Нови печатни издания, конференции, дебати, филми и чисто нова Джейн - с всички тези неща светът отбелязва 100-годишнината от създаването на литературния герой Тарзан на писателя Едгар Райс Бъроуз, пише в. "Вашингтон пост", цитиран от БТА.

Под формата на фейлетон историята на момчето, отгледано от маймуни, се появява през октомври 1912 година. Като книга е публикувана през 1914 г. и накрая разказът се проточва в серия от 24 романа, от които са продадени около 100 милиона екземпляра, преведени на 35 езика.

Библиотеката на американския Конгрес признава книгите за Тарзан като част от книгите, които са формирали съзнанието на Америка. Историята на Тарзан е пресъздадена в 52 филма, в радиопиеса, в комикс и в мюзикъл на Бродуей.

В района на имението на създателя на Тарзан в щата Калифорния се намира и градчето Тарзана, кръстено на Бъроуз.

Кулминацията на честванията на 100-годишнината е конференцията в колежа Бриджуотър в едноименния град в САЩ, между 1 и 4 ноември.

Годишнината се отбелязва и с документален филм, посветен на първия филм за Тарзан, с германски анимационен филм, с планове на филмовото студио Уорнър Брос за нов филм за Тарзан и с публикуването в най-малко 12 страни по света на нови издания на романите на Бъроуз.

През септември премиера имаше и нов роман, свързан с Тарзан и озаглавен "Джейн - жената, която обичаше Тарзан" на Робърт Максуел. Смята се, че това е нова версия за Джейн, героинята от романите на Бъроуз, която е дамата на сърцето на Тарзан. Новата книга пресъздава историята за Тарзан от гледната

точка на Джейн.

Любопитното е, че Тарзан се появява на бял свят не защото авторът на историята за него е искал да пише, а защото е бил съпруг и баща на две деца, сблъскал се с бедността и нуждаещ се от пари за прехраната на семейството си. Заинтригуван от теорията за еволюцията на Дарвин, неуспелият военен Бъроуз я вплита в

историята за Тарзан и подлудява целия свят преди 100 години.

В постцаристка Русия, в Москва, например, през 1924 г. е имало толкова много пиратски копия на историята за Тарзан, че хората я четели в кабинетите си, в трамваите, във влаковете, в заводите. Военни дори четели историята на Тарзан пред неграмотни селяни в руската провинция.

През 1963 г. пък писателят Гор Видал казва, че почти всички негови връстници от мъжки пол в САЩ поне веднъж в живота си са се опитвали да пресъздадат победоносния вик на Тарзан.