Победният ход на "Парафиненият принц"
"Аз съм от "Младост". Преди четири пет години едно момче беше убило майка си и сестра си. Така и не се разбра дали е нещастен случай. Не станаха ясни причините, които са го накарали да извърши това. Този човек е добър приятел на моя най-добър приятел. Затова и във филма са включени много лични истории. Голяма част от диалога е вдъхновен от истинския живот на този човек. Но този случай служи само като отправна точка. Във филма се случват много по-дълбоки процеси", разказва 25-годишният режисьор и сценарист Павел Г. Веснаков, когато го питам какво всъщност стои в основата на късометражния му филм "Парафиненият принц", който взе вчера, 11 октомври наградата за късометражен филм на фестивала "Златна роза" 2012 г. във Варна.
23-минутното произведение ни грабна вниманието още през юли, когато бе обявено като единственото българско заглавие, взело отличие от Международния фестивал в Сараево през 2012 г.. Филмът бе отличен от журито в конкурсната програма за късометражно кино. В нея се дава една награда и две отличия (jury mention), едното от които е за този втори поред филм на Веснаков.
Втори, защото младият режисьор не за пръв път си има работа с късометражното кино, в което вече има доказано добър опит с първия му филм от 2010 г. "Влакове". С него участва в "София Филм Фест" през 2011 г., взима наградата "Джеймисън", както и за най-добър български късометражен филм отново на фестивала в Балчик "В Двореца".
"Парафиненият принц" повтори успеха на първия филм на Веснаков в Балчик и отново му донесе същата награда, което се оказа прецедент за десетгодишната история на фестивала и го превърна в първият българин, печелил отличието две поредни години и то при доста силно международно жури.
"Целенасочен филм, изключителното въздействие на съдържанието влиза като бръснач у зрителя", бе коментарът на кинокритикът Антония Ковачева относно филма, направен по време на фестивала във Варна. Продуцентът на филма Моника Балчева сподели за "Дневник" веднага след обявяването на наградите на "Златна роза" 2012, че точно този неин цитат ще бъде включен с позволението на Ковачева в надписите на филма, тъй като е изключително силно признание за качествата на филма. Засега не е ясно каква е фестивалната програма, която му предстои, но се водят разговори с някои филмови форуми в Германия и Холандия, допълни още продуцентът.
"Когато кандидатстваш с филма си, винаги е по-добре, когато до него стоят отличия, особено от известни фестивали като този в Сараево. Шансът да ни селектират сред 6 хил. заглавия сега е много по-голям", допълва авторът.
Филмът разказва за едно момче, което убива майка си и сестра си, след което се предава на полицията и историята в него донякъде е взаимствана от реален случай, допълва Веснаков.
"Имаше спекулации, че извършителят на убийството е бил под въздействието на наркотици и това го е накарало да убие майка си и сестра си. Това обаче не е сигурно. Във филма показваме само убийството в началото, но не става ясно защо той го прави. Не показваме, че той е наркоман, а само е вкарана по-деликатно темата с наркотиците - как неговите приятели са загинали от наркотици. Това се случи с много мои приятели", разказва младият режисьор.
Сараево е не само повод името на режисьора да се спомене отново година след успехите на първия му филм "Влакове. Именно там той бива "заченат" през 2011 г., където се заформя основния кръг, замесен в създаването на "Парафиненият принц" - режисьор, актьор и продуцент.
"Миналата година бяхме заедно в Сараево на т.нар. кампус за таланти. Аз бях избран да участвам в такъв за актьори, а Павката - за режисьори. Пътувахме заедно, много се забавлявахме и решихме да направим нещо заедно. Така се запознахме и с продуцентката Моника Балчева и с Яна Титова (която също има роля във филма - бел.а. наред с Валери Йорданов). Всъщност преди това не сме имали пресечни точки. Миналата година на шега си пожелахме догодина да се върнем на фестивала в Сараево с филм и то взе, че се случи без да сме го планували сериозно", припомня си изпълнителят на главната роля Александър Алексиев.
"Когато показваме филма на българи, има много негативни реакции. Като го показваме на чужденци, всички много го харесват. Това е в 95 процента от случаите. Преди Сараево съм го показвал за мнение на мои приятели от Англия, Германия и Гърция, които се занимават с кино. Никой от тях не пита защо така се случва във филма, ама как така или нещо подобно. Българите, които са го гледали, питат защо не се разбира защо героят извършва убийството. Сякаш хората тук искат да получат всичко наготово и смляно, без да се замислят", коментира различните реакции спрямо филма Павел.
Същото казва и Александър, който четири години учи в САЩ, след което се мести в Англия, където продължава да се занимава с актьорско майсторство и до ден днешен. "Всички са впечатлени от това как е заснет филмът, от историята в него. Намират нещо близко, въпреки че е снимано в "Младост" и "Люлин", и на тези хора историята им е близка, асоциират се с нея. Такива неща се случват навсякъде. Отваряш вестника на четвърта страница, в която и да е държава, и виждаш, че такива неща се случват постоянно навсякъде. "
23-годишният Александър Алексиев има семейно заложен афинитет към сцената - баща му и брат му са актьори в Народния театър. Всъщност баща му е известният Стоян Алексиев, но професионалният път на сцената за Алек, както по-често го наричат, започва в чужбина, след като на 16 години заминава за Ню Йорк, където завършва актьорско майсторство в "много приятен театрален университет", както той самият споделя.
Сред изявите му там е и самостоятелен спектакъл по Чехов, който прави като дипломна работа. Около снимките на "Парафиненият принц" в края на 2011 г. се мести да живее в Англия, където вече има доста голям опит на сцената на "Бродуей Тиътър" в Лондон и в различни други постановки.
"В България съм снимал един филм, когато бях на 15 години. Казва се "Последният господар на Балканите" - копродукция между България, Турция и Русия. Аз играх главния герой, който се играеше от трима души, представящи неговото развитие през годините. Снимал съм и други по-малки неща в България, но филмът с Павел е нещо, с което наистина се гордея. Това е типът кино, това е жанрът, който ми харесва, а не онова, което клони към комерсиално", разказва актьорът.
Павел за разлика от Александър няма филмови корени в семейството си. "От страна на баща ми в семейството ми всички са поети и писатели. От страна на майка ми - всички са доктори. Наполовина съм от писателски, наполовина - лекарски род. Завърших режисура в Нов български университет. Първоначално бях записал и история в Софийски университет и ходех на двете неща едновременно, но след два три месеца автономно реших да зарежа историята. Няколко години работих като монтажист в "Мирамар филм", а след това направих първия си филм "Влакове", спечелих някои награди и оттам започнах да посвещавам цялото си време на това."
"Парафиненият принц" е изцяло самостоятелно финансиран със средствата от предишните награди на Веснаков за "Влакове". Сега обмисля следващ късометражен проект, който да заснеме до края на годината. Говори, че сътрудничеството му с оператора Орлин Руевски дава много добри резултати и се надява да продължат да работят заедно. Обосновава страхотния досегашен опит на Руевски с камерата във филми като Love.net и помощта му за заснемането на "Георги и пеперудите", "Проблемът с комарите и други истории", "Тютюн", "Куба е музика", "Стъпки в пасъка", "Дзифт", "Ако някой те обича" и "Адриана, аз съм ти".
Що се отнася до неотдавнашните спорове между Националния филмов център и т.нар. сдружение на младите български режисьори "Ново българско кино 21-ви век" Павел казва, че не иска да заема ничия страна, а Александър допълва, че всичко това му се струва твърде политически натоварено. Младият режисьор завършва с думите, че твърдо заема страната на Явор Гърдев по отношение на подобни теми: "Той беше казал, че не се чувства част от тази гилдия, затова и гилдията не го чувства като част от себе си."