Изкуствата, културните и творческите индустрии, културното наследство и културният туризъм са на 8-о място по добавена стойност в икономиката на България за 2010 г. и на 4-о място в столицата, сочи изследването "София – град на творческата икономика", съвместен проект на Обсерваторията по икономика на културата и Столичната община.

То обхваща многобройните дейности в творчески индустрии в страната и резултатите от него бяха представени във вторник на съвместен семинар на "Гьоте институт" и "Обсерваторията".

През 2010 г. културният сектор в столицата се нарежда на изненадващо високото 4-о място по икономически принос след текстилната промишленост, хотелиерството и ресторантьорството и производството на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия.Така според авторите на изследването София се очертава като национален център на културните и творчески индустрии.

Повишила се е и заетостта в сектора на културата в национален мащаб - от 3.23% през 2008 на 3.61% през 2010 г. Докато преди две години във всички икономически дейности е имало негативен прираст от -4.6%, културната индустрия е отбелязала ръст от 1.1%.

Най-голямо повишение на добавената стойност за периода 2008-2010 г. е регистрирала сферата на културното наследство - 75.5%, следвана от дизайна с 55.6%, софтуера и видеоигрите с 48.7% и филмовата индустрия с 44%.

На този фон притеснителни са данните за домакинските бюджети и тяхното разпределение за културните дейности. През цялата 2011 г. например 51.1% от българите не са прочели нито една книга.

С киното нещата изглеждат по-обнадеждаващи: непосещавалите кина през последните 12 месеца са намалели от 81.9% до 73.4%. За сметка на това процентът на хората, които не са стъпили в театър за една година, се увеличил от 60.1% на 67.7% за периода 2007-2011 г.

През 2010 г. за кино, театри и концерти едно българско домакинство е харчило средно по 4 лв. годишно. При софиянци сумата е доста по-висока - 12 лв.