Бахти тъпотията са това сватбите! Може ли да отидеш на сватба на собствения си братовчед, да се напудриш едно хубавичко, ако ме разбирате, и тъкмо когато си мислиш да се върнеш долу да си допиеш, дотанцуваш, да обявиш подаряването на най якия подарък на света – двуседмична екскурзия за младоженците до Френска Полинезия с всичко включено и други такива сватбарски работи, да се окаже, че следващата ти спирка е ни повече, ни по-малко out of this world? Ташак.

Но поне не мога да се оплача от комфорта на пътуването натам. Това трябва да им го призная на осигуряващите транспортната услуга – много удобничко се чувства човек по време на трипа към по-доброто място. Не че ви препоръчвам да го пробвате без време, нали. В смисъл така или иначе все някога ще ви се наложи да го пропътувате, та хич недейте да бързате.

Аз обаче, изглежда, се бях разбързал. Оказах се обгърнат от нещо меко, прозрачнобяло и топло. Все едно бях полегнал върху голяма силиконова цица. Особеното беше, че не усещах нищо физически, но бях сигурен, че съм в голяма силиконова цица. Голяма силиконова цица, която по течението на река от мляко бавно и сигурно ме носи някъде там, в огледална млечна безбрежност. Сега, като се замисля, може би е била река от кърма. К’во пречи? Има и символика. Хем, от една страна, донася на новия живот необходимото, за да избуи, така да се каже, хем, от друга, мазно отнася вече непотребните твари. Примерно.

За капак някъде в далечината през ефирната млечна мъгла се виждат някакви светещи червени контури. Приличат на нещо, ама не мога да се фокусирам, за да го различа. 2... 2... : 0... 8... Ха, това е часовникът на стената в хотела! Античната електрическа съветска "Електроника". Много еклектично интериорно хрумване, оцених го още щом влязох в стаята – бам, и срещу леглото ти оцъклен олдскул електронен часовник с червени цифри, дето разцепват мрака със страшна сила, а пулсиращото двоеточие е толкова хипнотизиращо, че ще накара и страдащ от инсомния тип да заспи за секунди. Ама ако това ще е последното нещо, което ще запомня от тоя свят, заеби...

От друга страна, никога не съм мислил, че времето има значение за умиращите. Понеже работата е по-скоро "бам и чао". Вече те няма, друже. И да смяташ, и да не смяташ, фактът си е факт.

Обаче за ония оттатък времето е от огромно значение. Че как! Нали трябва да се въвежда ред. Я си дайте само за миг сметка що народ пуква ежедневно. Ежечасно. Дори ежеминутно. Как ще контролираш целия този поток, ако няма ред? Затова трябва да се знае – този е влязъл в 22:08. Следващият влак пък тръгва в 22:10. Ей, главчо, к’во се бавиш бе? Иди си намери бързо мястото на перона! Ама ха, виж го ти, български хитрец! Нов, не нов, тука е така. Ще свикваш в движение, батка. И не ми се обяснявай много, да не хванеш влака в 22:10, ама през 2319 а. Майката ше ти се ебе от скука триста и кусур години затворен на перона, момче! "Матрицата" гледал ли си? Ей така ше кесиш като Нео на пейката, ама Тринити няма да я има да спре влака. Ти откъде мислиш, че братята Уашовски го знаят това? Нали дедо им го запънах на перона, щото беше същият отворко като тебе. Идва ми тука тежко-тежко, раздава го играч, ръкомаха, държи тон. Аре земи, като си тарикат. Има-няма двеста-двеста и петдесет години му остават. Така че опичай си акъла и по-сръчничко действай, да не си говорите през контакта.

Докато повелята на обермайстера на перона отекваше в безбрежността на безкрая, червените точки се стопиха в млечната белота, мислите ми за Господните държавни железници и техните вежливи служители, одрали кожата на колегите си в БДЖ, изчезнаха сред облачета, цветчета, розови понита и педо мечки, а аз се почувствах пльоснат отново в меката топла цица, плаваща в бялото нещо. Стана си ми спокойно и ефирно.

Озари ме прозрението, че реката от мляко всъщност е реката Стикс, по която лека-полека в цицата гондола се придвижвам към вечните ловни полета, царевичака на Мачу Пикчу или където там излиза това чудо. И гондолиер вероятно трябваше да има, за да е всичко както си трябва и по каноните. Озърнах се да го видя... да бе "озърнах се" да го "видя"! Сякаш имах очи, с които да виждам, и мускули, с които да въртя хипотетичния си врат.

Сетих се, че според онова, което бях чувал, нямаше да е лошо някой да ми беше турил две монети върху очите, та да мога после да платя на човека. Ако е като българските "бакшиши", неплащането на сметката накрая може много да го изнерви, да се обади по радиостанцията на другите гондолиери и всички вкупом да ми дръпнат един чуден побой с греблата.

Докато имах тяло, в джоба на брионито имаше няколко бона, но мога да се обзаложа на каквото се сетите, че левовете не се котират много добре дори тук. А и без това нямам тяло, какво остава за бриони с няколко бона в джоба. Въобще... ебахти абстрактната ситуация.

Не знаех и не виждах накъде ме мъкне цицата по реката от мляко, защото около мен всичко беше меко и размазано. Обаче в някакъв момент там някъде, много далеч зад размазаното, някакви тъмни като далечни буреносни облаци нюанси леко започнаха да се джуркат и да ми смущават рахата. Но въпреки това все още ми беше удобно, уютно и приятно. Дайте да си признаем... честно, на кого не би му било удобно, уютно и приятно в гигантска цица?!

И така потъвах си аз в удобната мека цица сякаш извън времето, обаче в един миг покрай закачките и шегите ми стана кристално ясно, че кой ял – ял, това беше. Бенедикт вече няма да има. Описвам ви го малко по-фигуративно, отколкото беше в действителност, защото няма как в това състояние да ти стават кристално ясни такива всекидневни неща – ти просто не си там и ти просто не си. И дори не си в никакво състояние. Нищото ти е в състояние на нищо. По-красноречиво от това не мога да ви го обясня. Ти си голямата дупка на един огромен варен софийски геврек, връткаща се в Господния хартиен чувал с много други дупки на други гевреци. Току минава някой, грабне геврек от чувала и пътьом си го хапне. И явно така става вселяването. Или прераждането. Или каквото там става. Гевреците са в основата на живота на земята! И по-специално дупките им! Алилуя! Винаги съм изповядвал схващането, че във всяка голяма работа има намесена дупка. И тя е най-важното в цялата работа.

Разкритието, че си тръгвам, па макар и малко нелепо, не ме паникьоса. Самият този факт ми се стори странен. Аз, който толкова съм вкопчен в живота и толкова искам да стоя и да правя още неща, от когото тепърва се очаква да има хубав, честит, охолен и изобщо стилово издържан живот... аз умирам и ме боли шпекът. Ебаси!

Който ви разправя, че пътуването към смъртта е тунел, светлина и не знам си още какви глупости, е пълен дебил! Честно ви казвам. Аман от хора без фантазия, отчаяно търсещи внимание с евтини вестникарски клишета: "По време на операция духът ми излезе от тялото и видях бяла светлина, а около мен летяха ангели! После Господ ми каза, че времето ми още не е дошло, и се върнах в тялото си". Ами ако дойда да ти запаля врата, дали още ще ги говориш тия тъпотии, а? Господ те извади от тялото ти, за да ти каже, че не ти е дошло времето, така ли? А, да, и за да ти покаже екстрите на рая – ангели и ала-бала. Try & buy ти направи един вид. А нещо за отстъпка при предплата каза ли ти? И дали още има свободни места? Да не се окаже после, че си платил за пентхауса, пък са те настанили в склада при господните компоти, бидони със зеле и плъхоци, щото малко конфликт при резервациите е станал? Пълно е с нещастни малоумници на тоя свят, братче!

Междувременно продължавам да си потъвам аз в хубавата възголемичка цицка, не ми пука, че отивам към Страшния съд, едно ми е леко така на душата и си мисля, че ми липсват само една биричка и един коз, за да е щастието пълно.

Ама както са рекли хората – няма пълно щастие. Или казано по народному: "Не може и в гъза до края, и душата в рая". Нали, вижте колко простичък, но фундаментален смисъл има заложен тук!

И както си се унасям нирванистично – дряяяян! И веднага след това пак – дряяяян! И някакъв далечен тътен. Буреносните тъмни петна, които до този момент бях игнорирал, започнаха да заемат все повече пространството и да изяждат бялата мека мъгла. Цицата подскочи, всичко се разтресе, а летаргията ми се замени със смътно безпокойство.

Дряяяян! Опитах се да се вкопча в цицата, но ръцете, които мигом отново застанаха на местата си, не можаха да докоснат нищо материално. Дряяяян! Цицата започна да се изхлузва изпод материализиралия се задник, а паниката – да ме изпълва. Ще се удавя в имагинерно море от мляко, ей! Наградата "Дарвин" ми е в кърпа вързана! Няма такъв ташак!

Дряяяян! Цицата изчезна, меката размазана светлина съвсем се зае от тъмните петна, а далечният тътен бавно, но сигурно ставаше по-близък и по-оформен. Започнах да цапам в морето от мляко като побъркан, но въпреки това ме изпълни усещането, че потъвам.

Стиснах имагинерните си очи с надеждата, че като ги отворя, всичко ще е познато. Започнах да се задушавам. Паниката ме обхвана изцяло.

Цзззззззззззззззт! Стоп кадър, в който всичко светна като в дискотека – диско топки, стробоскопи, мробоскопи, всичко на макс. После някой натисна play. Шарените светлини се юрнаха наоколо. Имагинерното ми сърце заблъска с пълна сила. Имагинерната ми кръв забумтя като немско техно в имагинерните ми уши. Само дето вече не бяха имагинерни.

Усетих как отворих очи и не само ги отворих, ами така ги изцъклих, че щяха да излетят навън, ако нервите не ги бяха спрели от падане на земята.

Първото, което видях, бяха двата накрайника на един абсолютно ненужно приближаващ се към мен, при това с главоломна скорост, дефибрилатор.