Авторът на "Семейство Сопрано" дебютира на голям екран с история за рокендрол

Създателят на популярната телевизионна поредица "Семейство Сопрано" се завръща на екран, но този път голям, с нова история, която се развива в предградията на Ню Джърси, изпълнени с тийнейджъри и рокендрол вместо гангстери и насилие, разказва "Ройтерс".
Филмовият дебют на Дейвид Чейс, озаглавен Not Fade Away, чиято премиера се състоя на филмовия фестивал в Ню Йорк, разказва за група тийнейджъри в началото на 60-те, които сформират банда, подмамени от рок музиката и желанието за бунт.
В ядрото на историята е Дъглас (Джон Магаро) със сънливия поглед и къдрав вариант на прическата на Боб Дилън, който силно желае да стане певец и композитор.
По пътя им се появяват нови приятелства, но и конфликти сред членовете на бандата. Нараства напрежението със семейството на Дъглас, което е доста консервативно и традиционно настроено, особено баща му, чиято роля се изпълнява от Джеймс Гандолфини.

Гандолфини, който е познат на публиката най-вече в ролята си на мафиота Тони Сопрано, работи с още един бивш колега от сериала на Дейвид Чейс в новия филм Not Fade Away - Стив ван Занд, който изпълняваше ролята на Стивио Данте в поредицата на HBO, приключила преди пет години.
Ван Занд, който е китарист в групата на Брус Спрингстийн E Street Band, е музикален консултант на филма и обучава актьорите как да свирят хитове на Бъди Холи, "Бийтълс", "Ролинг стоунс" и "Кинкс" по време на тримесечен музикален лагер, споделя той по време на пресконференция в Ню Йорк.
"Сега те са група. Биха могли да свирят на парти довечера", са думите на музиканта, който допълва: "Отне ми около 10 години, за да науча това, което те научиха за 3 месеца."
67-годишният Чейс казва, че филмът е много, много личен, но не го нарича автобиографичен, въпреки че той самият има подобна история като тийнейджър, когато свири на барабани в група. "Никога не излязохме от мазето. Никой никога не ни е виждал", припомня си той.
Филмът Not Fade Away е изпълнен с музика - от песните, които членовете на бандата се научават да свирят, до онези, които мечтаят да изсвирят някой ден - онези, които слушат, както и музиката, която озвучава други сцени.

В случая музиката илюстрира свобода, каквато рокендролът обещава, докато Дъглас се опитва да следва мечтите си. По-възрастното поколение, илюстрирано от Гандолфини, пък е направило по-безопасните избори в живота си, за което бащата си спомня, слушайки песента от шоуто South Pacific - Bali Ha'i, в своя малък дом в Ню Джърси. Чейс казва, че филмът се изгражда от конфликта между сигурността и свободата.
"Човешките същества са винаги в този конфликт - "искам да съм част от нещо, искам да имам деца, искам да се грижат за мен" и "свободен съм и мога да правя каквото искам - аз съм отделна личност", разказва сценаристът.
Първоначалните ревюта на филма варират между много добри и средни мнения. Някои от критиците оценяват острия диалог на Чейс и способността му да улавя социалните и политически промени на времето, което илюстрира. Някои дори сочат изпълнението на Гандолфини като достойно за "Оскар". Други пък смятат, че актьорът не се е справил добре с развитието на героя си, а за историята отсъждат, че не представя нищо ново и оригинално, а е пореден безкраен опит за описание на една ера от щатската история.
Not Fade Away излиза на голям екран през декември като филм на "Парамаунт пикчърс".