Месията все повече набираше сила и мощ, а мълвата сред юдеите го въздигаше все по-нависоко и по-нависоко.

Последното чудо, което стори благодарение на прилежния Юда и на зилотите, го умопомрачи окончателно. Нищо подобно до онзи момент не се бе случвало в предългата история на Израил.

Юда, който слухтеше и се вреше и в най-затънтените кътчета на Галилея, бе чувал за тая история. В някакво бедно село един млад мъж умирал по няколко пъти и по няколко пъти възкръсвал из мъртвите. "Това не може да е вярно – помисли си, когато чу за първи път историята Юда. - Как така ще умира и наново ще възкръсва из мъртвите? Или има някаква измама, или нещо друго, дето не може да се обясни…"

Сега отново се досети за тая история и когато Йешуа ги прати да проповядват за Божието спасение из Галилея, намисли да я провери.

Селото бе в близост до Капернаум, който бе добре познат на Юда. Оттатък, зад възвишенията. Бе повече от бедно. Състоеше се от каменни коптори, дълбани от селяните от векове в близките скали. Онези, дето бяха сварили навремето да издълбаят въпросните скали, бяха извадили късмет, а онези, дето бяха придошли по-късно в местността, бяха построили домовете си пак от камъни, но посредством плочи, които също бяха взети от скалите. Едните пригодени за стени, а други от плочите, пригодени за покрив. Мизерията в селото бе страшна. Хората се препитаваха от нивите си, разположени зад скалите. Засаждаха ги с каквото Господ даде и му разреши да изкласи, най-често просо, което ставаше за храна. За останалото разчитаха на добитъка, обикновено на кози, които пасяха по околните сипеи и даваха оскъдно мляко, което стигаше на селяните - толкова, колкото да не умрат от глад. Юда се появи в селото върху магаре, което бе наел в Капернаум. Първият срещнат в началото на селото, когото попита за историята с възкръсналия на няколко пъти мъртвец, въобще не се досети за какво го запита.

– Всякакви истории и чудеса стават по нашите места – само това му рече на Юда и го забрави улисан по двете си кози, които настойчиво търсеха малкото трева по сипеите и още по-бърже искаха да я откъснат. Явно прехранването на тия две кози бе за него на живот и смърт. "Може и да са ме излъгали за оная история – помисли си в първия момент Юда. – Ние, юдеите, съчиняваме наистина какви ли не чудеса и истории, такъв е смисълът на съществуването ни, не можеш да изброиш Месиите и Пророците ни. Всеки месец раждаме по един, желаем го много силно и затова го и раждаме."

Вторият селянин, когото срещна по пътя си, обаче веднага се досети за историята с техния на няколко пъти възкръснал мъртвец, че дори я доукраси от себе си.

– Лазар му е името на възкръсващия – рече на Юда. – Ей го дома му горе, на най-високата скала. Господ Бог му е разрешил всяка Божа пролет да умира и да възкръсва с негова помощ.

– Как така? – зяпна Юда.

– Така! – отвърна му онзи. – Казват, че толкова дълго му се молил, че най-накрая Господ склонил на молбите му.

– А какви са били молбите му?

– Когато си иска да умира, а после да възкръсва.

– Как?

– Така – рече му онзи, – когато привършва храната, склапя очи, а когато всичко наново изкласи, се събужда и почва да се храни.

– Че то е много удобно! – ахна Юда. – Колко дълго може да издържи?

– Понякога и цял месец…

– Ама наистина ли толкова дълго може да е мъртъв?

– Щом ти го казвам, значи може

– А как се познава кога ще възкръсне?

– Не знам – вдигна рамене селянинът, – затова трябва да се пита баща му, който твърди, че синът му е като него.

– Как като него?

– Той като млад умеел да възкръсва.

– Добре – смая се за трети път Юда. – Като знае баща му, че ще възкръсне, защо го погребва?

– Щото казва, че може и да не възкръсне, а било Божа работа. Затова винаги го и погребва, за всеки случай.

– А ако го погребе и онзи възкръсне в гроба?

– Може и така да стане, но досега все му се разминава на наш Лазар и си е жив и здрав.

– Това нещо е извън разума! – каза го по-скоро на себе си Юда.

– Може, ама е… - отвърна селянинът.

И го изостави на пътя.

Юда съобразяваше бързо. Когато влезе в каменния дом на стопанина на върха на скалите вече имаше предложение към него. Стопанинът бе около петдесетгодишен селянин с бърз и хитър поглед и много се понрави на Юда.

– Ще ти платя, стопанино! – започна направо разговора си с него Юда, който прекрасно знаеше как се започва един подобен разговор.

Стопанинът също не бе вчерашен и начаса прецени качествата на ненадейния си гост.

– За едно от погребенията на сина ти Лазар – каза му простичко Юда.

– Колко? – зададе следващия си въпрос преценилият го юдей.

– На колко ти самият го оценяваш?

– На много …

Това беше разговор. Точно подобни разговори ценеше Юда.

– При едно условие.

– Кое е то?

– Да се преместиш да живееш другаде, дето не те познават.

– Къде?

– Има ли за теб значение, ако подобаващо ти се плати?

– Има.

– Кое е то?

– Ако ми се заплати повече.

Юда се озадачи за момент. За първи път се натъкваше на толкова откровен и алчен хитрец.

– Досега си правил погребенията на сина си, без да ти се заплати – подсети го предпазливо.

– Нямаше кой – поправи го онзи.

– Но си го мислел в себе си?

– Бедният юдей всякога си го мисли.

– Имаш право – съгласи се с него Юда. – Аз също съм беден като тебе и си мисля понякога такива работи.

– Човекът е за това, да си мисли – обобщи стопанинът. – Колко предлагаш?

– Нали се разбрахме за много?

– Разбрахме се.

– Дом и добър имот в някое непознато село срещу възкресение на сина ти Лазар – направи мигновено сметката Юда.

– Какъв дом и какъв имот?

– Доходоносен.

– Колко доходоносен?

– Колкото на добър лихвар.

– Лихварите биват всякакви. Отде ще са доходите?

– Това не ще да е твоя грижа.

– Кой си ти?

– Онзи, дето ще ти плати.

– От Капернаум ли си?

– Не съм от Капернаум.

– А отде си?

– Да кажем, че съм от Йерихон.

– От книжниците и фарисеите ли си?

– Трудно е да се определи – завъртя глава Юда.

– Свещеник си, щом си се захванал с възкресенията?

– И така може да се каже.

– Как да стане, ако се уговорим?

– Ще ти се каже.

– А за останалото?

– И за останалото ще ти се каже. Кога му иде на твоя човек времето?

– До месец трябва пак да му дойде.

– До месец, казваш – взе да преценява наново Юда. – Малко е времето.

– Така е, според мен, Господ си знае работата…

– Вярваш ли в Господ, приятелю? – усмихна се Юда.

– Ако не бих вярвал, как бих се пазарил с тебе? – отвърна онзи.

– Да, наистина – съгласи се с него Юда.

И двамата поседнаха да уговорят подробностите по всичко. Юда дори не пожела да погледне съпругата на стопанина, нито пък сина му Лазар. Бе попаднал на истински юдейски дом, в който думата на бащата бе закон.