Има българска следа в новия филмов проект, свързан с името Ларс фон Триер, и тя не е никак малка. Цели 5 минути и двама българи - Светлана Гинева и Илиян Илиев. Нескромно можем да добавим, че има много малка улика, свързана и с "Дневник".

Мястото, където са оставени въпросните следи, е проектът Gesamt на прочутия и изключително противоречив датски режисьор на филми като "Меланхолия", "Догвил" и "Танцьорка в мрака". А резултатът от него е пълнометражен филм по негова идея, озаглавен Disaster 501: What Happened To Man?, доразвит и режисиран от младата Йенле Халунд. Неговата премиера е този петък, 12 октомври, на откриването на Фестивала на изкуствата в Копенхаген, който е и един от основните сътрудници на начинанието.

Идеята му е автори от цял свят да създадат кратка творба, като се вдъхновят или представят нова интерпретация на едно от шест събития в изкуството, създали противоречиви мнения през десетилетията – някога забраняваната в САЩ "Одисей" на Джеймс Джойс, пиесата "Бащата" на Аугуст Стриндберг, играна в "Народен театър" и описваща едно разпадащо се семейство, картината на Гоген D'où Venons Nous / Que Sommes Nous / Où Allons Nous, импровизациите на френския композитор Цезар Франк, творчеството на танцьора и певец Сами Дейвис – младши, както и това на Алберт Шпеер, архитекта на Хитлер. 

Светлана ни разказа, че името Ларс фон Триер, както и новината за филмово предизвикателство на едно място веднага са изпратили мислите й към нейния приятел Илиян Илиев, който отдавна се занимава с кино в САЩ и е "безкрайно голям почитател" на датския режисьор, както тя го описва. Филма правят изключително бързо - в рамките на точно 10 дни. Всичко започва със сценария, който двамата пишат заедно, но разделени от разстоянието между София и Денвър.

включва се Илиян в разговора. Скоро, след като Светлана вече му е разказала за проекта и си дават време да помислят и проучат, се оказва, че и двамата, без предварително да го обсъждат, са се спрели на една и съща творба, на която да "стъпят" - картината на Пол Гоген D'où Venons Nous / Que Sommes Nous / Où Allons Nous (от фр. - Откъде идваме / Кои сме ние / Къде отиваме). 

След като разработват сценария, работата продължава изцяло в Денвър, където Илиян организира прослушването на актьорите за главните роли, снимките, след това монтажът и настройките на звука. Всичко това прави изцяло със собствени средства и под шапката на неговата продуцентска филмова компания в САЩ, наречена Tangra Productions.  

Филмът, който двамата създават и впоследствие бива включен в резултата от проекта Gesamt, се казва "Тоалетната".

която е метафора за връзката между двамата души в нея - мъж и жена. Мъжът е по-възрастен, а жената е бременна от него. Тя страда от клинична депресия, от която не може да избяга и трябва да контролира, като взима постоянно хапчета. Нейното притеснение е, че, ако има дете, то ще наследи нейното заболяване и не иска да задържи детето. За мъжа обаче е много важно, защото той е по-възрастен и за него е последен шанс да има поколение... В началото на филма той пие вода от чешмата в тоалетната и казва, че тя има вкус на белина. В Щатите белина се използва много често, когато някой умре - телата се чистят с белина, преди да бъдат погребани", пояснява Илиян.

Илиян разказва още, че за него Ларс фон Триер е може би един от най-добрите съвременни режисьори и макар филмите му да са отвращаващи, те са много човешки и прости. "И аз като Фон Триер съм в момент от живота си, в който се чудя дали животът има някакъв голям смисъл, който надхвърля смисъла, който му придава за себе си отделният човек."

Според заданието филмът им е вдъхновен от

но до каква степен? "Повлия ни и заглавието, както и изобразеното на нея. В картината има малко дете, хора на средна възраст, по-възрастни хора, животни, както и воден източник - едно малко езеро. Във филма има едно изречение, което мъжът казва на жената: "Единственият елемент, който е нужен за живот на която и да е планета, където и да било, това е водата", цитира режисьорът. 

Светлана допълва, че според самия Гоген картината трябва да се чете отдясно наляво. "В картината има един тотем, който се интерпретира като символ на отвъдното. Има и една възрастна жена, която би следвало да представя края на живота. Въобще цялата творба може да се разглежда като алегория на живота - как го започваме, как преминаваме през него набързо, опитвайки се да вложим смисъл в него, и го завършваме там, където свършва и картината". 

Героите в "кинокартината" на Илиян и Светлана се изпълняват от актьорите Анджела Блейк, с която Илиян работи още в първия си филм преди 12 години, и Пол Рорър, който изпълнява мъжката роля. Той пък е един от най-добрите учители по актьорско майсторство в Денвър. "Тук за записване в неговата школа хората чакат ужасно дълго, наистина е много популярен и много добър", допълва Илиян. 

Петминутната версия на филма ще бъде представена за първи път на премиерата на филма Disaster 501: What Happened To Man? на откриването на фестивала на изкуствата в Копенхаген, но нито Светлана, нито Илиян ще могат да присъстват. След това планът е произведението, събрано от 142 проекта от цял свят, да бъде на разположение на гостите на музея на изкуствата в датската столица. После ще бъде представено и на други фестивали, както и в различни музеи. 

Негов трейлър вече се появи онлайн и привлече вниманието на редица световни филмови медии. "Трейлърът изглежда доста странен и доста мрачен на пръв поглед", споделя Светлана и допълва, че в него няма включени кадри от филма им, но пък се чува репликата на героинята им, наречена Мелба. С нея завършва диалогът в техния проект (в превод от английски на Светлана - бел.авт.):

Познанството им с Илиян датира от 1995 г. И двамата тогава следват в университета на Колорадо - тя журналистика, а той кинорежисура и филмово изкуство. Светлана обаче от няколко години се е завърнала обратно в България, а Илиян продължава да е там. Тук сега тя работи като журналист на свободна практика, а в миналото е сред кадрите на "Икономедия", както и редактор в българското издание на сп. "Ролинг Стоун" до неговото закриване. 

С Илиян не работят заедно отскоро. Той казва, че тя е прекрасен писател. Преди време, докато пътуват заедно в автобуса, тя написва кратка история за една хлебарка, която той превръща след това в сценарий за филм. С него се нарежда сред финалистите на Beverly Hills International Film Festival. 

Илиян се занимава с кино от 10 години, а "Тоалетната" е негов 12-и поред самостоятелен късометражен проект. Финансира ги самостоятелно. Надява се в бъдеще да успее да събере средства за пълнометражен филм.

Преди години прави кратък филм, наречен The Here Between (от англ. - "тука помежду", както той сам го обяснява на български). С него печели награда за най-добър драматичен късометражен филм на международния филмов фестивал в Ню Йорк и участва в още шест други фестивала, като един от тях е популярният в Кан.