Изкуството няма граници. Явно е така, щом и онлайн видеоклиповете с котки вече си имат собствен отделен филмов фестивал. Културният център в Минеаполис проведе първия "Интернет видео филм фестивал за котки" на 30 август. На него бяха представени 70 специално подбрани видеа с котки, прожектирани в продължение на над 60 минути, писа "Хъфингтън пост".

Събитието привлече над 100 хил. посетители, предаде "Асошиейтед прес", което е достатъчна за уважение посещаемост за първо по рода си събитие. И все пак е слабо представяне, ако трябва да бъде сравнено с 50-те милиона гледания, които някои от селектираните клипове имат в интернет.

Котешкият видео фестивал е част от дългата отворена лятна прогрма на Open Field, фестивал с обявената мисия да стимулира "релаксацията", 'въображението", "почивката" и "познанието". Мястото на провеждане е в цялата област, а целта е отворена. 

Котешкият филм фест сам по себе си е замислен, за да тества "социалните граници на онлайн общността с живо, офлайн събитие, на което "присъстващите" (които онлайн често заявяват, че ще присъстват, но често не го правят реално - бел.р.) да се опитат да се съберат във физическото пространство в реално време". 

Може ли обаче арт съборът и социален експеримент да трансформира преживяването от часове, прекарани пред лаптопа с чипс сам сами, във вечер на пино ноар и опияняващи анализи на тема ъгъл на камерата?

Вероятно да, тъй като, ако целта на изкуството е да разделя мненията на две, то котешкият филм фест вече е с крачка напред в тази насока сам по себе си. Gawker критикуваха фестивала като началото на края на цивилизацията, обосновавайки това мнение с факта, че участниците в него са виновни за упадъка на модерното общество.

AnimalNY предлагат по-розов поглед към въпросния упадък, описвайки котешкия филм фест като предвестник на институционализацията на своенравието или свят, в който "докторската степен в котешките филмови науки" е нещо реално. От медията признават, че всеки, който е бил онлайн, е гледал своя приличен дял котешки видеа, но и че това събитие е нещо като проблясък за формалното им признаване.

Разбира се, не само котешките видеа вдъхновяват защитници и противници. Мини документалният филм на PBS Are LOLCats and Internet Memes Art? (от англ. - Котешките видеа и интернета миймовете изкуство ли са?) прави извода, че всеки от Аристотел до Уорхол би отговорил с "да". "Хората създават образи и ги споделят с непознати с цел да комуникират своите собствени чувства? Това, скъпи приятели, е изкуство. Чисто и просто", казва водещата във филма. 

Миймовете си спечелиха допълнителни заслуги в своя ползва, след като "Галерия 1988" в Лос Анджелис посвети своя цяла отделна изложба на този медиум, озаглавена просто Memes. Изложбата бе приета най-малкото като някакво ниво на поп-арт културата. Това може би трябва да бъде обмислено преди да бъде отречено, след като някои от образите, създадени като миймове, в наши дни са по-известни от някои от големите класически произведения на съвременното изкуство, дори най-големите сред тях. 

Разбира се, онова, което е популярно и известно, не винаги е изкуство. Уорхол е известен с това, че нарече изкуството "онова, с което можеш да се измъкнеш". В ерата на котешките видеоклипове Деймиън Хърст пък го определи пред "Гардиън" като "детско и детинско". Погледнато така, котките във онлайн видео формат не са съвсем извън надпреварата да влязат в тази категория, пише "Хъфингтън пост". 

Има я обаче и другата гледна точка, ако се опрем на определението на финландския композитор Ян Сибелиус, който нарече изкуството "подпис на цивилизацията". Милиони коментари в YouTube свидетелстват, че много от хората си позволяват котешки видео клипове най-малкото, когато са на спокойствие в личното си пространство у дома. Остава ли това тогава като подпис на нашата цивилизация?