Сан Себастиан 2012 завърши испански, мислещ и жив
"Страна без кино е страна без памет и душа. Киното е ключ към познанието и трябва да се подкрепя. Фундаментално е да правим филми, за да се опознаваме взаимно... дори лошото кино е фундаментално!" - с тези думи на испанския режисьор Фернандо Труеба завърши 60-тото издание – едно от най-съдържателните и добре изпълнените досега – на международния кинофестивал в Сан Себастиан (21–29 септември 2012).
На въпроса за отношението му към чудовищното орязване на парите за култура в Испания, Труеба, отличен като най-добър режисьор в Официалната секция за камерния, красив черно-бял "Артистът и моделът" (El asrtista y la modelo, с митичните лица от френския екран Жан Рошфор и Клаудия Кардинале), отвърна: "Или са глупави, или са злонамерени. И дано е първото, защото от второто ме е страх много повече."
"Снежанка" (Blancanieves), втори филм на Пабло Берхер ("Торемолинос 73"), едно от най-аплодираните от критика и публика заглавия, също е черно-бял. Нещо повече, както "Артистът" на Мишел Азанависюс (който от миналата година насам спечели над сто награди, сред които тази на публиката в Сан Себастиан 2011 и пет "Оскар"-а), той също е ням и ситуиран в миналото – 20-те години на ХХ век в Андалусия.
В "Снежанка", в която главната героиня всъщност се казва Карменсита, Марибел Верду ("И твойта майка също", "Лабиринтът на фавна") е злата мащеха, а шестте джуджета се занимават с корида. Филмът взе две награди - специалната на журито и за най-добра актриса за Макарена Гарсия (поделена с незабележителната Кейти Коузени от разказаната без въображение и страст реална история от "Фоксфайър" на Лоран Канте).
Отново без да иска "Снежанка" продължава по стъпките на "Артистът", на когото обаче не подражава – проектът на Берхер за екранизация на приказката на братя Грим датира отпреди пет години и все пак именно това е заглавието, което ще представи Испания на следващите награди "Оскар".
Големият всеобщ любимец и победител на фестивала, носителят на "Златна раковина" за най-добър филм и на приза за най-добър сценарий, беше "Вкъщи" (Dans la maison) – новата интелектуална комедия на най-уверения и интересен автор в съвременното френско кино, Франсоа Озон.
Лентата е забавна, сръчно заплетена, хаплива, многопластова история за коварното, неустоимо любопитно вмъкване на един гимназист и неговия преподавател по литература в дома на един от съучениците на момчето. Така или иначе, френският филм на върха на класацията не наруши осезаемо тазгодишна ясна испанска линия на Сан Себастиан. Историята на "Вкъщи" е заимствана без съществени изменения от пиесата "Момчето от последния чин" на един от най-награждаваните испански драматурзи, Хуан Майорга, познат в България с постановката "Облогът на Паскал" в столичния "Театър 199" (и с книгата с три негови пиеси, публикувана тази година – една от тях е именно "Момчето от последния чин").
Награда за най-добър актьор спечели Хосе Сакристан в сюрреалистичния road movie "Мъртвец и щастие" (El muerto y ser feliz) - отново испанец, макар и в аржентинска продукция. В този филм на Хавиер Ребойо един смъртноболен бивш наемен убиец решава да не чака смъртта, а да я приеме като приключение, и прекосява хиляди километри с вярната си кола и случайна стопаджийка, придружен от постоянен коментар зад кадър, който често – парадоксално и смешно – опорвергава това, което се вижда на екрана.
Мнозина съжалиха, че журито пренебрегна в полза на "вечно играещия себе си" Сакристан изпълнението на Али Сулиман в достойния "Атентатът" (реж. Зиад Дуейри), който получи само "потупване по рамото" – словесно поощрение: работата на актьора, изиграл завладяващо палестинския хирург в Тел Авив, който един ден научава, че любимата му съпруга току-що е извършила самоубийствен атентат, е много по-трудоемка, фина и убедителна.
Приза за операторско майсторство заслужено и без конкуренция взе Тураж Аслани за "Сезонът на носорога" (Fasle Kargadan) на иранския кюрд Бахман Гобади. Един от тримата носители на две "Златни раковини" в историята на фестивала, Гобади този път представи нетърпимо скалъпена история за политическа травма и невъзможно завръщане, в която претенцията за поезия се превръща в най-прозаична досада. При всички положения, филмът е визуално смайващ.
Единственият ощетен в като цяло справедливото разпределение на отличията в Официалната секция се оказа минималистичният, кротък, слънчев "Дни на риболов" (Días de pesca) на аржентинеца Карлос Сорин: "Журитата са отвикнали да виждат усмихнати герои и да тълкуват многозначителните детайли на средностатистическите ежедневия", коментираха журналистите.
Огромните разочарования в състезателната секция на Сан Себастиан 2012 бяха две. "Роден повторно" (неадекватното международно заглавие за Venuto al mondo) на Серджо Кастелито по романа на неговата съпруга Маргарет Мадзантини използва по срамен начин босненския конфликт от 90-те за фон и извинение на една уж любовна история, в която Пенелопе Крус и Емил Хърш правят чудеса на лошото актьорство: "От първия до последния кадър каквото не е преувеличение, е престъпление", както се изрази критикът на в. El Mundo.
"Хипнотизаторът" на Ласе Халстрьом, с който шведът се връща в родината си след дълги години на международни продукции ("Защо тъгува Гилбърт Грей", "Шоколад") се оказа безкрайно банален трилър, така грубо съшит с бели конци, че е чак неуважително към зрителите.
Сред другите наградени на това иначе пълно с приятни изненади 60-то издание, което затвърди сансебастианския филмов фестивал като един от най-добре ориентираните към качественото кино в света, бяха тъжно-смешният "Последният Елвис" (El último Elvis) на аржентинеца Армандо Бо за последните дни на един предан буквално до смърт буеносайрески имитатор на Елвис – първи в раздела "Латинохоризонти"; "Кучешка плът" (Carne de perro) на чилиеца Фернандо Гуцони – победител в "Нови режисьори"; разкошният, шеметен малък парагвайски трилър "Седем кутии" (Siete cajas) на Хуан Карлос Манеля и Таня Скембори – награда на младежкото жури; "Сеансите" (The Sessions) на американеца Бен Люин – награда на публиката.