Щастието трябва да се преследва, заразно е и не е пряко свързано с доходите ви. До тези заключения достигнаха или полезно си припомниха участниците в международния семинар "Перспективи за щастие", който се състоя за първи път вчера в рамките на инициативата "Дни на щастието" в София.

Семинарът събра учени и изследователи в различни области на науката, които търсят ключа към щастието, изследват връзката между състоянието на обществата и държавите и щастието, начините за управляването му и т.н. В интензивната еднодневна среща, организирана от фондация Credo Bonum, деветимата международни лектори представиха и своите идеи за това как хората могат да бъдат по-щастливи.

Събитието откри Лео Борманс, автор на книгата "100% Positivo" и на "The world book of happiness". Той е превърнал изследването на щастието в своя професия и твърди, че за да са хората по-щастливи, трябва да са по-активни – да говорят, да осмислят, да търсят вдъхновение. "Макар че не можем да променим света, в който живеем, можем да променим гледната си точка. Всеки от вас притежава телескоп – от вас зависи накъде ще го насочите – дали към положителните събития или към проблемите. Използвайте го!", посъветва Борманс.

Всеки от лекторите е изучавал щастието по различен метод и е използвал различни научни подходи, но всички те са достигнали до няколко общи заключения.

Ванеса Кинг работи във фондация "Активност за щастие", която става популярна по целия свят, защото се виждат резултатите от дейността й – чрез малки жестове в ежедневието щастието може да се превърне в национална политика. Такъв е случаят във Великобритания - това е един от приоритетите на министър-председателя Дейвид Камерън.

А наблюденията на Ранди Тейрън, основател на "Проект за щастие", насочен към младите в САЩ, показват, че общуването с усмихнати и позитивни хора прави останалите до 25% по-щастливи.

Те са само едно от многото условия, за да се чувстваме добре, но не са решаващи. Андрю Кларк, професор в Парижката школа по икономика, даде следния пример. "За 30 години доходите на японците са нараснали с 350%, но те не се чувстват по-щастливи". Обяснението е, че забогатяването носи щастие, ако е на лично, а не на национално ниво – ако всички са по-богати, никой не е по-щастлив, обобщава той. Затова изследователите търсят усещането за удовлетвореност другаде – в социалната система и здравето например.

Както отбеляза Шимон Еделман, професор по философия, щастието е преследвано и дефинирано от древността независимо от културата и религията, а съпричастието и общественият живот са важни за неговото постигане. Кристиан Бьорнскоу, икономист от Дания, твърди, че причината страната му да е на първо място в доклада на ООН за световно щастие е социалното доверие. Според него то е по-важно от правителството, тъй като създава чувство за сигурност и уверява, че датчаните вярват в добрите намерения на непознатите и именно това ги прави щастливи.

Според доклада за световно щастие, изготвен от ООН през април 2012 година, България се нарежда на едно от последните места в Европа – с оценка 5.57 по скала до 10. Резултатът от проучването беше коментиран пред "Перспективи за щастие" от антрополога Харалан Александров и от директора на МБМД Мирослава Радева. Наблюденията им са, че е парадоксално да се самоопределяме като нещастни.

Според Харалан Александров българите не успяват да се отърсят от миналото си и продължават да се сравняват единствено с много по-богати страни, което създава усещане за нещастие. Също така голяма част от българите се считат  успели в личен план, но като цяло определят народа ни като нещастен – трудно ни е да оценим реално постиженията си, смята той.

Това, което ни прави наистина щастливи, според анализа на Мирослава Радева е любовта, спокойствието и здравето, но все още хората се страхуват да го признаят открито, а посочват на първо място материалните придобивки. Проучването й сочи, че 55% от българите не споделят щастието си. Това се дължи на историческото ни минало и идеята, че хубавото трябва да се крие и пази.

Българските и международните лектори се съгласиха с едно – младите хора в България са все по-оптимистично настроени и имат потенциал да променят социалната действителност.