За да коментирате, да оценявате или да докладвате коментар, трябва да влезете в профила си или да се регистрирате.
Вход | Регистрация
За да коментирате, да оценявате или да докладвате коментар, влезте в профила си. Вход | Регистрация
baxter
Рейтинг: 838 НеутралноХубаво, много хубаво. Със сигурност ще съм при Лъчезар Бояджиев, едно от най-често спряганите имена, когато става дума за българско съвременно изкуство, отдавна излязъл от пределите на България.
princess_x
Рейтинг: 884 Неутрално''Основната цел на събитието е да намали дистанцията между съвременното изкуство и българската публиката.''
Проблемът е, че се увеличава все повече дистанцията между съвременното 'изкуство' и изкуството, иначе съм сигурна, че българската публика си е много близко до който и голям майстор от миналото да и' покажете. И си пътува хиляди километри, плащайки хиляди левове, за да се наслади някъде по Европа и света на творенията на тези художници.
А какъв афинитет да почуства българската публика с повечето от гореизброените баналности! Ако се разтърсите в Интернет, ще установите, че навсякъде се прави почти едно и също в областта на т.н. съвременно изкуство - чудя се как не си омръзват сами на себе си; как не им омръзва да посещават поредната изложба/биенале/фестивал, където изложените неща са напълно безлични и могат да бъдат създадени където и да е и от когото и да е по света. Количеството съвременно 'изкуство', което се бълва всяка година е просто ужасяващо и въпреки това изключително рядко човек се натъква на нещо свежо и интригуващо. Например през април в София е била проведена изложба, наречена 'Защо Дюшан?', на която са били поканени млади български творци с техни произведения, вдъхновени от Марсел. Всеки от тях е трябвало да отговори на горния въпрос и резултатите са били събрани в книжка. Бих била любопитна да прочета техните отговори. Макар че най-изчерпателният би бил: защото Дюшан отвори най-краткия път за всички, които искат бързо и безболезнено да станат 'артисти'; с надеждата за още по-бърза слава (дори и 15минутна) и много лесни пари!
lot49
Рейтинг: 531 НеутралноДо коментар [#2] от "princess_x":
Напълно съм съгласен. С тази разлика, че българите поради битието си са принудени да оцеляват и затова сантименталността и чувството за хумор им идват на помощ и българите са просто в самото си битие творци (на оцеляването).
Оттам идва разликата - за Запада това е концепция, а за българина - средство да работи по проект, за да си купи шпек.
princess_x
Рейтинг: 884 Неутрално[quote#3:"bobop77"] за Запада това е концепция, а за българина - средство да работи по проект, за да си купи шпек. [/quote]
Точно така - има един куп български артисти и набедени такива, които си измислят какви ли не проекти, за да кандидатсват за разни стипендии и пари. И отново всички са навързани един за друг - творци, куратори, галеристи, изкуствоведи. Лошото е, че тук няма много пари, а и тези, които се отпущат, най-често отиват за посредствени, изтъркани неща. Аз заради това съм против изкуственото финансово подпомагане на изкуствата. Едно е някой меценат да възложи на артист да създаде дадена творба, друго е сульо и пульо да си издейства 500 евро за поредното 'концептуално' проектче. Затова пространството на изкуството се задръсти от боклуци, претенциозни при това.
lot49
Рейтинг: 531 Неутрално4 седмици и половина
Преди година Вихрони Попнеделев и Аделина Попнеделева откриха заедно камерна изложба в Арт Алея, наречена 4 седмици и половина. Точно толкова беше времето, което двамата прекараха в Париж на резиденция в ателиетата на Citе des Arts. С живописни пейзажи и кратко видео като чиста импресия те преразказаха възторга си от този град, някои емоционални вълнуващи моменти и гледки. Сега техният проект намира своето продължение със самостоятелната изложба на Аделина Попнеделева 4 седмици и половина – част ІІ. Както самата авторка потвърждава, това е един воайорски проект. Но като че ли нейното нахлуване в нечия чужда интимна територия в този случай не предизвиква обичайното стъписване, а по-скоро същата естетическа наслада, която излъчваха и живописните пейзажи на Вихрони Попнеделев. Може би е така, защото сцените, които авторката е заснела, са отново част от образа на романтичния Париж и въздействат досущ като пейзаж или като обяснение в любов към града, малко по-странно, за някои – дори перверзно. Но все пак Париж е точно такъв още от времето на Анри Картие Бресон, а и преди него. Всеки следващ артист го преоткрива наново, с нова страст и любопитство, но гледките, любовта и красотата в тяхната най-спонтанна и искрена изява на улицата, по кафенетата и в парка са си там. Аделина Попнеделева е намерила свой начин да ги пресъздаде в 4 видеа и 14 фотографии.
lot49
Рейтинг: 531 НеутралноАделина пере бели ризи в черна кал край Рейн
Александър Андреев за месеца на българската култура в германския град Кобленц и за нестандартния пърформанс на художничката Аделина Попнеделева.
Какво ще си помислите, ако видите облечена в бяло жена, която тъй да се каже „пере” бели ризи в едно корито, пълно с кал, и постепенно както ризите, така и нейните собствени дрехи придобиват съмнителен кафеникав цвят, а накрая „прането” увисва на въжета за простиране над брега на река Рейн? Да, картината прави впечатление и всеки задължително ще си помисли нещо (независимо какво) – навярно тъкмо такава е целта на художничката Аделина Попнеделева, която се представи с този
пърформанс край брега на Рейн в Кобленц
lot49
Рейтинг: 531 НеутралноАрт фетиши в Червената къща
Първият битак на арт фетиши беше организиран на 22 декември в Червената къща. Изкушените от съвременното изкуство можеха да купят нещо различно преди Коледа - DVD-та с експериментални български филми, видеодокументация на изложби, театрални постановки, фестивали и концерти, музика, картички, плакати, списания, каталози. Целта бе да се създаде фетиш към субпродуктите на културата от края на 80-те години до днес. В импровизираната "фетишарница" намериха място ризите, които Аделина Попнеделева изпра за пръв път в кал в столичната Централна баня на пърформънса "Обсебване". Представени бяха също плакати от изложбата "Български авангард" и каталози от "Антифеминизъм/антимачи
lot49
Рейтинг: 531 НеутралноОт вестник "Култура":
Допълнение към приказка
На пръв поглед акцията на Аделина Попнеделева "Мазохистичен пърформанс по Ханс Кристиян Андерсен" изглежда еднозначна. Известна приказка е пренесена в съвременния свят и приема върху себе си всички последици от този акт. Използвана е историята за Елиза, която трябва да спаси своите братя, превърнати в диви лебеди, като изплете в мълчание 11 ризи от коприва. Готовността й за саможертва се проектира в съвремието като метафора на търпеливото вричане на жената във вечна любов към близките около себе си.
Търсенето на героични женски образи-еталони в историята и литературата и уповаването на тях маркира феминисткото изкуство от времето на самото му зараждане. Аделина Попнеделева също концентрира вниманието ни върху позитивната поука от приказката: "За мен това е метафора на любовта. Любов не като удоволствие и наслада. Любов, лишена от блестящи, ефектни, красиви жестове, но близка до реалните и банални жертви, които правим за обичаните от нас".
Но художничката също така "дописва" историята, като поставя акцент върху акта на болката. Чрез брането на коприва с голи ръце тя подчертава скритите страни на жертвоготовността: съмнение, болка и дори скрит протест. Това драматично действие може да се тълкува и като самобичуване, като очистване от насложените негативни емоции. Жестът на катарзис се превръща в равностоен на този на отдаването и придава двузначност на разказа. В приказката подобен план отсъства или остава незабележим зад тържествената фасада на саможертвата. Обособяването на този акт в отделна част от пърформанса допълва смисъла с нови пластове. Това е и основният принос на Аделина Попнеделева към прочита на приказката. Идеята за жертвоготовността се гарнира с насложените негативни емоции срещу това априори зададено положение. Ритуално показаните в близък план ръце, белязани от допира с копривата-метафора на трудната любов, подчертава идеята за саможертвата, но и се явява своеобразен протест срещу нея.
В самата акция се преливат няколко времеви фрагмента: от една страна е историческото време на приказката, от друга - предварителната подготовка за пърформанса - брането на коприва, визуализирано чрез видеоматериал, от трета - самото действие на пърформанса, когато художничката тъче част от ризата и въвлича публиката в разказа. И това през призмата на сегашния миг, подчертан чрез участието на авторката - една съвременна жена, и пространството на АТА Център за съвременно изкуство. При пърформанса, който се изпълнява от самия автор, неминуемо изпъква деликатната граница между личен живот и изкуство. Автобиографичността се смесва с ритуала. В случая това, че самата Аделина Попнеделева е завършила текстил и част от професионалната й кариера е посветена на него, спомагат още повече за отъждествяване на приказния герой с конкретна личност. От друга страна, по време на пърформанса тя стои с гръб към публиката, което "изтрива" буквалността и придава универсално звучене на събитието.
Аделина Попнеделева е сред художниците, които най-целенасочено работят за проектиране на индивидуалното тяло на художника върху "социалното тяло". Спомняме си пърформанса й "Нирвана" от изложбата "Обсебване", когато прането на бели мъжки ризи с кал се превърна в метафора на женското съществуване. "Мазохистичен пърформанс по Ханс Кристиян Андерсен" е нещо повече от обикновен преразказ. Той се превръща в стратегия на женското самоосъзнаване. Без ясно разбиране на този подтекст най-провокативните страни на работата на Аделина Попнеделева няма да бъдат разбрани.
lot49
Рейтинг: 531 НеутралноХанс-Кристиян Андерсън, коприва, жулене, мазохизъм, сеанс, пране, мъжки ризи, кал, Рейн, Пловдивски университет, Александър Андреев, Попедикояси, метафора на женското съществуване и стратегия на женското осъзнаване.
Принцес, как ти се струва въпросникът по съвременно българско изкуство на филиала в Кърджали на Пловдивския университет?
princess_x
Рейтинг: 884 НеутралноДо коментар [#8] от "bobop77":
Ах, това не биваше да ми го причиняваш точно, когато се приготвям за сън!
Все едно чета 'отговор на литературен въпрос', зададен от някоя социалистическа даскалка по литература. А като прочета или чуя 'пърформънс', ми се преобръща стомахът!
Та значи, Биляна-платно-белеше-Адели
lot49
Рейтинг: 531 НеутралноДо коментар [#10] от "princess_x":
Ето го и въпросът:
Защо задругата на заянатчиите от немския град Кобленц дава пари за нещо, което е проява на шизофренно поведение като "пране" в кал и то в един доста символичен немски исторически и географски край?
princess_x
Рейтинг: 884 НеутралноА за тези бисери какво ще кажеш?
)
''В едно от видеата, включени в изложбата, показвате съдбата на два шарана. Каква е връзката на рибите с изкуството, което създавате? Какво още ще видят посетителите?
Аз се интересувам от реални, физически събития и действия, които съвпадат с психическа реалност. Синхронични, в които външните неща са израз на духовна нагласа.Трите видеа, които ще покажа ”Дуща и тяло”, ”Киници”, ”Радостта от живота” са такива. А шараните са част от това.
Г-н Попнеделев, роден сте в Пловдив. Откривате ли нещо общо между него и Париж?
Като се върнах от Париж, София не ми заприлича на него, но Пловдив –да.
Какви са очакванията Ви относно реакциите на хората, които ще видят вашия пърформанс с голо тяло в Нощта на музеите и галериите?
Очаквам реакциите да са нормални, но работата ми не зависи от тях. Давам възможност на зрителите да надзърнат в света на художниците.''
Пловдив приличал на Париж!
lot49
Рейтинг: 531 НеутралноДо коментар [#12] от "princess_x":
Особено Кючука
lot49
Рейтинг: 531 НеутралноДо коментар [#12] от "princess_x":
Но нека да оставим някои хора да се осъзнаят, че България не е толкова много изостанала, както си мислят, защото не са излизали навън. Остава пак въпросът какво виждат навън и какво виждат в България. А отговорът е - нищо. Щом им дават пари да се разхождат, за да творят, няма нищо да се получи.
Но има българи, които успяват добре да разберат културата на Запада и да участват пълноценно в българската, но те са малко.
Църквата, университетите и културните институции са последните убежища на социалистическата бюрокрация, плутокрация и партокрация.
А Западът отдавна е приел, че това са "автентичните", "местните" институции, за да поддържа колониалния си имидж.
Винаги ще има Отворени общества и Червени къщи, които да спонсорират некадърните творци, за да се птискат истинските таланти.
Хубаовото е, че вече знаят моето и твоето мнение, както и на много други вече българи, което трябва да е безкомпромисно. Не съм съгласен някаква шизофренична инсталация да ме представя като култура. Нямам и неудобството да си кажа мнението с мотива, че тези хора не са виждали какво е истинско изкуство.
Платиха им, отидоха, видяха, но нищо не рабраха. Това е.