Синтия Никсън от "Сексът и градът": Съпругата ми е по-добра в разговорите
| Бившата звезда от хитовия сериал "Сексът и градът" Синтия Никсън се завръща на малкия екран в ролята на Петранила в мини-сериала по един от най-продаваните средновековни романи "Свят без край" на Кен Фолет. Книгата от 2007 г. е продължение на тази от 1989 г. The Pillars of the Earth, а действието в нея се развива в английско село през 1327 г. на фона на Черната смърт. Мини-сериалът от осем епизода започва излъчването си по канал Reelz в сряда, 17 октомври. 46-годишната актриса Никсън говори с "Ройтерс" за ролята си на злодей в поредицата, кариерата й след "Сексът и градът" и защо телевизията е забранена в дома й. |
Изглежда сте напуснали "града" в актьорските си избори през последните няколко години. Страхувахте ли се в някакъв момент, че може да станете жертва на стереотипа и героинята си след огромния успех на "Сексът и градът" и неговите филмови продължения?
- Имах предложения за 5 милиона адвокати и корпоративни служители. Когато остаряваш има все по-малко и по-малко женски роли. Но те пък стават по-интересни, а това е плюс.
Направихте няколко интересни избора за роли. Освен Петранила изиграхте Елинор Рузвелт в продукцията на HBO от 2005 г. Warm Springs, а следащата ви изява ще е в ролята на поетесата Емили Дикинсън. Как оценяте опита си от тях?
- С Елинор Рузвелт беше наистина малко трудно. Има толкова много нейни писания, както и текстове за нея. Имаше и безкрайно много нейните записи и аудио записи. Всички знаят как тя изглежда и звучи. А тя явно не звучеше като мен.
С Петранила наистина използвах сценария и книгата, която бе толкова голяма и обемна. Не направих никакво проучване на периода. Бях във вселената на Кен Фолет и всичко, което имах нужда да зная, можех да открия в книгата и сценария.
С Емили Дикинсън се чудя дали трябва да чета поезията, писмата й или нейната биография? Представям си го като комбинация от трите неща. Най-малкото ще започна с това, че зная вече нещичко за нея.
В "Свят без край" героинята ви Петранила е наистина зла и коварна. Използвахте ли образа на някого, когото вече познавате, за да я изобразите?
- Трябва да призная, че познавам хора като нея и се позовах на тях и тяхната завист към по-младите жени, връзките и хората, които имат по-лесен живот от тях. Не познавам хора, които са убивали, но познавам хора, които притежават този вид отмъстителна завист към другите и смятат, че всичко, което сторят, ще им бъде опростено, само защото животът им не е лесен.
Петранила е прекрасен образ за пресъздаване, тъй като тя е толкова убийствено амбициозна и отмъстителна, но прикрива всичко това под миловидна маска на благочестива женска безпомощност. Не ми се случва много често да играя убийци или безпомощни жени.
Смятате ли, че отглеждането на дете от две майки е много необикновено преживяване в съвременния свят или се превръща в нещо съвсем обикновено в наши дни?
- Определено е много различно. Преди всичко смятам, че е плюс. Мисля, че за повечето хора майка им е човека, на когото разчитат, така че, когато имаш две, това е по-голяма степен на помощ независимо дали става въпрос за домашното или за емоционални проблеми или дори уроци по футбол... Имаме различни сили, което е добре. Съпругата ми е по-добра в разговорите и навлизането в детайлите, както и в разговорите за това как се чувстваш емоционално. Аз съм по-скоро културно аташе и пускам милиони плочи във въздуха.
Как се упражнявате за ролята си на културно аташе в семейството?
- Става въпрос за това да ги запознавам отрано с Шекспир и поезията - такива неща. Децата ми много обичат да четат. Постянно наблягам на книгите. Нямаме телевизор у дома.
Нямате телевизор? Защо не?
- Имаме монитор, ползваме Netflix под наем. Но не съм имала телевизор от 1986 г.... Това е като да държиш свещ у дома. Има страхотни неща по телевизията, но има и много боклуци. По някакъв начин гледаш, каквото дават. Телевизията е като поток от горещи и студени изображения. Много по-добра е, но и много по-лоша, откакто се отървах от телевизора си, но това не значи, че я искам в къщата си.
Борбаата с рака на гърдата промени ли начина, по който подхождате към работата и живота си?
- Бях диагностицирана с рак на гърдата, когато бях на 40. Трудно е да определя дали заради рака на гърдата или заради това, че ставах на 40, но да навърша 40 години беше наистина трудно... Наистина се чувствах сякаш е някаква междинна точка в живота ми. Определено ракът ми помогна да усетя по-силно, че няма да сме тук завинаги.