- Знам, че това е много силно, голямо оръжие. Ние жените знаем как да се отнасяме с хората, умеем и да бъдем леко чаровници, преструвани... Но когато освен това си певица и актриса, ако умееш да бъдеш убедителна, въздейства доста силно. Кара човека да иска да се докосне до теб. Артистът винаги има съмнения, винаги търси нещо, не е докрай убеден в себе си. Но когато разбереш, че притежаваш няколко качества, които работят, трябва да се облегнеш и да разчиташ на тях, за да може да имаш 90 процента сигурна победа. Тези силни черти са нещото, което ни защитава, те представляват някакъв щит.

- О, ние, българите, го заслужаваме - колежките ми Александрина Пендачанска, Красимира Стоянова! Рядко чета вестници или гледам телевизия. Научавам какво пише за мен само когато някой ми прати вестникарска изрезка, защото с журналистите никога не се знае. Трудно е да угодиш на всички вкусове. Някой път се случва да си много добър, а страничният наблюдател ти казва, че не си бил много добър. Или пък, ако си много зле – казват ти, че си страхотен. Предпочитам да чета критиките, когато продукцията е окончателно приключена. Или пък изобщо не чета. Оставам в моята си капсула да си работя и да се усъвършенствам – всеки спектакъл да е все по-добър.

- Днес за първи път от три месеца насам съм у дома за два дена. И се опитвам между прането, ученето на ноти и отговарянето на е-мейли да направя нещо за себе си и за тялото си. В Париж нямах тази възможност, което се забелязва понякога, което не е приятно. Поддържам се с пилатес и с мускулни упражнения. Имам и пътечка за тичане.

В Париж се спасявах с непрекъснато ходене пеша между жилището ми и "Опера комик". След спектакъл нерядко заспивам към  7-8 ч. сутринта от мисли, емоции, преживявания и самоанализи, които се блъскат из главата ми. И като стана на другия ден около обед, реанимирам с ходене.

- Започнах внимателно да изучавам "Дамата с камелиите" от Дюма. За да проумея действителните събития, описани в книгата, обикалях по улиците да добия и визуална представа за декора на историята. Предстои да дебютирам в "Травиата", а знаем, че Верди се е вдъхновил от Дюма. Искам да разбера всичко за тази жена – от А до Я. Бях дори на гроба й в Монмартр. Заразих и колегите ми – и взехме да обикаляме забележителните парижки гробища – от гроба на Бизе, та до гроба на Джими Морисън.

Ще изпея "Травиата" за първи път в Куала Лумпур в Малайзия - на неутрално място, далеч от Европа и Америка, далеч от критиките. След това ще я изпълня може би в България, в Пловдив. За първи път съм у дома с цялостна оперна роля! А през януари-февруари догодина – в Монте Карло.

- На път съм да подпиша договор за първия си звукозаписен албум. Леле, съжалявам, започнах да говоря като рок звезда... Уточнявам детайли в момента – колко компактдиска, за коя компания. Избирам между три компании, които ми предлагат еднакви условия. Вече мога да издам кои са: "Върджин класикс", "Сони класикс" и една изцяло френска компания, наречена "Наив". Обсъждам репертоар от барока, през романтиката, та до филмовата музика.

- Ами не ме е страх. То е като да играеш шах с много разумни ходове. Всеки ход трябва да е така обмислен стратегически, че да води след себе си други малки победи с една голяма победа на финала. Приготвям се психически и физически за предстоящия тежък сезон, в който ме чакат цели седем нови роли и стотици концерти, много престижни сцени: "Ковънт гардън" в Лондон, "Плейел" в Париж, Лос Анджелис, "Арена ди Верона" и още...

Обаче съм се зарекла - през август мечтана почивка в България с фамилията, с приятеля ми, тенора Доменико Менини, и с моето мило братче Марин (Марин Йончев – победителят от "Стар академи", бел.авт.). Няма да си отворя устата въобще! Само ще си уча ролите наум, мисловно. Ще наизустявам хиляди ноти – най-обемистата част от работата. Трябва да си достатъчно луд, за да направиш всичко това. Но постигнатото ти се отблагодарява – и финансово, но най-вече артистично.