Стивън Уингейт, писател: Въображението ми е като швейцарско сирене
| Американският писател Стивън Уингейт представи в четвъртък, 31 май, българското издание на сборника си с иронично двусмисленото заглавие "На пазар за съпруга". Това е първият превод на автора на чужд език. Уингейт е на посещение в България по покана на Фондация "Елизабет Костова" (ЕКФ) и издателство "Сиела". Миналата седмица той взе участие в Семинара по творческо писане на ЕКФ в Созопол и София. Разказите на Стивън Уингейт получават награди от "Гълф Коуст", "Мисисипи Ревю", "Джърнъл", "Пинч", "Бранд" (Великобритания), "Колорадо Ревю" и са номинирани за наградата "Пушкарт". Сборникът е отличен и с наградата "Катрин Бейклес Нейсън" за художествена литература. Писателската гилдия го обявява за "разкошен дебют на един утвърждаващ се нов глас в американската литература". Състои се от тринайсет разказа за мъже, които търсят любовта. Някои от тях я намират, други минават покрай нея, а трети я оставят да им се изплъзне. Стивън живее в Лафайет, Колорадо, и преподава художествено писане в университета на Колорадо-Боулдър. "Дневник" разговаря с автора по време на посещението му в България за работата му и него самия. |
Как се раждат героите ви? Истински личности ли са?
- Въображението ми е като швейцарско сирене. В него има много дупки, които представляват места, където съм се чувствал много възприемчив към смисли и думи. Въображението ми е пълно с герои и когато те попаднат в тези "дупки", вече имам за какво да пиша. Там, където се пресичат човека и мястото, е отправната ми точка.
Това ми напомня за една героиня от "На пазар за съпруга". Работех в издателство в Бостън и всяка обедна почивка излизах да се разхождам. Веднъж видях една жена да влиза в лимузина - беше цялата в черно, още от сутринта, забрадена с черен шал и веднага се замислих: каква ли е историята на тази жена? Беше ми много любопитно, представих си какъв ли би бил животът й, какво ли би било да се влюбиш в нея и историята се случи на този ъгъл в Бостън. Този кратък миг създаде историята ми.
В метафората за швейцарското сирене героите си търсят мястото, своя дом. И в живота общото между нас е, че всички търсим място, към което да принадлежим. Така се случват хубавите неща, когато открием дома си.
Съгласен ли сте с Чехов, че всички герои са аспекти от личността на писателя - подобно на героите в сънищата ни, които са част от самите нас?
- Да, напълно съм съгласен. Относно сънищата, дълго време следвах Едгар Алън По и това, което той нарича "хипногенно" състояние - да пишеш всичко, което виждаш в миговете между будно и сънно състояние.
Години наред лежах и се мъчех да записвам всичко, което ми минава през главата в тези моменти, но когато се опитвах да превърна тези истории в проза, не можех - те бяха просто описание на виденията ми.
Така че престанах. Знам, че получавам вдъхновение от сънищата си, но предпочитам въображението. От него мога да създавам истории, докато от сънищата - само образи.
Казвате на учениците си, че смисълът на писането е в пътя, а не в целта. Така ли е?
- Определено. Този път пътуването до България е по-малко метафорично и по-истинско. Откакто съм тук, непрекъснато ме залива поток от идеи и думи. Ако си потопен в език, който не говориш, се опитваш непрекъснато да уловиш някакъв смисъл. Това се отнася до всички хора. Ние сме толкова малки и виждаме толкова малка част от света, че се стремим непрекъснато да открием смисъла.
Най-много съжалявам, че не работих достатъчно над българския си език преди да дойда. Но, опитвайки се да открия смисъла в българския език, каквото и да чувам, активира в мен този стремеж към писане.
Израснах, слушайки полски език, защото баба ми и дядо ми бяха поляци. Слушах го дълго време, но изгубих способността си да го разпознавам. И когато тази част от мен чуе славянски език като българския, се опитва да го разпознае.
Родил ли се е някой ваш герой в България?
- Да, заекът Москол! Това се случи последния път, когато бях в България през 2009 г. Трябва да съм чул нещо погрешно от рода на "Приморско". Тогава в главата ми се роди футуристичен роман за малко животно на име Москол – зъл заек с остри зъби.
Това да не е заекът от "Монти Пайтън и Светият граал"?
- Да, точно! (смее се) Целият роман е написан на развален английски. Когато слушам говора на хората тук, чувам една много опростена версия на езика - губят се времена, губят се наречия и прилагателни. Така ми хрумна идеята за герой на име Москол, който е храна за деца в един постапокалиптичен свят.
Романът още не е готов. Мисля, че няма да мога да го напиша сега, защото наскоро завърших първия си роман, което беше изключително изтощително!
Още един роман ще ме довърши. Когато бях тук през 2009 г., попитах Георги Господинов какво пише и той отговори: "Всичко, което ще ми попречи да започна нов роман". Тогава не го разбрах, но сега ми е ясно!
Над какво работите в момента?
- Пиша книга със списъци. Обичам тази форма, защото ме освобождава. Например тази сутрин написах два списъка: един с двете най-важни истории на майка ми за баба ми и друг с предмети от семейния сандък със спомени, които не мога да открия.
Често, когато пишем, се насилваме да бъдем изключително дълбоки или проницателни, но това може да е силно стресиращо – все едно си актьор, който се притеснява, че ще си е забрави репликите. Но ако дадеш воля на импровизацията, чрез такива трикове можеш да достигнеш прекрасни резултати.
Съгласен ли сте, че всичко вече е написано, а ние само "сваляме" информацията?
- Да, това е изобразено прекрасно във филма "Орфей" на Жан Кокто, където Орфей слуша радио в една кола и записва всичко, което чуе. Много хора са имали чувството, че историите им са били разказани преди, трябва само да се пресегнем и да ги вземем.
Друг такъв пример е твърдението на Франц Кафка, цитирам по памет: "Трябва само да седнеш на един стол и светът ще се увие около краката ти." Историите вече съществуват. Ако си късметлия и знаеш как, можеш да ги откриеш.
Изпитах това много ясно последния път, когато бях в България. Пишех стихотворения - така ми действа вашата страна. Докато пишех, ми се привидя как стиховете излизат от земята като пара. Те бяха навсякъде и имах усещането, че само ако разместя малко плочките, те ще се появят, че ако сме нащрек, можем да ги напишем! Те са си там, силно вярвам в това.
Писането ти се случва. То не е нещо, което можеш да контролираш. Има и други методи на писане – да дадеш на читателя това, което иска, пример за това е "Шифърът на Леонардо". Ценя мястото на такива книги на пазара, защото смятам, че ако ги нямаше, нямаше да има изобщо книги. Винаги е имало такава литература и винаги ще има. Познавам този вид литература и знам, че не е за мен. Съсредоточавам се върху старата традиция на разказване на истории.
Пишете за любовни взаимоотношения. Как успявате да избягате от баналното и сладникавото?
- Препрочитам написаното и режа всичко, което ме кара да настръхна. Редактирам много. Първите ми чернови понякога са ужасни.
Как разбирате корицата на българското издание на "На пазар за съпруга" – сватбена торта, върху която има празно гнездо?
- Символ е на семейство без деца, на семейна среда без най-важните участници. Това показва как героите в тази книга не са готови за връзка, в която всеки трябва да даде нещо от себе си. Проблемът е, че възприемаме любовта като допълване на същността ни - искаме другите да ни направят цели, а това е твърде голямо изискване. Пътят към цялостта е чрез самосъзнание, чрез пътуване вътре в себе си. Ако търсиш човек, който да те допълни, връзката ви няма да се развие добре.