1. След тежък ден, прекаран над кода за Оntomonster, Уника посрещна вечерта замаяна от температура, с риванолена преръзка на подутото рамо и в компанията на Диоген, който не изпускаше нетбука от скута си.

Днес съм се побъркал на тема "корелация между зарази и поведение" – съобщи той с гробовен глас и тъй като тя не откликна, продължи: – Гледай, гледай на какво се натъкнах само! Чувала ли си за чернодробния метил? Това е един глист, който прекарва възрастния си живот в черния дроб на някое говедо. Яйцата му напускат говедото заедно с лайната му и попадат в градинския охлюв. Там паразитът се ражда (достига фазата церкарий) и отново напуска гостоприемника с лайната му. Лайната, изобщо, са много важни в тоя сюжет. Та значи лайната на охлюва ... служат за храна на мравката. И когато мравката ги яде, поглъща несметно количество церкарии, тц-тц-тц-тц. И тук почва най-интересното: церкариите се заселват в мравешкия стомах и някои от тях достигат фазата метацеркарий... достигат до нервния ганглий и буквално завладяват... ъъъъ, ума й. (Гледаш ли – лайната в пряка връзка с ума.) На мравката изобщо не й личи, обаче с настъпването на нощта... тя се качва на върха на някоя тревичка... На сутринта замръзналата мравка-зомби, със сговнен мозъчен ганглий, попада в стомаха на някое говедо и цикълът се затваря. Интересно, нали?

Уника продължи да лежи, неподвижно и безмълвно.

– Чуй обаче и това: токсоплазмоза – чувала си за нея, нали? Тази инфекция се причинява от друг един паразит, Toxoplasma gondii. Половият му етап преминава само докато е гост на някоя котка. А безполовата фаза – може и в човек. И, забележи: заразата влияе на характера на заразения! Това е доказано! Заразените мишки например стават храбри и не се боят от котки. Паразитът това и чака! Щом гостоприемникът му бъде изяден от котка, той вече може да се размножи.

Диоген вдигна очи към все така мълчаливата Уника:

– Според данните, повече от една четвърт земляни са инфектирани от котешкия паразит... А там, където модифицирането на личността приеме размера на епидемия, настъпват и културни изменения, разбираш ли?

Уника не помръдна.

– Чувството за безпокойство, неувереност, депресия, вина. Да са ти познати тези чувства? Да преживяваш до безкрайност първородния грях? Как мислиш, дали Робърт Бъртън е бил заразен с токсоплазмоза, пишейки "Анатомия на меланхолията"? А аврамическите религии? Виновният поглед на изкупителната жертва, нали се сещаш...

Диоген внезапно заряза нетбука и понечи да легне до нея на леглото.

– Направи нещо за своята многострадална съвест, сестро.

– Ти не си моята съвест. Ти си лошото ми настроение.

– Сещаш се кой е Бентъм, нали? Бентъм с идеалния затвор…

Уника му обърна гръб и се сви на кълбо.

– Та този същият Бентъм, дето е изобретил правата на животните... и идеалния затвор за хората. Губиш се, приятелко. Виж се, живееш с котката си като с мъж.

Уника, унесена от треска, потъваше в съня като в блато, където я очакваше мимолетно, но разтърсващо видение: органите на тялото й, превърнали се в живи животни, се стремяха да изпълзат на воля. И тя ги виждаше да се появяват от нея като кървави и безформени новородени, всяко едно, само за себе си притежаващо сетива и интелект: черен дроб – с интелект, сърце – с интелект, чревен тракт – с интелект.

2.

Слупер получи пристъп на морска болест в тролейбуса... Опитвайки се да успокои раздразнения си от ендолимфата отолитов апарат, той устрои кастинг за майчинство на седящите наоколо в треперливия полумрак жени. Подлагайки на инспекция фертилността, единственият им поверен дар, Слупер тръгна по салона на маршрут 22, вглеждайки се в лицата им като контрольор, търсещ нередовен пътник, неспособен да му избяга.

Там, където имаше свободно място, той присядаше и се заглеждаше в посоката, в която гледаше и съсредоточената в своето съществувание жена.

Тротоарите се извиваха като мьобиусова лента в ирисите й, разчупвайки дистанцията, той склоняваше глава към косите й, способен да усети техния аромат и като че на очна ставка да определи присъщата й индивидуалност.

Притискайки се с поглед към женския тил, Слупер си мислеше: "Ще й се гади също като на мен, само че по-силно".

Някои слизаха на спирките, завинаги разделяйки се с възможността да видят Слупер в бял халат да влиза в родилната палата.

Така той се добра до стената на кабината на ватмана и седна до контрольорката, разглеждайки занемарените й ръце, изнасилени от килограмите хартиена дреб, минаваща през тях ежедневно. Гаденето се връщаше всеки път, когато тролейбусът на бавни тласъци забавяше на кръстовището, изпълвайки го с веществото на непоносимостта. Като че сам да бе забременял от това пътешествие, Слупер положи ръце на коленете си и започна да върти палци. При определено стечение на обстоятелствата, диктувани от светлината на уличните лампи и тъмнотите, сянката на Слупер лягаше на калния гумиран под, редом със сянката на контрольорката. Те се просмукваха през собствените си граници, прониквайки една в друга в безплътно, като че в този предан на плътността на нещата свят решаваха да умножат призрачността, като си родят поколение от сенки.

Слупер притвори очи, халогенните струи светлина от фаровете на колите проникваха през клепачите му. Нито една от свидетелките на неговото гадене не изглеждаше привлекателна, но той бе готов да поиска всяка една от тях на борда ако те се съгласят да посветят овулациите си на хищната устременост на неговите сперматозоиди. На седящата редом до него ще *и се наложи, заради теснотата на тазовите кости, да се подложи на цезарово сечение. Слупер отново стана, вслушвайки се в евстахиевите си тръби, шествайки покрай останалите пет. Всяка от тях, забременявайки днес, след девет месеца би го направила баща на пет деца. Тролейбусът се превърна в ковчег на репродуктивните утопии на Слупер.

Кинетозата снизходи до ремисия. На мястото за инвалиди и деца седеше девойка с лице на гимназистка и си играеше с копчетата на мобилния си телефон, монохромният отблясък пълзеше по лицето *и като прозрачно насекомо. На Слупер му харесаха пръстите на краката *и, голи в прорезите на сандалите, като малки, екзотически същества, които бе приютила на тялото си, и те, благодарни за добротата *и, бяха започнали да я съпровождат навсякъде.

В отвореното прозорче на тролейбуса се завираше ветрец и той се протегна да го затвори с думите: "Ще ви продуха, може да се разболеете от отит или менингит". Тя го погледна, устата й се приотвори, на езика й лежеще бялото тяло на изтормозена от зъбите й дъвка.

Слупер седна до нея и започна да суче косата си. Ако жените бяха прозрачни съдове, то той би могъл да се възхищава на техните вътрешности, така както се умилява и от пръстчетата на краката, китките им, формите на скулите им. Би милял за фалопиевите й тръби, би обичал пулсацията на перисталтиката й алената плътност на аортата. Дистанцирайки се от своята Мимолетност, Слупер пикираше в своето далечно бъдеще и в зеещите пропасти на неизпълнената си биологическа функция като баща и като че ли всички негови усилия да придаде на своята предопределеност безукоризненото тържество на смисъла пропускаха най-важната подробност – наличието на лоно, в което семето да се взриви за живот. Потресен от мигновената екскурсия в своята несъстоятелност като донор на нов живот, той отметна глава на рамото на прекраснопръстата девойка, притискайки се към бедрото *и така плътно, като че ли се опитваше да победи закона на природата и да съумее да посее в нея зачатието, единствено с помощта на този тазобедрен контакт. Тя застина като изваяние на уплахата, оглеждайки се настрани, като че ли да призове на помощ. В тролея не бяха останали други пътници. Само контрольорката... Тролеят спря и отвори с трясък хармониките на вратите си. Крайната спирка.

Слупер се откъсна от своята жертва. Спусна се пръв на асфалта на спирката и й подаде ръката си.