Художествената комисия ще преразгледа предложените от нея за държавно подпомагане филми
Заповед за преразглеждане на препоръчаните с решение на Националната художествена комисия от 28 май тази година филми за държавно подпомагане бе издадена на 31 май от изпълнителния директор на Националния филмов център Ирина Калушева. Такова преразглеждане се случва за първи път, научи "Дневник".
То предизвика нова дискусия по повод липсата на пари в българското кино и бе предшествано от писмо, разпространено преди няколко дни от авторите на известни и актуални в момента български филми, с което те съобщиха, че се събират в ново сдружение под името "Ново българско кино 21 век".
Писмото е подписано от Димитър Митовски, Камен Калев, Борислав Чучков, Виктор Чучков, Константин Божанов, Димитър Гочев, Драгомир Шолев и Андрей Паунов - автори на заглавия като "Островът", "Източни пиеси", "Мисия Лондон", TILT, "Аве" и "Момчето, което беше цар".
Бунтът на младите режисьори
Целта на сдружението е радикална промяна в принципите на оценяване и съставяне на комисията, която съответно дава оценки, за да се запази "подема на българското кино и дългосрочното му развитие на европейско и световно ниво". Режисьорите искат да бъдат подкрепяни филми, които "намират широко зрителско признание у нас или издигат имиджа на България пред световната филмова общност", пише в писмото им.
Учредяването му идва като отговор на препоръчаните от Националната художествена комисия с решение от 28 май 2012 г. заглавия, които да получат държавна помощ. Класираните с най-много точки след оценка на комисията, са проектите за игрални филми със заглавия "Буферна зона", "Прашката на Давид" и "Семейни реликви". Техни автори са Георги Дюлгеров, Светослав Овчаров и Иван Черкелов.
"По-скоро бихме казали, не че не сме съгласни, а не сме убедени, че това е изборът на комисията", коментира режисьорът Борислав Чучков в интервю по повода пред БНР. Той призна, че проблемът съществува отдавна и че може би реагират прекалено късно - "едва, когато го усетихме на гърба си". "Има проблем в това как се случва самият избор". По думите му, заради точковата система, "нещата придобиват леко лотариен принцип".
Росица Вълканова, председател на художествената комисия, която прави препоръката след оценките на филма, оспори начина, по който се представя целият случай. Тя бе категорична, че "комисията не решава, а класира. Тя дава оценки, оценките се събират и с тези оценки се класира проектът...
Комисията препоръчва. Нищо не решава, нищо не раздава",
бяха думите й пред Българското национално радио. Според нея комисията е направила всичко спрямо описания, обмислен и предвиден правилник, който е съвсем отделен проблем.
Ирина Канушева обобщи причината за издадената от нея заповед с това, че предложените проекти не осигуряват необходимото разнообразие от видове филми.
За Вълканова действието на Канушева е в нарушение на правилника, на което тя има право обаче. Според председателката на комисията, не е ясно на какъв точно принцип Канушева е счела, че въпросните филми не отговарят на изискваното от закона разнообразие.
На въпрос на "Дневник" дали това има връзка с новото сдружение на младите режисьори г-жа Канушева отговори, че "както винаги всичко е свързано като повечето неща в българското кино".
Точкова система
"Доколкото аз знам сдружението е продължение на реакцията на младите режисьори и несъгласието им с решението от сесията на комисията". За "Дневник" г-жа Канушева каза още, че искането й за преразглеждане отчасти подкрепя режисьорите и тяхното несъгласие, тъй като промени във формата на оценяване на проектите, които получават тази финансова помощ, са необходими. "Тази система за оценяване трябва да се промени, защото явно няма да ни върши работа вбъдеще", допълни тя пред БНР и потвърди, че в това оношение има безброй недостатъци.
В момента проектите, които да бъдат подкрепени от държавата, се избират по точкова система, която е сложна и може да се каже, че по някакъв начин осреднява оценката на филмите, обясни тя за "Дневник".
Обобщението на Борислав Чучков е, че целият проблем идва като резултат от липсата на достатъчно пари за българско кино. "Доколкото разбирам, законът няма да бъде изпълнен и няма да бъде дадена цялата предвидена сума, което поражда и конфликти", каза той.
Преразглеждане на взетото решение ще се проведе в началото на следващата седмица, сподели г-жа Канушева пред "Дневник". Такова, по думите й, се случва за първи път. Онова, което може да се случи, е потвърждение на вече взетото решение или промяна на предложените филми, което ще изисква и много детайлна обосновка, допълни тя.
Режисьорите
Препоръчаните в момента филми са на утвърдени по-възрастни режисьори. Последният издаден филм на режисьора проф. Георги Дюлгеров е "Козелът" от 2008 г., който бе представян на кинофоруми в Москва, Санкт Петербург, Виена, Котсбург (Германия), както и на фестивал на българското кино в Ню Йорк.
Светослав Овчаров е автор на филми като "Зад кадър", спечелил награди в Кайро, както и на "Любовната история, която Хемингуей не описа", отличен с награда на публиката в Солун през 2004 г.
Режисьорът Иван Черкелов е син на покойния актьор Георги Черкелов. Той дебютира с филма "Балада". През 1988 г. прави "Парчета любов", след което следват още "Търкалящи се камъни", "Стъклени топчета" и "Раци" от 2009 г.
Сдружението на младите режисьорите е съставено от автори, които през последните години направиха популярни филми с голям успех. Заглавия като "Аве", както и двете игрални ленти на Камен Калев - "Островът" и "Източни пиеси", бяха представени на най-големия кинофестивал в света - този в Кан. Филмът на режисьора Константин Божанов бе добре приет и в Сараево, спечели редица отличия, а неотдавна бе определен и за най-добър филм за 2011 г. от Българската филмова академия.
TILT бе избран като българското предложение за "Оскар" за чуждестранен филм, макар да не успя да влезе сред номинираните от Американската академия заглавия. За сметка на това имаше силно представяне в САЩ с награди от фестивалите EFFIE, участие на фестивала в Сиатъл, както и в Прага, Монреал, Хърватия, Сингапур и на британския "Рейнденс".
Известният от преди с "Георги и пеперудите" и "Проблемът с комарите и други истории" Андрей Паунов тази година представи в България новия си документален филм "Момчето, което беше цар", чиято премиера се състоя на престижния кинофестивал в Торонто през 2011 г.