Думата "Балкани" често навява аналогия с конфликти и проблеми. Полуостровът има обаче и друга страна на историята си - тази на храните, много от които са типични само за малки райони. Тяхното опазване и съхранение е станало цел на мрежата "Terra Madre Балкани", инициатива на организацията Slow Food. През почивните дни в София беше организирано и вече традиционното изложение на типични за Балканите храни - съхранени в малки райони, непознати за масовата търговия и произвеждани в малки количества. 
Румъния беше широко представена с няколко вида сирена. Планинският релеф на страната векове наред е бил идеално място за отглеждане на стада, а опитите млякото да се съхрани са родили десетки видове сирене. 
Планините са местата, в които и досега се правят най-голяма част от този вид храни - по стари технологии, от чисти суровини и без намеса на модерни технологии. Или казано накратко - традиционните продукти са оцелели в районите, до които комбайн не е успял да стигне, както обясняват от Slow Food. 
На конференцията, съпътстваща семинара, представители на регионални сдружения от всички части на Балканите разказаха и за опита си от селския туризъм. Със сигурност това не е нещо, което може да направи хората богати или да осигури заетост на един цял район, но създава поне малко работни места в отдалечените региони, за които трудно има някаква алтернатива. Предимството е, че този тип туризъм не е особено скъп и затова финансова криза не оказва кой знае какво влияние, както е в големите морски и планински курорти. 
От българска страна хора, които се опитват да помагат на селския туризъм, се оплакаха, че напълно липсва какъвто и да е опит за подкрепа на държавата, всичко е насочено към рекламиране на масовите курорти. Много дълго време имаше и друга пречка - липсата на възможност за директна продажба от производители. Сега това е уредено, но от малки ферми се оплакаха, че отново има недомислици и малко са производителите, които успяват да продават. 
В Босна, която не е известна като ваканционна дестинация, от няколко години се развива селски туризъм. Представители на местната организация обясниха, че дълго време им е било трудно да обяснят на приемащите гости, че няма нужда да им купуват скъпо мляко от магазина или да търсят известни марки, които се продават навсякъде - туристите идват заради автентичните вкусове и възможността да преживеят нещо различно. 
Друг проблем, с който са се сблъсквали инициаторите на идеята за нетрадиционни пътешествия - да убедят домакините, че не е задължително всяко ястие, което поднасят, да бъде с месо. Дълго време това се е приемало за престижно, защото в обикновени дни и в бедни райони месо се яде рядко. В кухнята обаче са измислени както много начини за съхранението му, така и много постни ястия. 
Това е макет на мандра от Румъния - горе-долу така трябва да се прави традиционното сирене. 
Много са пречките, които спъват селския туризъм и посещенията извън известните курорти, разказа проф. Йорданка Алексиева от Института по хранителни технологии в Пловдив. Някои са оправдани - страхът от лошите пътища, трудно достъпни и дори понякога опасни места. Други обаче са си просто предразсъдъци - като например притеснението, че ваканцията ще се окаже скучна, в малките населени места няма забавления, няма интернет, а хигиената е лоша. Последното може да ви се случи и в луксозен хотел, както показва българския опит от последните години. 
Сред продуктите, които се ползват с подкрепата на Slow Food и "Тerra Madre Балкани" са и спиртни напитки. 
От около година в страната ни има и Българска асоциация на независимите винопроизводители. Там членуват изби, които имат собствени лозя, отглеждат сами гроздето си, преработват го и го продават под собствени марки. Интерес към такива вина има, макар често те да са по-скъпи, разказаха от асоциацията. 
Движението Slow Food, чиито символ е охлювът, възниква в Италия през 80-те години, за да се противопостави на консуматорската култура. Засега се справя успешно със създаването на конвивиуми, които да опазят застрашени от изчезване традиционни храни, плодове и зеленчуци, породи животни. 
С подкрепата на движението - която се състои основно от помощ, организация на изложения, информация и връзка между различни местни организации в обща мрежа, много малки производители успяват да развият и бизнес. Пчеларството е един от тях. Продуктите, подкрепяни от Slow Food, не са задължително сертифицирани като органични. 
Албания е един от производителите на зехтин по Средиземноморието. Някои от партидите имат сертификат за ограничен произход. 
Планинският релеф и откъснатостта на Албания са родили много оригинални и интересни храни, някои подобни на тези в други балкански региони - рачелът от диня или от тиква например. 
Сред храните, получили подкрепа на Slow Food, е и вид чесън. 
Така изглежда разрязаният хляб с дива мая - би трябвало да е по-полезен от обикновения. 
В началото на XX век в България са се гледали стотици хиляди Каракачански овце. Стотина години по-късно броят им е намалял до около 500 - според преброяване от 2008 г. Българското дружество за опазване на биологичното разнообразие "Семпервива" се е заело със запазването на породата, както и на още няколко застрашени от изчезване местни породи, отглеждани основно в планинските части на страната. 
Македония присъстваше на изложението с традиционно "слатко от диви смокви" - иначе казано - сладко от неузрели смокини. По традиция мъжете берат плода, а жените имат трудната задача да го направят на конфитюр - варене в девет води, после варене със захарен сироп с лимони. По подобен начин всъщност се прави сладко от зелени смокини и в много части на България. 
На изложението някои се забавляваха и така... 