Хавиер Бардем: Забравих репликите си, когато осъзнах, че пред мен е Джеймс Бонд

Носителят на "Оскар" Хавиер Бардем е в ролята на злодея Раул Силва в новия филм за Джеймс Бонд "007 Координати: Скайфол", който излиза по кината на 26 октомври с трудната задача да отговори на високите очаквания.
Връзката между персонажа на испанския актьор и прочутия шпионин се описва като "особено специална", а антагонистът е решен да отмъсти на всички, които смята, че са го предали. Бардем го описва като "повече от злодей", а режисьорът Сам Мендес смята героят на знаков, тъй като според него от много отдавна в поредицата не е имало толкова запомнящ се образ, и то не само заради изненадваща руса прическа на актьора във филма.
Мендес, носител на "Оскар" за "Американски прелести", е и с главна заслуга за участието на Бардем, преди на няколко пъти е отказвал роли във филми за Джеймс Бонд. За да влезе по-добре в кожата на героя си, сценарият на Бардем е дори преведен на испански. Колкото и да е отдаден на работата си, в интервю за в. "Гардиън" актьорът и съпруг на Пенелопе Круз признава, че е имало няколко смущаващи момента. Един от тях е, когато се е изправил преди Джуди Денч, която във филма отново влиза в ролята на М., намиращата се в неочаквана опасност шефка на Джеймс Бонд.
"Когато тя отвори устата си и те погледне в очите, си казваш, че това е действително нещо необикновено. Чувстваш как някаква природна сила те пристиска в корема", разказва Бардем пред "Гардиън". "В една от сцените бях с Джуди Денч и Даниел Крейг. Когато ги погледнах, изведнъж забравих репликите си. Настъпи тишина, Сам Мендес извика "Стоп! Какво стана?" Трябваше да обясня, че съжалявам, но просто изведнъж осъзнах, че съм във филм за Джеймс Бонд, а той и М. стоят пред мен!"
Такива моменти звучат като необичайни, като се има предвид големият опит, който Бардем има в киното. Но всъщност подобни високобюджетни продукции са рядкост за него, както и присъствието в Холивуд. Той все още живее в Испания и нарича Лос Анджелис своя "работен офис". "Да живееш в Испания е едно доста отрезвяващо преживяване. В момента ситуацията е доста луда - има 50-процентова безработица сред хората под 30, емиграцията постоянно се усилва. Но съм горд със страната си и една от причините е, че обществото е изключително политически активно. Пропастта между политиците и хората става все по-голяма", смята Бардем, син на семейство на трудно намиращи работа актьори, на които им се налага да работят на няколко места, за да се издържат. "Виждал съм всичко, през което може да премине един актьор. Така че не се главозамайвам по каквото и да било. Не мисля за успеха, не мисля за провала. Мисля единствено за отговорността, която съм поел."
Бардем също така напомня, че е роден през 1969 г., "когато Франко беше още жив". "Много семейни приятели загинаха или просто изчезваха. Имаше момент, в който да носиш фамилията Бардем беше опасно най-вече заради политическите убеждения на роднините ми." Всички тези преживявания го карат да бъде здраво стъпил на земята, а това не се променя дори след като получава "Оскар" за поддържащата си роля на сериен убиец в "Няма място за старите кучета" на братя Коен. "Беше невероятна чест да спечеля, страхотна привилегия. Приемам го, развълнуван съм, казвам "благодаря" и гледам към следващото. Това важи и за лошите отзиви. Реагирам с мисълта: "Добре, изглежда е можело да се справя по-добре. Ще опитам следващия път. Благодаря ви." И отново се насочвам към това, което предстои."
43-годишният актьор дори не се чувства по-мъдър с времето. "Когато си млад, си мислиш, че знаеш всичко. А не знаеш нищо. Сега знам достатъчно много, за да осъзная, че не зная каквото и да било за каквото и да е."
Крайностите, в които изпада героят му в "007 Координати: Скайфол", и ексцентричният му вид провокират сравнения с Хийт Леджър и ролята му на Жокера в "Черният рицар". Но откъде идва достоверността, с която иначе спокойният Хавиер Бардем влиза в кожата на психопата Раул Силва. "Трикът е да се обърнеш към някое кътче в ума си, момент, в който си изпитвал онзи познат убийствен гняв, и да го извадиш на повърхността. Това е сред забавните неща в професията ни - емоционалният туризъм. Да излезеш от себе си за малко, да видиш света през други очи и да се завърнеш с по-малко предубеждения към него."