Откъс от стихосбирката "Зъби" на Мирослав Христов
| Този уикенд в рубрика "Четиво" ви представяме стихотворения от новата книга на Мирослав Христов "Зъби", която излезе на книжния пазар под знака на издателство "Ерго". Появата й е също така финансово подпомогната от приятели и читатели. Христов е роден през 1982 г. в София, завършва "Философия" и "Изкуства и съвременност" в Софийския университет. Автор е на поезия и проза, като първата му стихосбирка, "Череша с гравитация", излиза през 2010 г. Той ще дебютира като драматург с постановката "Всичкоядецът", която ще се играе на 5,6,7 ноември в The Fridge под режисурата на Ани Васева. От месец декември представлението ще стане част от програмата на "Сфумато". Мирослав Христов е също така част от екипа на поетичния пърформънс "4х4", включващ още Иван Димитров, Радослав Чичев и Ясен Василев. |
1.
Прогноза за времето
На сутринта правителството ще скочи с бънджи
Доорс ще издадат нов албум
хапче за сън ще помогне на бедните
По обед вятърът ще спре на светофарите
небето ще се спусне с парашут над кварталите
зимата ще продължи да бъде гореща
новина за хора страдащи от халюцинации
Вечерта ще се опитаме да бъдем реалисти
времето ще бъде друго
2.
приятелите от детството често се губят
четвъртък следобед към 15:10
срещам един приятел от детството
тук съм казва
зъбите му изпопадали някъде по пътя
изглежда сякаш изгубил е нещо веществено
душа или стръкче трева
бях тръгнал по лош път много хора си отидоха казва
и за да замаже положението съвсем прошепва:
моят ангел е зъболекар
3.
Религия на консумирането
Днес отключени са всички магазини
можеш да намериш почти всичко
От клаксони срещу самоубиващи се
на пътя херувими до аларми срещу светци
Потребителският интерес явно зависи
от чувството за самосъхранение
4.
Бяла трева
"А бяла трева?"
Иван Радоев
Най-обичам да разголвам кожата,
още непоникнала бяла трева под
балкона задръстена с фасове и
опикана от котките.
Най-обичам да хвърлям фасове в
непоникнала трева, да разголвам
кожата и тя да се вее на простора
като трибагреник на 3 март.
Най-обичам да се скатавам на
национални празници,
да пуша
и да слушам как никне бялата трева
5.
черни очила
всичко се вижда
от вътрешната страна на клепачите
палачите на зрението
минават на червено
понякога от едното недоглеждане
може да се изгубиш в очните си кухини
6.
Стена за пеперуди
Една сутрин докато миел чиниите
осъзнал че той и този свят са една пеперуда
цялата в кал
Поискало му се да полети
заключил кухнята изхвърлил ключа
избърсал обувките си в изтривалката
и напуснал своя пашкул
Навън в откритото пространство
според законите на хаоса
имало възможност всеки момент карфицата на Бог
да го забие за някоя стена
Някоя глупава стена облепена с плакати за рок концерти
обяви реклами и изписани с маркер имена
Разбрал че това е номер
живеел във времена
на влюбчиви в катастрофите хора
Всяка пеперуда сама се забива за стената
Почувствал се неловко
в края на неговата карфица
черното топче било собствената му зеница