Усмихната, лъчезарна, непринудена, позитивна, подскачаща и пееща от цялото си сърце - това са главните определения за Zaz след концерта й снощи в препълнената до горе зала 1 на НДК.

Изабел Жофроа, както е името й по паспорт, успя да зарази цялата публика със сякаш безконечния си оптимизъм, и то не чрез езика, а чрез музиката и енергията, която струеше от сцената през цялото време, в което тя и петимата й музиканти я държаха във владение. 

В първата половина на концерта, открит с песента Les Passants, бе някак спокойна и по-голямата част от публиката не посмя да се отдели от седалките си. Енергията обаче рязко се промени с изпълнението на една от най-популярните песни на Zaz - Je Veux. Сякаш дълго таен порив за пълно отдаване на музиката изби във всички. Цялата зала пригласяше текста, танцуваше и пляскаше на любимата си песен.

Съвсем подходящо като за потвърждаване на всеобщия ентусиазъм Zaz последва Je Veux със свой кавър на I'm So Excited на The Pointer Sisters, което бе и единственото изцяло изпълнено на английски парче за вечерта.  

Френският на Жофроа не бе бариера за контакта й с публиката. Тя на няколко пъти проговори дори на много добър български с "Вие сте прекрасна публика", "Благодаря" и сподели с изключително добро произношение, четейки от лист пред себе си: "С времето се научих, че, за да обичаш другите, трябва първо да се научиш да обичаш себе си."

През останалата част на френски или не, обменът на емоции и настроения вървеше безотказно, макар голяма част от хората видимо да не разбираха думите й.

За да настрои всички за една музикална разходка из френските улици, певицата потърси помощ от публиката. Така чрез превода на случайна жена от предните редове Zaz накара всички да затворят очи и да си представят, че са на възраст между 7 и 9 години, намират се на малка френска улица с големи павета, нямат пари, но имат голямо въображение и са много изобретателни, а от близката хлебарница се носи уханието на прясно опечен хляб, примесен с мириса от канала - онези познати аромати, които ни дават спокойствието и сигурността, че сме си у дома, каза тя.

Вторият случай, в който Zaz прибегна до помощта на превод отново от момиче от публиката, бе, за да накара абсолютно всички да си представят как реват животните и от дъното на тялото и душата си да изкарат цялата негативна енергия, която таят в себе си в един силен и мощен масов вик. Вероятно звукът от това, което последва, се е чул далеч отвъд стените на НДК. 

Концертът с песни от първия и единствен засега албум на Zaz, носещ същото заглавие, както и няколко кавъра, пренесе хората не само на френските улици, но и през няколко различни стила.

Симпатично дрезгавият и силен глас на Zaz предвождаше хармонии, изпълнени ту с характерния за Франция звук на акордеона, ту подпирани от благата сериозност на контрабаса. Музикалните настроения на сцената варираха между малко френски фолклор, много джаз, фънк груув, афро напеви и ритми, та чак до искрен рок, в който се усещаше и малко ска елемент.

Залата не успя да се успокои след края. Неуморимо публиката искаше бис и го получи. Zaz излезе за изпълнението на още три песни, които окончателно оставиха нея и всички срещу нея изтощени, но силно заразени и заредени с усмивки и позитивна енергия. Като плюсове от едно щастлива батерия всеки присъствал отнесе със себе си малко повече обич със себе си вкъщи.