за самоубийство, преживява сърдечен удар и отказва всякаква почивка по време на мащабното двугодишно турне към Songs of Faith and Devotion, наречено от сп. "Kю" "най-рокендрол турнето в историята на музиката". По негови думи единствените му верни приятели в този период били Тенекиеният човек и Лъва от "Магьосника от Оз", с които си представял, че говори. Режисьорът Антон Корбин, работил по голяма част от клиповете им, снима видеото към сингъла In Your Room като ретроспективен на предишните им хитове, тъй като не вярва, че Дейв ще оживее. 
След турнето към Songs of Faith and Devotion Дейв се отдава изцяло на зависимостта, а междувременно кийбордистът и барабанистът на групата я напускат заради "нездравословната атмосфера" в нея. След свръхдоза през 1996 г, сърцето му спира за две минути, като в интервюта той заявява, че е почувствал "пълна тъмнина" и е усетил как тогавашната му приятелка го моли да се върне. 
Впоследствие актрисата Дженифър Сукияс, с която се запознава в рехабилитационна клиника, се превръща в негова съпруга. Двамата са заедно и до днес, като имат дъщеря, а Дейв е втори баща на сина й от предишна връзка. Двамата живеят в Ню Йорк от 1997 г. насам. На снимката: Дейв и Дженифър в Тел Авив през 2009 г. 
Дейв Гахан пледира невинен в съда на Лос Анджелис за притежание на кокаин през 1996. 
За период около две години в средата на 90-те бъдещето на групата изглежда крайно неясно. "Ако тогава някой ми се беше обадил, че Дейв е мъртъв, нямаше да почувствам никаква изненада", казва в биографична книга кийбордистът Анди Флечър, който през 1994 г. влиза в клиника след прояви на параноя и депресия. След финалния си престой в рехабилитационна клиника Дейв Гахан, Мартин Гор и Анди Флечър се събират за албума Ultra, с който триумфално се завръщат. 
Въпреки трудното протичане на записите заради възстановяващия се глас и здраве на Дейв Гахан Ultra (1997) се оказва един от най-успешните им албуми. На снимката: Дейв в кадър от клипа на Barrel of a Gun, режисиран от Антон Корбин, дългогодишен сътрудник на групата. 
Ultra не е последван от турне, за да може Дейв Гахан да се възстанови пълноценно. Групата се завръща на сцената година по-късно, през 1998 г. На снимката: Дейв Гахан през 2001 по време на турнето към албума Exciter. 
През 2003 г. Дейв Гахан дебютира като самостоятелен изпълнител с албума Paper Monsters. В него и за първи път се изявява като лирик - роля, в която след това влиза и в някои от песните в следващите албуми на Depeche Mode. 
През 2005 г. Depeche Mode издават албума Playing The Angel, възприет от критиката и феновете като завръщане към най-доброто от кариерата им. В него Дейв Гахан пише текстовете към три от песните - I Want It All, Nothing's Impossible и номинираната за "Грами" Suffer Well, чийто клип описва по хумористичен начин излизането на Дейв от тъмния му период през 90-те. 
"Нашата музика сякаш допада на хора, които са малко по-специални. Тези, които като деца не са били напълно приети в училищата си, с които нещо не е било съвсем наред, които не са били като другите. Музиката на Depeche Mode е като че ли музика за особняците, за хората, които търсят нещо по-различно в живота." (Дейв Гахан пред сп. "Интервю")" 
Дейв Гахан по време на концерта на Depeche Mode в София през 2006 г,, често определян като едно от най-внушителните събития в концертната история на България. Групата трябваше да посети страната и през 2009 г., но тогава вокалистът претърпя спешна операция заради рак на пикочния мехур. 
Дейв Гахан през 2007 г., когато записва втория си самостоятелен албум Hourglass. 
"Майка ми ми е разказвала, че когато съм бил малък, съм бягал из стаите и съм имитирал позите на Мик Джагър, а тя ми е ръкопляскала. Изглежда, това е едно от нещата, които не са се променили в живота ми. " (Дейв Гахан пред сп. "Ролинг стоун") 
През 2009 г. групата издаде последния си до момента албум Sounds of The Universe, в който той отново участва като текстописец в няколко от песните. 
Дейв Гахан на живо през 2009 г. 
В момента Depeche Mode са отново в студиото, като нов албум и световно турне се очакват през 2013 г. 
През 2011 г. Дейв получи награда от организацията MusiCares, специализираща в отдаването на помощ към зависими от наркотиците творци. Гахан е един от членовете й. Отличието му беше връчена от Стивън Тайлър (Aerosmith). Сред другите й лауреати са Крис Корнел и Пол Маккартни. На снимката: част от самостоятелното му изпълнение в рамките на награждаването. 
На 21 май излиза новият албум на алтернатив рок дуото Soulsavers, а гост-вокал и текстописец в него е Дейв Гахан. Вокалистът описва процеса по създаването на албума The Light The Dead See като "най-освобождаващото преживяване" в кариерата му и като мотивация да бъде ентусиазиран и за следващия проект на Depeche Mode, който се очаква през 2013 г. 