Ханеке отново стана фаворит на Кан
След грандиозния успех на черно-белия шедьовър "Бялата лента" ("Златна палма" през 2009г.) и най-новият филм на австрийския режисьор Михаел Ханеке "Любов" стана главният фаворит за престижната награда в Кан. Героите на двучасовия филм почти не напускат скромния си парижки апартамент, в който живеят от години. Тя се казва Ан, той – Жорж. И двамата са преминали прага на своите осемдесет години. Един ден Ан получава инсулт и Жорж поема цялата грижа за нея, докато не стигне до решението да убие жена си.
В главните роли Ханеке е заснел легендарни актьори: Еманюел Рива, известна с участието си в някогашния шедьовър на Ален Рене "Хирошима моя любов", и изигралият над сто роли в киното Жан-Луи Трентинян. А Изабел Юпер, която преди години лично връчи "Златната палма" на Ханеке, сега се изявява в ролята на дъщеря на музикантската двойка.
Рива играе бавния път към смъртта на героинята си по особено красив и чувствителен начин, а Трентинян се завръща в киното след близо десетгодишно отсъствие.
Двамата бяха наречени "достойни представители на голямото кино", които се възраждат в него благодарение на Ханеке." Заради точния подход на режисьора към всеки детайл от екранното им общуване скромни и величави герои са фатално обвързани в най-красивото човешко чувство. От любов Жорж дава всичко от себе си, за да облекчи страданията на любимата жена. Пак от любов, той прекъсва живота й. "Смъртта като смисъл на любовта" – така критиците определиха посланието на филма, който въпреки слуховете, съвсем не се оказа мрачен и подтискащ, а светъл и пречистващ.
Другият голям творец, захванал със смъртта, но със своята собствена, е Ален Рене. В много театралния си и ироничен филм "Още нищо не сте видели" (Vous n’avez encore rien vu) в характерния си поетико-философски стил режисьорът показва история, написана сякаш от перото на Агата Кристи.
Тринадесет актьори и актриси, всеки от които играе себе си, са поканени от един и същи тайнствен глас в красива, отдалечена къща. Причината е смъртта на известен театрал, с когото всички поканени са били близки – в различни моменти от живота си са играли са в негова пиеса. Така познати актьори от киното на Ален Рене като Сабин Азема, Пиер Ардити, Ан Консини, Ламбер Уилсън, Мишел Пиколи, Матийо Амалрик, в подчертано условен декор, се настаняват в удобни кресла и започват да гледат филма-завещание на мистериозно отсъвстващия домакин.
Филмът-пиеса се играе от съвсем млади хора в небрежно-алтернативен декор. Развълнувани от репликите от екрана и от спомените, които те предизвикват у тях, наблюдаващите актьори се включват в театралното действие. Със собствената си чувствителност и с чувствителността на своето поколение. Така, в свободната адаптация на известната пиеса на Жан Ануи "Евридика" Ален Рене показва различни версии на изпълнение.
Двойките Сабин Азема и Пиер Ардити и Ан Консини, Ламбер Уилсън играят своите Евридика и Орфей с различни гласове и интонации. Така на екрана се изгражда един съвършено нов спектакъл с множество преплетени връзки. Когато, след последните реплики, в огромния салон внезапно се появява уж мъртвият театрал, става ясно, че всичко това е било благородна шега. В буквалния и преносен смисъл тя е "черна" и е съчинена от самия Ален Рене.
"Ален Рене ще умре. Ужасно е, жестоко е, но не ние настояваме това да се случи. Настоява самият той!" – патетично написа авторът Оливие Сегюре в един френски вестник. Тази негови думи изразяват смисъла на поредното интелектуално упражнение на Рене, този път, директно отправящо ни към неговата собствена самоирония. Роденият през 1922 година режисьор бе посрещанат на "червения килим" по особено трогателен начин: всички фотографи и оператори се поклониха на големия творец, който пък нарече себе си в Кан "момче за всичко".
Прочутият иранец Абас Киаростами, когото Кан направи известен в цял свят, днес е на 71 години. Той показа филма си Like Someone in Love, чието заглавие е заимствано от известния хит на песента на Ела Фитцджералд. В изискан стил се изявяват младата актриса Рин Таканаши и доста по-възрастния от нея актьор – Тадаши Окуно. Тя е студентка и има нужда от пари, той пък е бивш университетски преподавател и има нужда от любов.
"Идеята за филма ми дойде, когато, преди време се разхождах из улиците в Токио. Там видях младо момиче, облечено в бяла рокля, която ме заинтригува. Казаха ми, че е от многото студентки, които, за да могат за учат, проституират. Like Someone in Love е вторият филм на Киаростами, сниман извън Иран. Макар да виждаме малко от него, естественият декор е Токио. Типичните за Киаростами дълги и вълшебни кадри леко и естествено се подреждат в благородни епизоди, които действат на сетивата. Докато пътува за адреса, на който е изпратена от сводника си, младата жена дълго слуша съобщения на мобилния си телефон, а веднъж попаднала в апартамента на клиента си, заспива в леглото му. На другата сутрин той й предлага да я откара до университета, където я пресреща ревнивият й приятел.
"Решението възрастния мъж нито веднъж да не докосне момичето дойде от актьора, защото самият той по никакъв начин не искаше да го направи. Реших да изпълня желанието му, защото усетих, че в това има нещо особено привлекателно" – каза Киоростами в Кан. Въпреки, че според някои критици филмът е прекалено "малък" за конкурса на Кан, други изразиха мнение, че силата му е в неговата миниатюрност. И разбира се, в констатацията, че понякога любовта между двама души на една и съща възраст е невъзможна. За сметка на това обаче, тя може да се зароди, там, където най-малко я очакваш – казва Киаростами, който във "Вярно с оригинала" любовно засне по-младата и много чувствена Жюлиет Бинош.
От своя страна британският ветеран Кенет Лоуч успя да разсмее Кан. Angel’s part съдържа неща, които добре познаваме от предишните филми на този режисьор: – най-вече агресивни младежи и алкохол. Този път алкохолът е уиски, при това отлежало и нечувано скъпо. То се превръща в инструмент за намиране на път в живота. Шотладският говор, карираните килтове и младежката предприемчивост са поднесени с типичната за Лоуч симпатия към героите му, което пък е гаранция за добър зрителски.
