Нискобюджетният филм с фантастични елементи "Момичето от никъде" (La fille de nulle part) на родения през 1944 година в Париж Жан-Клод Брисо получи "Златен леопард" на 65-ия фестивал на световното кино в Локарно (1 - 11 август).

Част от швейцарската преса не скри удивлението си от факта, че тъкмо непретенциозната история за срещата на учител по математика в пенсия с младо момиче без дом е удивила до такава степен международното жури и неговия председател Апичатпонг Веерасетакул. "Независимо от доброто изпълнителско ниво на непрофесионалните актьори струва ми се малко странно, тъкмо Локарно да награждава 68-годишен режисьор със стабилна кариера зад гърба си. Все пак профилът на този фестивал е да стимулира новаторските филми и оригиналните естетически търсения" - споделя кинокритикът на Le Temps Антоан Дюплан.

От своя страна артистичният директор на фестивала Оливие Пер, който вече трета година формира неговата "нова линия", защити избора на журито с думите: "То отличи "Момичето отникъде", защото по красив и смел начин показва стремежа на Брисо към "максимална свобода в киното". Наред с това то показа и топлото си отношение към цялостното творчество на един талантлив, но в същото време, недооценен творец. Подобно на Тим Бъртън, който в Кан "разпозна" киното на Веерасетакул и му връчи "Златната палма", така и Веерасетакул в Локарно усети вродения артистизъм на Брисо и му отреди "Златният леопард"."

Преди да започне да се занимава с кино, в продължение на 20 години Жан-Клод Брисо е бил учител по френски език и литература в парижко предградие. На публиката е известен с умението си да привлича шумни звезди от ранга на Ванеса Паради и на Силви Вартан и да променя публичния им образ.

По повод на най-новия си филм Брисо обяснява, че го е заснел с малко пари, тъй като "свръхпродукциите отнемат цялата творческа свобода". "За мен беше важно да покажа как в един парижки апартамент се заражда и развива интимността между възрастен мъж и доста по-млада жена и какво е мястото на фантастмагориите в тяхната история. В крайна сметка става дума за илюзиите, в които всички ние живеем".

Забавният и непретенциозен "Някой горе ме харесва" (Somebody Up There Likes Me) на американеца Боб Байнтън спечели наградата на журито, а младият китаец Инг Ли Анг бе обявен за най-добър режисьор. Филмът му "Когато падне нощта" (When Night Falls) бе оценен от пресата като "силна и сериозна драма", поставяща на прицел прословутата тема за "правата на човека" в съвременен Китай. Заради силното си присъствие в ролята на майката на младо момче, убило няколко полицаи в Пекин, след като е било насилвано от тях, Ан Наи стана "най-добра актриса". За "най-добър актьор" бе посочен европеец - австриецът Валтер Саабел. "Светлината на деня" (Der Glanz des Tages) на Тица Кови и Райнер Фримел, с участието на Саабел, разказва за възрастен актьор, който упорито търси трудно постижими изяви на големи театрални сцени.

Юбилейното издание на авторитетната трибуна на "авторско кино" бе оценено като успешно въпреки отбелязаните "колебания на главния конкурс през първата половина на фестивала". Посочено бе и осезаемото отсъствие на качествено авторско кино от Италия.

Бившият селекционер на "Петнайседневката на режисьорите" в Кан Оливие Пер отдавна се ползва със статута на компетентен познавач на авторското кино. Селекциите му са не само грижливо подбирани, но и великолепно представяни от самия него. Тъкмо Пер даде старт на международната кариера на "Източни пиеси" на Камен Калев, като включи дебюта на напълно неизвестния тогава българин в "Петнайсетдневката" на Кан.

Заради силния си интерес към историята на киното и умението му да привлича големи звезди днес Пер е "интелекталната визитка" на Локарно. Швейцарската преса изпадна във възторг от присъствието на Кайли Миноуг на сцената на Piazza Grande в чест на награждаването на французина Лео Каракс с "почетен леопард". В Локарно Миноуг, която се появява в малка роля в скандалния му "Свещени мотори", нарече Каракс "поет на световното кино".