Уди Алън, режисьор: Аз съм мекушав
След успеха на миналогодишния си филм "Полунощ в Париж" режисьорът Уди Алън се завръща с ода за друг европейски град - "На Рим с любов", в която самият той участва.
С участието на имена като Алек Болдуин, Пенелопе Круз и Елън Пейдж, филмът описва преплитането на истории, включително тази на млад мъж (Джеси Айзенбърг) в любовен триъгълник и тази на мъж на средна възраст (Роберто Бенини), който става знаменитост за една нощ.
Премиерата на филма в по-големите градове на САЩ беше миналия петък. Уди Алън разговаря с "Ройтерс" за филма, за певческите си способности и защо никога не вечеря със семейството си у дома.
Джеси Айзенбърг сякаш играе по-млада версия на ваша роля. Така ли е?
- Бих изпълнил ролята на Джеси, ако бях млад. Актьорските ми способности са много ограничени, но това е едно от нещата, които мога да изиграя. Нямам против да съм впримчен в красива връзка с (актрисата) Грета Гервиг и същевременно да имам на гости мистериозна гостенка с преждевременно развита сексуалност (Елън Пейдж).
"Полунощ в Париж" стана най-печелившият ви филм. Кой актьор изигра вашата роля най-ефективно - Оуен Уилсън в "Париж" или Джеси в "Рим"?
- Оуен се справи с роля, която бих изпълнил преди години, но не я изигра като мен. Може би, защото е такъв каубой - той е от Тексас. Той е сърфист и живее на плажа. Толкова е различен от мен, че може да изпълни моята роля, без да помислите, че играе мен.
Джеси е градски тип и прилича много на мен. Бих изиграл тази роля като Джеси. Може би не толкова добре, защото човекът има онова бързо, сръчно изпълнение, но Джеси би могъл да изпълни мои роли много, много ефективно.
Имате две осиновени дъщери, които сега са на 12 и 13 години. Събирате ли се с тях и жена си на семейни вечери, за да гледате вашите филми?
- Не. Първо на първо, никога нямаме семейни вечери. Пускал съм на по-голямата си дъщеря Алфред Хичкок и някои филми на Братя Маркс. Никога, никога не съм им пускал свои филми.
Защо не?
- Колкото по-малко приличаме на шоубизнес семейство, толкова по-добре. Не искам да мислят баща си за знаменитост. И те не го правят. Мислят ме за загубеняк. Казвали са го недвусмислено: "О, татко, какъв си загубеняк!" Чувствам се по-добре така, отколкото да идат на училище и да кажат: "О, филмът на баща ми спечели 12 млн. долара първия уикенд."
Какво е да възпитаваш тийнейджър и почти тийнейджър?
- Сякаш някой им е дал разрешително, на което пише: "Вече съм тийнейджър, мога да стана ужасен." И стават ужасни. Ще се върнат някой ден, но няма да е в близките години. И не можеш да проумееш как тези дечица, които са били толкова зависими от теб и с които толкова си се забавлявал, ще станат ужасни. Или че ще ги е срам от теб. Или че няма да искат да ги взимаш училище. Че няма да те искат в стаята с приятелите си...
Звучи като добър сюжет за бъдещ филм?
- Според мен няма да минем 2 млн. приходи. Никой няма да иска да гледа този филм.
Казвали сте, че не ви интересуват приходите.
- Аз не искам да гледам този филм. Като да показваш снимки на децата си. Никой не иска да ги гледа. Хайде всички да се престорим: "Ау, че е хубаво!" Истината е, че на никого не му дреме за децата ви, за техните истории, за нещата, които са казали или направили оня ден. Не товаря хората с това. Никога не съм разнасял снимки на децата си със себе си.
(Айфонът на Алън звъни с маримба мелодия.)
Беше жена ми. Искаше да си купи обеци. Питаше ме може ли да си ги вземе. Не са ужасно скъпи, но достатъчно скъпи, че да ме пита. Ударих печат с позволение. Никога, никога не съм й казвал "Не".
И така, кой ви върти на пръста си повече? Дъщерите ви или жена ви?
- И двете. Три жени, всяка от които е сложна по свой начин. Всички искат нещо и аз никога не казвам "Не".
Защо?
- Аз съм мекушав. В смисъл, жена ми ми се обажда от магазина и казва, че иска да купи обеци. Какво да й отговоря - "Не, това е леко неприемливо"? Това не е животът, който искам тя да има.
На 76-годишна възраст съжалявате ли за нещо?
- Има милион неща, за които съжалявам. В някои случаи е трябвало да бъда по-агресивен, но не съм имал самочувствието за това. Нещата можеха да са много, много различни. Имало е и моменти, в които съм бил агресивен, а въобще не е било редно. Но тези случаи са по-малко. Грешките ми са по-скоро породени от бездействие, отколкото от действие.