Тим Бъртън, режисьор: Толкова много пъти са ме уволнявали
| Култовият режисьор, художник и сценарист Тим Бъртън се завръща към своите анимационни корени със заглавието "Франкенуини" (Frankenweenie) - черно-бял филм на 3D, заснет на стоп кадър, за момче, което използва науката, за да съживи отново своето любимо покойно куче. Филмът излиза в каталога на "Уолт Дисни" - компанията, която уволнява Бъртън преди повече от 20 години заради неговата първа, късометражна игрална версия на Frankenweenie. 54-годишният режисьор разговаря с "Ройтерс" за сбъдването на мечтите и защо историята в анимацията е толкова лична за него. |
- Имах много силна връзка с едно псе, наречено Пепе. Беше добра връзка. Като първата любов. Беше много силно. На кучето обаче не му беше отредено да живее прекалено дълго заради болестта, която имаше, но все пак оцеля доста време. Имайки тази силна връзка с него, си мислех: "Колко време ще трае това?" На тази възраст не разбираш много добре концепцията за смъртта.
Frankenweenie бе късометражен игрален филм, който вие режисирахте за "Дисни" през 1984 г. Какво ви накара да направите сега този пълнометражен филм във формат стоп кадър?
- Струва ми се правилното средство за това. Винаги съм харесвал структурата на филми като "Франкенщайн", а по-късно и на "Къщата на Франкенщайн", в който включиха други чудовища... Опитах се бъда много ясен, а не просто да раздуя късометражния. Взех сърцето и духа на това, което (късометражният) Frankenweenie беше, взех историята на Франкенщайн и продължих с другите структури на Франкенщайн, в които в играта се намесват други деца - или чудовища.
Защо Франкенщайн?
- Имах представа за смъртта от гледането на "Франкенщайн" и "Дракула". Макар да не я разбирате съвсем като дете, схващате за какво иде реч. А това е цялостната идея на тези истории - някак си да те подготвят за абстрактните неща, които не познаваш особено добре.
Заради оригиналния късометражен филм от "Дисни" ви уволняват, тъй като смятат, че не е подходящ за деца. Смятате ли, че са били прави за това?
- В този Frankenweenie филм правя връзка с "Бамби", тъй като "Дисни" се основава върху изследването на тези неща - майката на Бамби например умира. Или "Цар Лъв" - там има смърт в целия филм. Смятам, че хората в компанията забравят историята на филмите на Уолт Дисни, като "Снежанка" например. Тези филми имат страшни елементи. Смятах, че Frankenweenie е доста класически Дисни филм.
Колко страшен е новият?
- Няма пищене и викане. Никой не бива смачкан. Мисля, че това е най-сигурният и позитивен начин да изследвам тези теми. По-скоро е фантазия, сбъдване на мечта. Дали наистина искам да съживя наново умрялото си куче? Умрялата си баба? Покойните си родители? Не съвсем.
Явно "Дисни" този път са доволни от този филм. Този път не са ви уволнили.
- Бил съм вътре и извън "Дисни" както по позитивен начин, така и по негативен. Толкова много пъти ми се е случвало да ме уволнят! Бих казал, че за снимките на този филм нямаше спор относно това дали той да бъде заснет черно-бял, което е страхотно, тъй като не бих го направил, ако не можеше да е така. Те можеха да направят проблем от това, но не го сториха. Винаги съм благодарен за подобни неща, когато от другата страна поне се опитват да видят нещо по начина, по който ти го виждаш, след което го приемат.
Пепе е бил псе в реалния живот, но в игралния късометражен филм, както и този нов анимационен филм и двете кучета са бултериери. Защо тази порода?
- Оригиналните ми рисунки за филма са доста абстрактни. Те не определят точна порода. Опитвах се представя кучето като обобщен образ с точния тип дух. Но когато се стигна до работа с истинско куче, използването на бултериер определено изглеждаше като правилната порода куче за това. Те някак изглеждат специални. Онези, които познавам, винаги са имали добър характер.
Работата с истински кучета е едно, но какво ще кажете за онези, направени от пластилин?
- Много се чупят. За анимацията имахме куклена болница, тъй като много се износват. Устата се разпада, някои неща се разтварят, има рани върху краката и се налагат повече шевове.