Еднодневният семинар "Перспективи на щастието" на 30 юни, събота, сменя мястото си, обявиха организаторите от фондация Credo Bonum. Вместо в Тържествената аула на Софийския университет срещата с лектори от света и България ще се проведе в пространството на Vivacom Art Hall (Телефонната палата на ул. "Гурко" 4). 

На нея по темата щастие, позитивната психология и изследванията, свързани с него, ще говорят различни гости, писатели и изследователи от цял свят, както и такива от България.

Сред родните лектори ще бъдат първият социален антрополог в България Харалан Александров, както и Мира Радева от Институт за социални изследвания и маркетинг, които преди броени дни обявиха резултати от социологическо изследване на име "Българите и щастието".

Изследването е реализирано в периода 14 - 15 май 2012 г. по поръчка на организаторите на "Дни на щастието". От него стават ясни някои от основните обществени нагласи спрямо щастието сред българите.

В изследването са били включени 1001 пълнолетни граждани от страната на възраст над 18 години и две фокус групи от млади хора (20 - 35 години) и хора на средна възраст (35 - 55 години), като за резултатите е използвана комбинация от количествени и качествени методи. 

 

Според резултатите от него, българите не са нещастни, а по-скоро обичат да се представят като такива, като смятат, че околните са по-нещастни от самите тях. 

Измерено количествено, щастието на българите е малко над златната среда – 5.57 по скала от 0 - "изобщо не съм щастлив" до 10 - "много съм щастлив". Щастието на останалите българи обаче повечето хора оценят едва с 2.85 по същата скала.

Едва 11% обаче се определят като по-щастливи от другите, докато за по-нещастни от другите се смятат 9%.

Друг мит, който резултатите разбиват, е силната връзка между щастието и парите. Според дадените отговори усещането за щастие се формира от хармоничното съчетание на редица отношения със заобикалящия ни свят. Спонтанно, щастието се асоциира най-вече със здравето, хармонията в семейството, спокойствие и сигурност. Високите доходи остават едва на четвърто място. По-рядко в свободните отговори на запитаните присъства любовта, позитивните преживявания и успеха.

В дъното на класацията се оказва връзката на отделния човек с обществените процеси в страната. Удовлетвореността от усещането, че страната ни просперира, се оценява с незначителните 3.85 по десетстепенната скала.  

По отношение на социален статус и демография анализът откроява два полюса. Като най-щастливи (6.25) и удовлетворени (6.97) се определят младите хора (18 - 35 г.) с високо образование, живеещи в големите градове.

Съответно най-нещастни (4.40) и недоволни (4.95) са възрастните (над 55 г.) ниско образовани хора от малките градове и селата. Интензивният процес на застаряване и емиграционните процеси на най-младите и образованите в перспектива ще оказват негативно влияние върху общите оценки за удовлетвореност и щастие на българите.

Българите (5.57) се определят като по-нещастни от европейците (6.44). Нашата оценка обаче надвишава световната средна оценка за щастие (5.33).

Изследването отбелязва и липса на нагласа за активно търсене на щастието. Една трета от запитаните не правят нищо, за да се почувстват щастливи.

Масова все още е нагласата да не споделяме щастието си. Повече от половината (55%) предпочитат да не демонстрират щастието си по различни причини: защото хората не обичат да слушат за успехите на другите (22%), от суеверие ("за да не дърпам дявола за опашката") или за да не им завиждат (13%).

Категорично мнозинството (89%) подкрепя предложението щастието на българите да се превърне в национална политика.