Не от вчера гледам с подозрение на български ресторанти, които предлагат чужда храна със самочувствието за автентичност. С тежка доза подозрение, че и тук може да се натъкна на нещо такова и предчувствието, че ще видя в менюто да пише "паеЛя" вместо правилната дума за това, тръгвам към "Te quiero" на бул."България". Това е един от участниците в "Седмица на ресторантите на Бакхус - Морска кухня" от 18 до 24 юни.

Към подозренията си добавям и личното си (добро) отношение към Испания и към нейната храна, която смятам за една от най-вкусните.

Заради летните жеги желанието за консумация на средиземноморска кухня е съвсем на мястото си. Затова си давам сметка докато преминавам през полутъмната вътрешна страна на ресторанта (която през зимата дава гледка към приготовлението на храната), за да стигна в зелена слънчева градина, обзаведена в подходящ за средиземноморска храна стил. Зелената жива ограда напълно отделя посетителите от околния офисен свят, типичен за булеварда. Интериорът с невъзможно тежките за преместване столове-фотьойли се допълва от много цветя и бели, носени от вятъра завеси, които отделят масите.

Персоналът почти хуква към първите си посетители по обяд. Предлагат ми масата, до която е най-удобно да се разположи устройството, разпръскващо освежаващи струйки вода.

При избора между двете менюта, предлагани през тази седмица, избирам по-традиционния вариант. В него за начало вместо листна салата, се предлага терин от мерлуза и патата. Преди да опитам си помислих, че вкусът на риба ще бъде доста натрапчив между варените картофи на пръчици и примеса от майонеза и подправки. По някакъв странен начин напомня в най-общия смисъл вкуса на руската салата, но много бегло и много отдалече. Неотчетливият вкус помага повече да се открои следващото ястие.

Следват "Миди ахоагреро", които на пръв поглед изглеждат затънали в мазнина, но това е оптическа измама, силно опровергана след опитването на първата мидена ядка. Тези миди, в които няма шанс да се усети и помен от нещо опасно за зъбите, са изключително добре обработени. До състояние, в което почти не се налага да се дъвчат, защото се топят в устата. Удивително е какво може да направи специалното пресичане на зехтин, вино и червен пипер с вида и вкуса на мидите.

Примесени са с филийки чесън, чийто вкус изобщо не се усеща за разлика от връхчетата малки червени люти чушчици, които придават леко пикантно усещане, нуждаещо се от подходящо бяло вино.

То пристига - много ароматен мускат отонел, произведен в България. Изборът е на персонала след кратко препитване за клиентските предпочитания и заключение под формата на препоръка.

За разлика от ресторантите, които залагат на кратко меню и недълга винена листа, тук изборът от предястия (тапас), сред които се открояват два вида хамон, различни видове риба салати, паея и разнообразие от меса на барбекю, достигат почти 100. Специално е подчертано присъствието на свинско от "щастливи" иберийски прасета, хранени с жълъди и телешко от популярната за изтънчената кухня порода "блек ангус". Изобилието на две страници от токачка на плоча, пъдпъдък, трюфели и няколко вида горски гъби вероятно би сериозно разсеяло избора през други месеци от годината.

Винената листа също е доста обстойна с почти еднакъв акцент върху вината от Новия и Стария свят и отделно няколко български, френски и дори австрийски предложения.

Следва основното ястие - в случая: калмари и сепия с черен ориз. В най-общи линии това е, което се очаква от паея с морски дарове. Като изключим наситения черен цвят на ястието, дошъл от сепията. За разлика от оригинала (испанците го предпочитат не чак толкова добре сварен), тук оризът е точно както го харесват българите - обработен добре. Подправките и свежо изцеденият лимон свършват останалото, за да се почувстваш в автентичен испански ресторант.

Сготвено е по начин, по който не се възприема като ориз с морски дарове, а като едно морско цяло. Това точно ястие показва в голяма степен защо ресторантът с основание претендира за автентичност на кухнята и се стреми към претенцията за кулинарно творчество. За което явно допринася това, че собственикът от 20 години живее в Испания, значителна част от продуктите и подправките идват от тази посока и в кухнята сериозно се интересуват от храната в иберийската част на света.

Десертът е тарта де фреса - тоест ягодова торта с тънка основа като за чийзкейк. Следва стегнат крем с адекватен вкус, завършвщ с желирани ягоди. Вкусно и красиво поднесено. Все пак препоръчвам крем "Каталан".