Мъжът се оказа не кой да е, а известният от телевизионния екран Део, но невинната закачка явно ядоса негова приятелка, която се качи на сцената, хвана го под ръка и го върна обратно в публиката. Случилото се предизвика неловко смущение, но и смях както у нея, така и у музикантите й и събралата се тълпа. 

Не това обаче бе най-впечатляващото в цялото прекрасно изпълнение на чернокожата дива с котешки очи и кадифен глас. То бе по-скоро прелюдия към много от личните откровения за себе си, които Estelle направи с думи и най-вече с помощта на своите собствени песни. 

Estelle е от онези изпълнителки, които трябва да ви се случи да видите на живо. На екран и във видео клип не си личи колко мощ, женска сила и достойнство, чувство, кокетство, харизма и музикален пламък всъщност крие лондонското откритие на Джон Леджънд.

Ако сте си мислили, че концертът на Estelle може да бъде подминат, то сте направили огромна грешка. Това е жена и глас, които трябва да бъдат видени и чути. Соул и ритъм-енд-блус силата й е безспорна, но в по-новите си песни от последния й албум, излязъл миналата година, залага на много добро денс и бийт звучене, а в по-старите си парчета демонстрира и завидни умения като MC.

Заедно с един диджей, пианист, басист и две бурно танцуващи беквокалистки шоуто не спираше да набира сила през цялата вечер. Премина и през различни настроения, като за Thank You британката, която призна, че за първи път е в Източна Европа и е възхитена от публиката, разказа историята, довела до написването на песента: Раздялата й с един мъж, който я е накарал да се почувства унижена, но след като отново се е изрпавила на крака, вече е била способна да му благодари, защото я е направил по-силна, направил я е жена. Така и изпълнението на Thank You наистина резонира у всеки, а самата тя сякаш изживя цялата си лична история на живо пред публиката, което видимо я развълнува. 

Освен на своите авторски творби Estelle ни направи свидетели и на способността си да преобразява популярни песни като Blame It On A Boogie на Майкъл Джексън, любимата й песен на Мери Джей Блайдж, както и Is This Love на Боб Марли, за което все пак успя да намери усмихнат и видимо предразположен за танци млад мъж от публиката, който с радост се опитваше да припява с нея от сцената и да се поклаща в ритъм.

Вечерта на Estelle, в която няколкостотин човека припяваха с цяло гърло и почти не свалиха високо вдигнати си ръце, завърши около 2 часа след полунощ с бис от две парчета, след което публиката сякаш добре заситена от музикалното изживяване не се заинати да иска още, но танцувално настроена остана да продължи с умивка под звуците на диджейския подбор на Marten и Ilko.