Джони Деп – все по-обичан в Европа, все по-безразличен за САЩ

Великолепен актьор. Finding Neverland е един от любимите ми филми.

• 0 11
• Докладване

Като гледам какво произвежда Холивуд - едни и същи екшъни-бози, в които играят едни и същи актьори с пластмасови физиономии, си давам сметка, че това се харесва на масовия американец, тоест - масовият американец не разбира от стойностно кино - на него му дай да гледа как поредният американски екшън-герой спасява света от поредната все по-невъобразима опасност...Хора, гледайте европейско кино, не може да не забележите как европейските актьори играят с всяка част на тялото си, гледайте лицата им, не е необходимо дори да говорят...Последно гледах "За любовта и спагетите" - чудесни актьори, чудесна музика, превъзходен филм...

• 3 13
• Докладване

До коментар [#8] от "Атлантик":

Какво ти пречат екшън-бозите не мога да разбера. Аз нямам проблем с тях - просто не ги гледам. Така, както не гледам и европейските меланхолични декадентски бози...

• 9 7
• Докладване

Джони Деп не участва в онази простотия "Джак и Джил". Там за съжаление се орезилява Ал Пачино.

• 1 5
• Докладване

До коментар [#9] от "Митев":

Лично на мен не ми пречат директно, защото и аз просто не ги гледам, но ми пречат косвено - много други хора ги гледат и се оформят като масов американец, хора, сред които волю-неволю живея...Не знам какво определяш като декадентска меланхолия-боза...Аз по-скоро разделям филмите на такива, които ме карат да се замислям (установил съм, че една меланхолия ме кара много повече да се замисля, отколкото един екшън, всъщност - един екшън изобщо не може да ме накара да се замисля, а и нали казах, че не ги гледам..) ) и такива, които не ме карат да си държа очите отворени дори...

• 3 8
• Докладване

До коментар [#11] от "Атлантик":

Как да ти кажа... Аз си мисля по принцип непрекъснато и не търся провокации в киното. Разбира се, ако някой филм ме провокира за някой нов аспект - още по-добре. Американските бози ги пропускам, но с огромно удоволствие гледам американското киноизкуство, същото важи и за европейските, азиатските и пр. филми. На теб проблемът ти е в провинциалния ти комплекс, това е...

• 4 4
• Докладване

Много си го обичам , но тук не става дума толкова за Джони , колкото за филма.
Гледах го. Не трябваше. После гледах и няколко епизода от серията , пак не трябваше , защото още повече ми се развали мнението за филма.

• 3 2
• Докладване

До коментар [#12] от "Митев":

Уф, благодаря ти, че и ме анализира набързо, тъкмо (не, всъщност - отдавна) се чудех къде ми е проблема...
Не бе човек, не става дума за провинциализъм и прочее, а за стойностно изкуство - онова нещо, което те кара да се замисляш...Другото е просто развлечение, забавление, както щеш го наречи, но не е стойностно изкуство...
И - поздравления за това, че си мислиш непрекъснато по принцип, иначе как би могъл така бързо да анализираш хората....даже - какви ти хора!? Някакви провинциалисти!
Хайде със здраве и не ме занимавай повече с класификационни коментари, напиши нещо интересно и полезно.

• 2 4
• Докладване

Изкривена теза и изкривени коментари.
Първо, Америка не е спирала да обича Джони, просто последните му филми наистина не са на висотата на върховите му изяви. Нито Карибски пирати 3 се мери с предишните две издания, нито другите му нови заглавия се помнят. И в крайна сметка, той стана Джони Деп именно в Америка.
Второ, Америка продължава да създава най-качественото кино, наред с конфекцията и пошлотията. От несравнимо качествени документални творби, през независими продукции, комедии, до мащабните блокбъстъри. Просто има за всеки вкус по нещо. Аватар например е творба, съчетаваща искрено и загрижено послание, с изумителна, недостижима технология. Няма смисъл да изреждам хилядите заглавия, които градят картината на съвременното качествено кино, и 99% са създадени в Америка. Така че този антиамериканизъм в коментарите е тотално неуместен.
Материалът не подкрепя тезата си с нито един факт Слабите резултати в Америка не се балансират с успехи в Европа. Истината е, че последните продукции на Джони Деп не са успешни И в Европа.

• 3 6
• Докладване

До коментар [#14] от "Атлантик":

ОК, извинявай, вероятно си се обидил! Пак извинявай! Интересните и полезни неща се генерират от тебе!

• 4 2
• Докладване

До коментар [#15] от "Rael":

Приятелю Раел, започнах да чета коментара ти с интерес и дори се замислих, че по принцип си прав - не е редно да хулим американското кино ангро само, защото до нас предимно достига определена част от него - безвкусните екшъни...Обаче стигнах до хвалебствените ти слова за Аватар и нещо се задавих...Наистина ли смяташ, че с "изумително-технологиче" (аз бих го нарекъл просто - анимационен) филм можеш да предадеш послание, различно от "Вижте ме колко съм технологичен?" Че тогава всяка детска анимация може да претендира за същото...особено напоследък взеха да ги правят пълни с послания...Не казвам, че в Аватар няма послание...Мен ако питаш и в най-обикновен филм за вампири има послание - например "Не правете като тях!"
Но нали тук си говорим за стойностно кино! Хайде да не ги бъркаме двете неща - Аватар и стойностното кино!
Впрочем, на американците защо им трябваше филм като Аватар, за да предадат посланието си, че не е хубаво да се унищожава, че всичко е в симбиоза и взаимозависимо, че различните също могат да бъдат прекрасни и заслужават да живеят? Спокойно можеха да направят един зрял, премислен филм (с истински, а не анимационни герои) за подвизите си на индианския фронт отпреди 1-2 века...Аз поне докато гледах Аватар (е, издържах да го изгледам един път), все за индианците си мислех....

• 2 4
• Докладване

До коментар [#17] от "Атлантик":

Не случайно избрах Аватар. По-лесно беше да изтъкна арт-проект, "Полет над кукувиче гнездо", или "Влакът беглец" да речем. Но Аватар очертава американската хегемония именно с постигането на синтез между художественото и технологично начало. Да го сравняваш с "всяка детска анимация" е нелепо. Като технически грамотно лице те уверявам, че този филм е технологична кота, и тя няма да бъде достигната в следващите няколко години. А като цяло 3Д анимацията, правена от холивудските студия Dreamworks и Pixar е поне поколение пред всичко друго, създавано по света и у нас. Та още "Матрицата" е недостижима височина за кинематографиите в Европа, Индия и азиатските амбициозни филмопроизводители!
Но умението на американците да правят филми не се ограничава само с техническите ефекти. За тяхната естетична стойност говори дори само фактът, че не странят или заобикалят нито един от същинските проблеми на Америка и света - противоречивите войни, затлъстяването, отчуждението, гей и лезбо, бедността, здравното застраховане и всякакви други теми. Това, че голямата част от зрителите предпочитат определен тим продукция си е търговски феномен, но който иска да гледа, има какво да види.
Не забравяйте: по-голяма част от продукцията на Холивуд НЕ отива в киносалоните, за там са само заглавията с потенциал за големи продажби. Може би 80% от филмите се тиражират само чрез DVD или онлайн-медии от типа на Нетфликс.
В пиратските сайтове няма да намерите много голям избор от стойностно кино, нито в киносалоните в МОЛ-овете. Трябва да разровите из Интернет, за да срещнете документалистика, или просто арт-кино.

• 2 2
• Докладване

До коментар [#18] от "Rael":

Като цяло си прав(а)! Само да припомня - говорим за изкуство, което има за задача да докосне душата, а не само сетивата. Да прави го чрез тях, но не се спира до тях...Поне такава е задачата, иначе далеч не всички филми имат това като цел...Затова, колкото "по-технологичен" е един филм, колкото повече се нуждае един филм от разни "трикове", включително и преплетени рисувани и истински образи, толкова повече той набляга на сетивността у зрителя, за да предаде "посланието" си, а не толкова - на зрителската душевност и чувствителност. Мога да се опитам да го кажа и по-просто - ако приемем, че театърът, където по принцип няма възможност за технологични трикове, е мерило за изкуство, което цели зрителската душевност, а циркът - изкуството, което задоволява изцяло зрителската сетивност, то....филми като Аватар и подобните нему високотехнологични къде според теб се намират?
Да, всяко едно изкуство е изкуство само за себе си и има някакъв смисъл, значение и да кажем - някаква стойност...Въпросът е, когато ги сравняваме, да знаем какво точно сравняваме и по какви критерии. И понеже все още стойностно кино не е равно на високотехнологично кино, затова си позволявам да изключвам Аватар, Матрицата и подобните тям от групата на стойностното кино...Ако на някого му е достатъчно само хубаво да си раздразни сетивата с топ-технологични сцени, то това вече е друг въпрос...

• 1 2
• Докладване

Ехх, това че сме в Европа някак автоматично ни прави големи разбирачи и ценители на киното, а "простите" американци както винаги нищо не разбират... А Джони според мен си погреба таланта с тези еднотипни роли във филмите на Тим Бъртън, който пък толкова се изтърка с тази визия, но това е друга тема. И както винаги и жена му - Хелена-Бонъм Картър е във филма. Абе все едно от години гледам един и същ филм. А "Туристът" и Алиса... са наистина посредствени, за "Карибски пирати" не ми се говори... Наистина обаче "Дневникът на едно пиянде" беше мноооого добър, но не се оцени достойно...Може би защото всички вече припознават Джони само в някакви гротесни роли...

• 1 2
• Докладване