Ефирност, романтика, тайнственост. Това са само част от усещанията, докоснали публиката по време на Руския концерт от Фестивала SM&RT, който поднася музиката със субтитри. С чаша вино и разказ за ученическите години на пианистката Венета Нейнска и виолончелиста Стефан Хаджиев започна предконцертният разговор.

По време на него успявам не само да чуя младите изпълнители, но и се запознавам с 9-годишната Марина, която зарадва с изпълнението си читателите, а и редакцията на "Дневник". Тя не е сигурна, че иска един ден да бъде пианистка, но пък обича класическата музика, като предпочита балетната, защото наред с уроците по пиано ходи и на балет.

До мен 25-годишната Петя е дошла, за да се наслади на класическите изпълнения, и споделя, че приятелите ѝ, които са свикнали тя да пътува на автостоп или да спи по палатки, често се учудват и на тази ѝ страст. Щом започва музиката, Петя затваря очи и се понася с нея.

Всъщност залата на Военни клуб е пълна основно с млади хора, които награждават с шумни и продължителни аплодисменти изпълнителите, но само в правилните моменти. Най-младият слушател от публиката пък едва ли е на повече от четири години и по време на целия концерт безшумно помага на изпълнителите с диригентски движения от скута на майка си.

А през това време между двата инструмента вече тече активен диалог, който младите изпълнители сякаш съживяват и мелодията се понася из залата, завладявайки публиката. Артистичната Венета гали клавишите на рояла, а виртуозното изпълнение на емоционалния Стефан и звуците на неговото виолончело те карат да усещаш музиката, дори да не си експерт.

Едно от хубавите неща на концертите със субтитри е, че всеки неексперт може да научи нещо повече за произведенията и композиторите по време на самите изпълнения. Кратки и ясни, субтитрите не разсейват, а понякога дори дават насока за размисъл.

А необичайни комбинации от тонове, спадове и отново нажежаване на напрежението изпращат публиката в друго пространство, като всеки е свободен да избере къде е то. Докато "Италианската сюита" на Игор Стравински е и ефирна, и емоционална, "Сонатата за виолончело и пиано" на Сергей Рахманинов е комбинация от лирика и ритъм. Интензивност и романтика, която не само музиката създава като усещане, но и изпълнителите предават като емоция.