Дженифър Лопес и Елизабет Банкс за майчинството и кариерата
Дженифър Лопес и Елизабет Банкс - звездите в новия филм "Очаквай неочакваното" (What to Expect When You're Expecting) са две холивудски майки, които във филма не са много различни.
Лопес, отскоро разведена, е певица и актриса с две малки деца - Макс и Еме, чиято натоварена програма включва освен всичко останало съдийство в американското риалити предаване American Idol и издаването на сингли, които се нареждат в топ 40.
Банкс, от друга страна, има продължителна кариера в телевизията и киното, като едно от последните й участия е блокбъстърът "Игрите на глада". Четиринадесет месеца по-рано тя и съпругът й Макс Ханделман станаха родители на първото си дете Феликс.
Докато Банкс и Лопес нямат общи сцени във филма, те се събират за общ разговор с "Ройтерс", за да говорят за измислената история, основаваща се на една от най-добре продаващите се книги за бременни със същото заглавие. В нея се проследяват историите на няколко различни двойки, докато те се ориентират в родителстването. Камерън Диас, Денис Куейд, Крис Рок, Ана Кендрик, Чейс Крауфорди Матю Морисън са сред звездите в актьорския състав.
На фона на няколко чаши капучино Лопес и Банкс обменят истории за майчинството и колко много са се променили в живота, откакто се грижат за малките си отрочета.
Дженифър, във филма твоята героиня Холи осиновява бебе, тъй като тя и съпругът й не могат да имат деца. В истинския живот си била бременна с близнаци. Каква връзката открихте с героинята си?
Лопес: Силното й желание да има бебе. Исках много да имам бебе, когато се омъжих. Вече се чувствах така, сякаш съм чакала прекалено дълго. Отне ни три години да забременея (с бившия ми съпруг Марк Антъни) и през тези три години си мислех: "Господи, това може би няма да се случи. Може би не ми е било писано. Може би животът ми има друга цел..." Така че направих връзка с това желание.
Наистина ли? Винаги сте имала имидж на жена, която има всичко - успех в кариерата, красота и любов.
- Когато градиш този път - към това да бъдеш актриса или певица, хората те виждат и си казват: "О, твоят живот е страхотен, цялостен и изпълнен - имаш и пари. Това е всичко, което ти трябва!" Истината е, че всичко това е чудно, но имаш нужда от ядро. Имаш нужда от живот, от семейство, от любов. И макар Холи да е имала страхотен живот и страхотна връзка, нещо все и липсва - това желание, тази нужда да има бебе, семейство, корени. Знам какво е да искаш това толкова силно и накрая да го получиш.
Елизабет, вие имате дете от сурогатна майка. Във филма героинята ви Уенди е бременна, но в никакъв случай няма бляскава бременност. Каква връзка открихте вие с нейните проблеми?
Банкс: Бях потопена в автентичността на преживяването на Уенди. Едно от нещата, които ми харесаха в този филм, бе, че не всичко е щастие не е захаросано. Всичко е за процеса на ставането родител, който е страшен, емоционален и объркан. Това е усложняващ фактор в една връзка, без значение каква. Хареса ми, че имах възможността чрез Уенди да го покажа такова, каквото е. Да бъда объркана и извън контрол.
Лопес: Мисля, че всеки иска да има перфектната бременност, в която да изглежда като Одри Хепбърн на ниски обувки. Аз определено опитах. Слагах чорапогащник, имах и черно поло. Тогава някой ми направи снимка в гръб и си казах: "ТОЛКОВА ШИРОКА ЛИ ИЗГЛЕЖДАМ?" В този ред на мисли, винаги съм си мислела, че всички отслабват много бързо след това, но това не е вярно. Ребрата ми - имам чувството, че едва сега се връщат към нормалния си вид, а децата ми са вече на четири.
Като майки, работещи в развлекателния бизнес, смятате ли, че детството на децата ви е значително по-различно от вашето?
Лопес: Онзи ден дъщеря ми сложи бляскавите ми Лубутен (обувки на Кристиан Лубутен - бел.р.), които ползвам за концерти и пръстен "Картие", който баща й ми подари. Попитах я: "Какво правиш?" (смее се). Наистина сме късметлии, че имаме толкова много и децата ни получават част от него. Не искам обаче да порастват толкова бързо. Иска ми се те да са такива, каквито аз бях, когато живеех в Бронкс и носех гуменки с дупки.
Банкс: Рядко купувам на сина ми каквото и да е, но той не е лишен. Получава много подаръци. Смятам, че нямаме нужда от всички тези неща. Постоянно ги махам. Има прекалено много боклуци.
Лопес: Аз съм точно обратното. Постоянно съм: "О, това би било толкова сладко за момиченце!" Купувам всичко. Това е много лошо. Все още пазя креватчетата им в стаите им. Те спят в леглата си, но и креватчетата им са там, а аз просто не мога да се отърва от тях. Толкова са красиви. После си мисля: Скоро ще станат на пет, това вече ще е прекалено странно. Дори не мога да махна плетената детска люлка от стаята ми.
Банкс: Аз още пазя плетената детска люлка. Държа я в стаята за гости, което е доста странно, когато дойдат хора на гости. Мислят си, че явно имам друго дете. А аз им казвам, че не знам какво става, но не мога да се разделя с тази красива плетена люлка!
Как ви промени майчинството?
Лопес: Има дълбоко чувство, което не си изпитвал преди това. В същото време усещаш по-силно вина и страх. Сега се страхувам повече от някои неща, заради децата си. Всичко е повече. Ходих да карам ски и паднах от ски джета. Помислих си, че съм ужасна майка. Какво ще се случи, ако умра? Какво ще се случи с тях?
Бaнкс: Изгубих цяла секция от мозъчната си сила. Няма я. Сега е изцяло отдадена на него. Така, че дори и да говоря с вас сега, има част от мозъка ми, която мисли за това дали е ял днес, къде е, какво прави.
Набързо сменяме темата. Дженифър, за втори сезон сте съдия в American Idol. Е ли това преживяване всичко, което сте се надявали да бъде, когато се заехте с това?
Лопес: Това бе неочакван ход в кариерата. Винаги съм смятала, че хората знаят коя съм, но осъзнах, че не е така. Когато влязох в шоуто, хората се учудваха, че съм грижовна, че съм приятен човек. "Тя не е онова откачено момиче, което изисква бели чаршафи и свещи." Чрез предаването хората ме опознаха. Дадох възможност на хората да видят коя съм в позитивен смисъл, което не очаквах в началото.
Как се отрази това на кариерата ви?
Лопес: Когато първо ми предложиха, имах някои резерви. Обичам да снимам филми и си мислех, че това ще се отрази на начина, по който хората ме възприемат като филмова актриса. Дори на пеенето. Чудех се дали това ще сложи край на тези ми занимания, след като стана съдия. Нещо вътрешно обаче ми казваше просто да го направя. Пътувахме като откачени с Марк и турнето му, така че си помислих, че нямам нищо предвид за тези шест месеца, така че може би ще е забавно. Изглеждаше като правилен ход за този етап от живота ми. Оказа се нещо фантастично.