Българската ню уейв група "Клас" направи първата си изява от 16 години насам по време на концерта "20 години след Димитър Воев", организиран в памет на покойния вокалист на "Нова Генерация". Краткото им участие беше може би най-силно аплодираното от публиката, напълнила до краен предел Mixtape 5.

Завръщането им на сцената е дългоочаквано и заради периодично появяващата се информация, че "Клас", останали в историята на българската музика с песни като "Госпожа Емилия", "Чай" и "Река си ти", са отново заедно и работят по нови заглавия. Но от сесиите до този момент са се появили единствено, сякаш случайно промъкнали се в интернет песни "Сини слънца" и "Любовен танц". За живи изяви пък не е ставало и дума.

Според Градинаров, вокалиста Бойко Петков и кийбордиста Момчил Колев, познат и от дуото "Дони и Момчил", дистанцията от сцената не е продиктувана от нежелание за свирене на живо.

Както на концерта в памет на Воев, така и в социалните мрежи и музикалните сайтове, се забелязва, че голяма част от почитателите на "Клас" са много често хора, които са били твърде малки, за да ги видят на живо преди разпадането им през 1995 г. Какво би провокирало млади хора да слушат "Клас" при положение, че албумите им отдавна не могат да се намерят на пазара, звукът им е стилизиран според тенденциите на 80-те, а музиката им не е била промотирана по никакъв начин през годините?

По-късно тази седмица групата ще бъде в студиото, където ще продължи работата по новия си и все повече нарастващ като количество нов материал, за който обаче няма поставен срок за финализиране. "Идеята е в кратък период от време да го реализираме, но ние няма да пуснем нищо, освен, ако не го смятаме за достатъчно добре изработено и завършено.", казва Бойко Петков с тон, който показва, че надали нещо би променило тази философия.

Според Момчил Колев има известно адаптиране в съвместната работа след дългата пауза. "Времето ни е раздалечило по някакъв начин и е малко трудно да се наместят мозъците ни. Една група трябва да звучи като един човек, всеки да усеща другия. Това е сложен процес, но когато завърши, оттам нататък е лесно."

Иван Градинаров споделя, че събирането на "Клас" го кара да се чувства повече в свои води и му носи спокойствие. "На базата на натрупания опит, гледам на ситуацията повече като на забавление, а така винаги се постигат по-добри резултати."

Момчил Колев описва новите песни като по-китарни. "Не е ясно дали наистина това ще бъде новата насока на групата, но бихме искали звукът да е по-жив, по-малко синтезатори, повече китари. Но засега нищо не е сигурно."

Бойко Петков също подкрепя идеята за отделяне от синт-поп звученето, с което групата е асоциирана. "Песента започва от някаква идея, придобива някакъв първоначален вид, но в процеса на работа не се знае дали няма да влезе и друг елемент. Като цяло и на мен ми харесва да придадем на песните по-китарен вид, да звучат по-твърдо. Все пак времената са други, много нова музика се е появила оттогава досега, а ние постоянно сме в т.нар. музикален бизнес. Малко или много харесваме това, което се случва в момента, а и и не искаме да сме група, която гледа в миналото и репликира себе си. Не, ние ще се опитаме да направим нещо свежо и ново."

По отношение на съвременна музика и тримата имат изявени фаворити. Момчил Колев изключително харесва Muse и The Killers, като клони към британската музикална сцена, тъй като "англичаните винаги са измисляли неща с по-силно послание, докато американците често ги правят по един по-комерсиален начин."

Иван Градинаров се описва като "тежък фен на Coldplay" и отбелязва, че никога не си е поставял стилови ограничения в музиката, която слуша. "Просто искам да чуя нещо, което не съм чувал досега. Но няма нещо ужасно впечатляващо, което да е излизало през последните 10 години."

Бойко Петков споделя, че както той, така и останалите са по-ориентирани към британската музика, като това е и донякъде една от причините да се съберат през 1986 г. "Имахме големия шанс да преживеем лично развитието на световната рок музика, която поне в България беше много доминирана от английския саунд. Минал съм през The Beatles, Rolling Stones, Led Zeppelin, Deep Purple, а любимата ми група е Pink Floyd. След това прослушах Tears For Fears, които за мен в ню уейва са най-интелектуалната група, Depeche Mode, Duran Duran. Напоследък страшно харесвам Porcupine Tree и особено концертните версии на песните им."

А ако има нещо, което да го дразни в съвременната музика, то това е начинът, по който се предлага. "Това издаване на парче убива концептуалността в албума. Изпълнителите мислят как да пуснат песен в YouTube, да натрупат хиляди view-та, а това не е правене на музика. Това е по-скоро американският начин на продаване на пуканки."

Въпреки че на концерта, посветен на Димитър Воев, Бойко Петков намекна от сцената, че ще последват и още изяви, засега все още се обмислят планове за активна концертна дейност. "Това, което ние няма да направим, е да започнем да свирим постоянно по клубове и на всяко място, на което ни поканят.", казва с увереност Иван Градинаров. "Не ми харесва как някои стари групи, които дори са с по-голяма история от нашата, свирят където и както им падне. Това може да доведе единствено до обезценяване."

Според тях няма смисъл от твърде чести изяви, а и самата им аудитория би се радвала, ако ги вижда на добре организирани и напълно изпипани концерти, тъй като музиката на "Клас" не подхожда на всяко място. "Едва ли ще ни видите на сватби и погребения", добавя на шега Градинаров.

Дали многото ангажименти и споменатото изчезване на магията е всъщност причината за разпадането на групата през 90-те? За Бойко Петков тя се крие най-вече в изчезването на културния живот в България в годините след падането на социализма. "Медиите обърнаха гръб на българските групи, а кой би стоял в студиото, за да прави музика за никого? Или да бяхме продължили за майката родина?", пита реторично вокалистът. "Мнозина може би имат представата, че музикантите са друга категория хора, които се хранят от въздуха. Бих искал да попитам колко от феновете на "Клас" са теглили нелегално музиката ни и колко легално? Такива неща обезсмислят труда на музикантите."

Дали обаче пиратството не е наложително при положение, че албумите на "Клас" вече не могат да се намерят? За Иван Градинаров ситуацията е като омагьосан кръг. "Липсата на желание при издателите да разпространяват българската музика и липсата на интерес от публиката да я купува, са две неща, които се подхранват едно друго. Този цикъл трудно може да бъде прекъснат. Аз не живея от музиката си, но ако живеех, щях да бъде в една много неизгодна ситуация."

Както и те отбелязват, днешното време няма нищо общо с това, в което те са записвали и издавали. "Тогава всичко се ограничаваше до две неща - Българското национално радио и Българската национална телевизия. Който имаше по-добри контакти, успяваше да си прекара песните през комисията", разказва Градинаров. "А тя беше без съмнение корумпирана. Многократно сме висяли по комисии, а "Река си ти" се превърна в абсолютен прецедент, тъй като тогава за първи път беше одобрена песен, която не е записвана в студията на радиото. Имаше експерти, които слушаха и примерно казваха, че това не е технически издържано, независимо дали звучи по-добре или по-зле от това, което самите те правят." Впоследствие "Река си ти" поставя рекорд по брой ротации в националния ефир, а причината да бъде допусната е, че автор на текста е българският поет Владимир Голев.

Групата все пак има планове на някакъв етап да преиздаде албумите си, но при намирането на спонсор, тъй като целият процес ще бъде скъп, дори и само при разпространяването им в ограничен тираж. "Фенове на "Клас" с много излишни пари няма", казва Градинаров, а Бойко Петков добавя, че биха го направили единствено заради феновете.

Освен това музикантите са на мнение, че интернет вече напълно е убил стария начин на разпространение на музикалните продукти. "Всичко става онлайн, което тотално променя принципите и правилата в музикалната индустрия и това не е прост въпрос, а една от най-сложните материи в момента."