Тим Гюбел, организатор на MusicPro: Трудностите в България ме правят по-креативен

От тази вечер започва второто издание на On! Fest, събитие, обявило си за цел да събере на едно място най-интересното от съвременното градско изкуство – от музиката до танците през японската култура до видеоигрите и екстремните спортове. Големият акцент тази година е MusicPro – първата по рода си музикална борса/конференция в България, която ще събере на едно място български и чуждестранни специалисти, включително от страни като Германия, Чехия, Франция, Великобритания, Гърция. Те ще говорят по теми като организирането на събития, финансовите инвестиции, артистичния мениджмънт и авторското право. Една от целите на организаторите е всички разговори да имат практическа насоченост и да провокира реален принос към българската музикална индустрия.
Пред "Дневник" организаторът Тим Гюбел, роден в Белгия, но живеещ в България от три години, разказва повече около фестивала, мисията на MusicPro, какво го кара да остане оптимист за културната сцена в страната и какво е необходимо на публиката също да погледне по по-светъл начин на нея.
Това съвсем няма да е първото музикално събитие, с което е обвързан – той е един от организаторите на миналогодишното издание на Mellow Music Festival и работи като артистичен директор на клуб и фестивал за джаз музика в Белгия. Любовта му към българската народна музика пък го провокира да създаде компанията Fusion Embassy, занимаваща се с издаване на фолклорна музика и съвременни изпълнители, вдъхновяващи се от нея.

Как се стигна до идването Ви тук и защо решихте, че България е подходящото място за инициативите, които организирате?
- Дойдох в България по случайност, започнах да работя за една компания. Не знаех много за страната и ако трябва да бъда честен – бях чувал само лоши неща. (усмихва се) Но това не ме изплаши, а точно обратното – провокира любопитството ми. Имам слабост към по-екзотичните и непознати страни – пътувал съм до Монголия, Камбоджа, Сирия, Ливан и имам прекрасни спомени. Иначе съм завършил психология, а след няколко години в културния и здравния сектор, ми се искаше да направя нещо в частния, да инвестирам натрупания опит в амбициите си по отношение на културния мениджмънт. Бях почти опаковал багажа си и смятах да се връщам към Белгия, когато се запознах с българската фолклорна музика. Когато я чух, косите ми настръхната - това за мен се превърна в основната причина да остана тук и да се опитам да допринеса за развитието на музикалната сцена.
Беше ли трудно да се ориентирате в обстановката?
- И да, и не. Докато в Белгия, когато искаш да организираш събитие, парите едва ли не идват на златен поднос, в България е много трудно да намериш спонсорство. Но това е мотивиращо, тъй като ставаш по-креативен. Ако имаш всичко, ти не търсиш иновативното, а просто правиш това, което всички правят. Докато тук трябва да си наистина с фантазия, наистина различен, трябва да очароваш едновременно публиката и спонсорите. А и младите хора са много ентусиазирани и се интересуват от подобни събития. Също така е много по-лесно да намериш доброволци за инициативите си в България, отколкото в Белгия. Не бих могъл да кажа накъде се накланя везната, към по-добро или към по-лошо, но със сигурност повече държавна и частна подкрепа не би била излишна. Но съм сигурен, че това рано или късно ще се случи.
Много хора ми разказваха как други са се провалили в опитите си да направят нещо подобно на On! Fest, но се водя от едно от най-основните правила на бизнеса и маркетинга – да имаш способността да виждаш аудиторията си в различен контекст. Примерно с MusicPro искаме да направим нещо по-социално и по-интимно – да съберем всички тези хора от различни области в музиката, да ги накараме да говорят по между си, да обменят идеи. А подобни събития вече често се случват в Източна Европа, а след като се организират, значи има интерес и нужда от тях.
С какво MusicPro ще се отличи от предишните организирани срещи, лекции и работилници?
- MusicPro ще съчетава всичко това, но гостите ще говорят по много конкретни теми и проблеми. Няма да има някоя скучна лекция, в която някакъв човек обяснява за историята на компанията си и след това "Айде чао" (казва го на български). Темите ще бъдат конкретни – примерно как се пише прес съобщение, как се организира пресконференция, как да уредиш турне на групата си и как да увеличиш шансовете си да бъдеш забелязан от клубовете. Васо Гюров (от Ревю) също така ще представи новата си асоациация (за защита на авторските права), която мисля, че ще замисли доста хора. Имаме и доста добра селекция от чуждестранни гости, включително от Солун, където всяка година има подобна музикална борса и тя е най-голямата в Европа. Веднъж организаторите й ми споделиха изненадата си, че въпреки присъствието на хора от целия континент, никога не са виждали българи на събитието.
Но няма само да говорим. Има и "шоукейс" сцена, на която ще се изявят доста българскигрупи с половинчасови изпълнения от 09 ч. до 23 ч., като те ще имат възможността да свирят пред хора, които са в организацията на фестивали като Sziget, Taxirat, Balkan Trafik, колегите ми от (белгийския) Brossela, както и пред местни промоутъри. В събота ще заложим на по-алтернатив и експериментални групи, а в неделя на формации в метъл и пънк жанра. Освен лекционната и концертна част, ще има и място, на което всяка група може да продава своите албуми, да комуникира с останалите и въобще да рекламира себе си.

Какво Ви кара да сте оптимистичен за българската музикална сцена при положение, че тя е толкова хаотична и като че ли всеки е сам за себе си в нея?
- Вярвам, че има място за българската музика на световния пазар, но първо трябва да сепостараем да го заемем. През последните седем години има огромен интерес към музиката от Балканите, най-вече фолклорна и такава, в която се забелязват някакви фолклорни елементи, в която личат корените на музикантите. Когато още живеех в Брюксел, на всеки две седмици в центъра на града имаше събитие, посветено на музиката на Румъния, Сърбия, Балканите като цяло. Сега ентусиазмът е малко спаднал, тъй като след като няколко сръбски или румънски групи намериха популярност, публиката вече не се изненадва, като чуе подобна музика, а и българската надали може да предложи нещо кой знае колко по-различно. Но ако елементи от нея се използват правилно, резултатите са впечатляващи, както при "Оратница" една от групите, с които работим във Fusion Embassy. Те вече привлякоха внимание на някои журналисти, които мислеха, че вече няма какво ново да чуят от Балканите. А и Теодосий Спасов, Мистерията на българската гласове, Cooh вече отвориха донякъде вратата.
Според мен съвременните групи имат много по-голям шанс, ако вкарат нещо от фолклорната музика в песните си. Виждал съм дори метъл групи да го правят с успех. Алтернативата е да състезават с хилядите други групи, които се стремят към едно и също тенденциозно звучене. Трябва да се използва това, което е в кръвта ни и когато това стане, хората винаги го оценяват, виждат уникалното.
Казвате, че за българската музика има място на западния пазар, но има ли тя място и на българския. Може да звучи като очевиден въпрос...
- Но не е и е доста трудно да се отговори. Много фактори зависят от икономическия климат, все пак музикантите печелят все по-малко пари. Но според моите наблюдения, доста често българските музиканти получават по-добри хонорари от белгийските.
Със сигурност трябва да се изгради някакъв стандарт и когато една група отиде да преговаря за концерт, да знае под каква сума не трябва да се съгласява да свири, вместо да сведе глави и да излезе на сцената. Така клубовете може сами да променят поведението си.
Но ако управителят не се съгласи да им плати така или иначе?
- Ще се съгласи, ако десет групи решат да процедират по един и същи начин с една и съща твърдост. Тогава управителите ще започнат да губят пари от ината си, ако не променят отношението си.
Вероятно ситуацията на независимата музикална сцена в България ще се променя за добро през следващите години, но промяната трябва да дойде и от самите музиканти, които трябва да комуникират помежду си и да установят някакъв стандарт. За това ще стане въпрос и на MusicPro. Едно от нещата, които съм научил от бизнеса е, че ако няма комуникация между екипите, най-добре да забравим въобще, че има и най-малка възможност целите да се изпълнят. Преди време в радиоефира на Белгия се наложи правилата да има определен процент ротация на местна музика. Веднага си казаха, че това е нагъл национализъм, но си мисля, че всъщност не е чак толкова лоша идея и може да бъде приложена в България.
MusicPro е замислена не като еднократна, а продължителна във времето инициатива. Какво ще стане, ако първото издание не даде очаквания резултат?
- Няма значение. Не винаги първият път е най-успешен, а и знам колко е трудно да убедиш хората да приемат новото, да открият непознатото. Но нека да вземем за пример "София диша". Когато се проведе за първи път, беше просто ужасно: магазинерите мрънкаха, че препречваме пътя на колите и губят клиенти. А сега, една година по-късно, сигурно се молят да продължи, тъй като всеки път за тях е изключително изгодно: посетителите си купуват бира по пътя и т.н. Така че съм сигурен, че точно сега е правилният момент да започнем проект като MusicPro. Все пак проблемите няма да се разрешат от самосебе си. Трябва да седнем, да разговаряме и да действаме.