Джон Гришам, писател: Секссцените ми карат жена ми да се смее на глас
Всяка сутрин в седем писателят Джон Гришам сяда на компютъра си в селската си къща във Вирджиния с чаша силно кафе. Компютърът е същия, с който пише 25 от бестселърите си, а кафето - от същата марка, която си купува от 20 години насам, описва "Дейли Телеграф".
Изданието допълва, че в офиса му липсва телефон и интернет, тъй като писателят се страхува, че някой може да се добере до нещата му.
Дневният му режим включва написването на пет или шест страници преди обяд. "Ако влезеш в ритъм да правиш това всеки ден с няколко дни прекъсване, страниците се насъбират и имаш готова книга за около година", споделят 57-годишният автор, чийто последен роман - трилърът "Рекетьорът" (The Racketeer), тъкмо измести най-новата книга на Джей Кей Роулинг от класацията за бестселъри на "Ню Йорк Таймс" и който почитателите му у нас ще могат да открият в книжарниците на български през декември от издателство "Обсидиан".
В обширната статия на "Дейли телеграф" Гришам пространно разказва за политическите си възгледи, макар да става известно, че не е ентусиазиран от току що приключилите избори в САЩ.
Макар да е демократ откакто се помни, както и щедър донор на партията, той не е сред най-големите фенове на Обама. Смята, че президентът има стабилно ядро, добър и честен е и явно е широко скроена личност, но през последните четири години е имало моменти, в които му се е дразнил, предимно заради преследването на славата.
"Миналият месец дойде, за да се обърне към ООН, но вместо да се срещне с Бенямин Нетаняху, обикаляше града, за да се появи в няколко женски ТВ предавания за знаменитости", допълва авторът, който смята, че "президентите трябва да са над дневните и късните вечерни телевизионни програми".
Гришам се надява още, че сега, когато пред него не стои ограничението на преизбирането, това ще се промени и най-накрая ще свърши някои неща.
И Ромни, и Обама са успели явно да ядосат автора на "Версия Пеликан", "Време да убиваш" и "Фирмата" по редица причини по време на предизборните си кампании. Една от тях е била религиозната реторика. "Когато виждам Господ да се използва за политически причини, много бързо ставам циничен", допълва писателят, отгледан в стриктно християнско семейство в Арканзас с баща - фермер, занимаващ се с памук, и майка - домакиня.
Според него горещите теми като аборта, гей правата и контрола на оръжия може и да са стрували на Ромни спечелването на изборите. След като девет щата легализират хомосексуалните бракове, а два - употребата на марихуана за немедицински цели, Щатите се превръщат в едно по-либерално място, допълва писателят.
Сам той е либерален консерватор, който смята, че марихуаната трябва да бъде декриминализирана, но не и легализирана, а като притежател на оръжие казва, че "необикновено как не можем да забраним масовите оръжия, както и не успяваме да държим оръжията далеч от хора, които са психично болни".
От друга страна писателят е и изненадан от расистката реакция към избора на Обама както през 2008 г., така и четири години по-късно. "Има хора на юг, които никога не биха и помислили да гласуват за мормон, тъй като смятат мормоните за странни. Въздигнаха Ромни само, защото е бял. Казано така, има причина за голяма гордост, че избрахме афроамериканец и той е добър и умен човек."
Известен с политическата си активност, Гришам често е критикуван, че вплита политическите си вярвания в писането си. Бившият адвокат обаче е по-скоро пророк на идеали, отколкото на политика. Извън двата романа за смъртното наказание, един за корупцията и нехудожествената творба за грешните присъди, Гришам изглежда се придържа към онова, което прави най-добре и резултатът е показателен - богатството му се равнява на около 200 млн. долара.
По собствените му думи гол принос за това има съпругата му, която го сваля от "сапунената трибуна".
"Пиши това, което феновете ти искат", ми казва тя. Точно това е хубавото и в "Рекетьорът" (The Racketeer) - в него няма политика, а просто удоволствие от писане и четене", допълва Гришам, който държи да подчертае, че няма претенции за себе си като литератор. "Не се опитвам да пиша велика литература. Оставям това на другите и се радвам, че го правят, защото обичам да чета велика литература. Аз правя това, което правя". За Гришам е достатъчно силно признание да знае, че, когато напише нещо като "Рекетьорът" (The Racketeer), около пет млн. души по целия свят ще го прочетат.
Що се отнася до ревютата, Гришам споделя, че е спрял да ги чете още преди около десетилетие. "Мога да прочета две или три добри и след това едно лошо да ме накара да искам да отида и да застрелям някого, така че реших да ги игнорирам." Освен това неговата съпруга - 31-годишна Рене, която е майка и на двете му деца, е неговият най-строг и най-добър критик, твърди той.
"Веднъж написах секс сцена и й я дадох да я прочете", признава писателят, който след това се промъкнал в стаята, за да види реакцията й, като я заварил да се превива от смях. "Имам предвид истеричен смях", допълва той, убеждавайки, че в неговите романи читателите явно няма да открият секс сцени.
Няма да го видим и обратно на политическа сцена, убеден е писателят, който обаче има мнение и съвети към управляващите: "Сега, когато Вашингтон е във война, Обама трябва да се обърне към републиканците по начина, по който Клинтън го направи.... Трябва да създадеш приятели, да вкараш в действие тези конгресмени. Миналата седмица четох, че Обама е изиграл 104 игри на голф откакто е станал президент, като само една е била с републиканци... Стига, всички знаем, че голфът кара света да се върти! Клинтън беше мързелив играч на голф, но играеше с всички."