По картата на България
Какво е общото между Пазарджик и Добрич? На пръв поглед - нищо. Това, което ги свързва обаче, е един малко познат факт - през 2010 г. компаниите, опериращи в двете области, са имали най-висока рентабилност на продажбите в цялата страна. Всъщност Пазарджик държи абсолютния рекорд - 13.5%.
Интересно е, че въпреки високите доходи столицата е в дъното на тази класация. Всеки лев приходи от продажби там е генерирал едва 2 стотинки печалба. Въпреки това голяма част от бизнеса в страната е струпан в София – на всеки хиляда души се падат 85 компании. А най-вероятната причина е, че в столицата се намират повечето институции на централната власт. Все пак има и други фактори, които оказват влияние върху решението за инвестиция в един или друг регион. Сред тях са наличието на достатъчно квалифицирана работна ръка, местните данъци, ефективността на администрацията и нивото на корупция.
Това показва анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), който изготвя регионални профили на всички 28 области в страната. Икономистите от организацията са групирали областите не на териториален принцип, а според тяхната динамика на развитие на икономическите и социалните условия, бизнес средата, образованието, екологичните фактори, инфраструктурата, демографията и здравеопазването за периода 2008 – 2010 г. (виж картата). Лошата новина е, че обхватът на областите с влошен социално-икономически профил или негативни тенденции е много по-широк, отколкото на тези с добър или подобряващ се.
Проучването потвърждава със статистически данни и усещането, че негативната тенденция на съсредоточаване на икономиката на страната в един град - София, се задълбочава, а ножицата в икономическите показатели между столицата и другите региони в страната през последните години се разтваря все повече. През 2009 г. например БВП на глава от населението в София е нараснал 4 пъти в сравнение с 2000 г. и достига 21 хил. лв. по текущи цени, докато средно за страната този ръст е малко над 2 пъти. Произведеният БВП на човек в Силистра, най-бедната област, пък е една пета от този в София-град - 4.5 хил. лв., сочат още данните на института.
Най-много преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) също са концентрирани в областите с най-големи градове - София, Варна, Бургас. Само столицата е привлякла над половината от всички ПЧИ през 2010 г. Сред причините за това неравномерно разпределение е и липсата на стимули за общините да се конкурират помежду си при формирането на местната данъчна политика. Една от препоръките на икономистите от ИПИ е общините да получават дял от приходите от данък печалба, ДДС и акцизи, което ще ги мотивира да привлекат възможно най-много бизнес на тяхна територия.
Напук на лошата среда
По-неблагоприятна бизнес среда от тази в столицата има само област Перник, показва анализът на ИПИ. Сред причините за ниските оценки, които бизнесът дава на столицата, е лошата ефективност на администрацията и високите нива на корупция според анкета на института. София получава средни оценки (около 3) и по двата показателя (виж таблицата). Администрацията и корупцията пък са оценени най-ниско и в цялата област София (без столицата). Бизнесът й е "писал" 1.7 за корупция и 2.5 за работа на администрацията по петобалната система. Най-често нерегламентирани плащания се правят при съдебните спорове и обществените поръчки.
Местните данъци в София също са по-високи и това прави условията за развитие на бизнес по-непривлекателни спрямо други региони. За търговски площи до 100 кв.м например търговците на дребно в столицата плащат най-високата възможна ставка за патентен данък – 20 лв. на кв.м годишно. Това е два пъти и половина повече от средното за страната. Голямата данъчна тежест обаче може да бъде обяснена с факта, че София-град е най-богатата област в страната и стандартът на живот там е в пъти по-висок, отколкото в другите региони. Средногодишният доход на човек в столицата е почти 5.5 хил. лв. през 2011 г. и това е с около 2 хил. лв. над средното за страната.
Габрово губи скорост
Област Габрово е сред водещите икономики (веднага след столицата и Варна), но темповете й на развитие през последните години са най-негативните за цялата страна, показва анализът. Средногодишно за периода 2001 – 2011 г. доходите на лице от домакинство намаляват с 13.2%, докато за цялата страна спадът е само с 1.2%.
"Област Габрово губи това, което е постигнала в предишните години на растеж", казва Александър Цветков, управител на "МайкроСтат аналитикс", съвместно с които е изготвен проектът. Все пак кризата е засегнала по-малко бизнеса в област Габрово. Причината е, че голяма част от предприятията там са малки, с добре разработен външен пазар. Освен това те предоставят специфични стоки и услуги, които не се влияят сериозно от външните условия.
Областта все пак получава много добри оценки за бизнес среда. Тя се нарежда по този показател веднага след Враца, Благоевград и Търговище. Една от причините е, че през 2012 г. Габрово има най-ниските местни данъци за бизнеса. Освен това нейната инфраструктура се развива най-интензивно измежду всички области. По този показател Габрово се нарежда на второ място след столицата, показват данните на ИПИ. Гъстотата на пътната мрежа в областта е най-висока в страната. Въпреки че през нея не преминава магистрала, на всеки 100 кв. км се падат почти 25 км пътища, като през Габровска област преминават две от основните пътни направления в страната - София – Варна и Русе – Стара Загора. Дали заради прословутата габровска пестеливост или поради по-ефективна администрация, областта е и първенец по усвоени европейски средства по оперативните програми към декември 2011 г. - 309 евро на човек.
Рай за бизнеса
Сред топ регионите за развитие на бизнес от гледна точка на среда е Търговище. Там нивото на корупция се възприема като най-ниското в страната от мениджърите на компании. Анкета сред фирмите показва, че областта е и на челно място по ефективност на работата на администрацията. Търговище получава и оценка 4.7 за възприятие за корупция по петобалната система. Въпреки това ниските доходи (те са средно по 2.7 хил. на човек за година и са по-високи единствено от тези в Силистра) и липсата на достатъчно възможности за професионално развитие са сред основните проблеми на бизнеса в региона.
Стара Загора, другата област в клъстъра (виж картата), също е отличник по ниво на корупция. Според бизнеса плащанията "под масата" там са по-скоро изключение, отколкото правило. Друго предимство за региона е добрата инфраструктура. През 2012 г. беше открита отсечката на автомагистрала "Тракия" между Стара и Нова Загора. Догодина трябва да бъде готова и последната отсечка на магистрала "Марица", която е връзка към съседна Турция. В областта се намират големи работодатели в сферата на тежката промишленост и енергетиката, като ТЕЦ "Марица-изток 2" и "Мини Марица-изток". Поради това броят на предприятията на всеки хиляда души е по-малък, но те привличат голям обем чужди инвестиции - през 2010 г. те са били 573 млн. евро.
Интересно е, че Разград, една от най-бедните области (доходите през 2011 г. са средно 2.7 хил. лв. на човек), също се нарежда сред добрите места за правене на бизнес. Наличието на достатъчно работна ръка в региона е сред причините доходите да нарастват по-бавно, отколкото в страната. По-евиният труд пък е и едно от възможните обяснения за високата рентабилност на продажбите. "Друг фактор е наличието на чужди инвестиции", каза Петър Ганев от ИПИ. През 2010 г. те са били над 145 млн. евро. Печалбата като дял от оборота на фирмите бележи плавен ръст през последните 10 години и достига 9% през 2010 г. По-висок е делът на печалбата в продажбите единствено в Пазарджик и Добрич. Важно е да се отбележи, че въпреки ниските доходи в област Разград бизнесът оценява корупцията там като изключително ниска, а администрацията като много ефективна.
Най-лошо демографско развитие
В групата с най-негативни демографски тенденции влиза областта с най-слаба икономика от всички – Видин. БВП на глава от населението там е третият най-нисък в страната (малко под 5 хил. през 2009 г.) и изпреварва единствено Сливен и Силистра. Ножицата между произведения във Видин продукт и средните стойности за страната продължава да се разтваря и през 2009 г. разликата е почти 2 хил. лв. на човек от населението.
Сред най-големите проблеми на този клъстър е намаляващото население. В област Видин към края на 2011 г. живеят едва 100 хил. души. Това е обяснимо, като се има предвид ниската заетост и в двата региона. Само 34% от населението на областта на 15 и повече навършени години са имали работа през 2011 г. при средна стойност за страната 46%.
Надежди за съживяването на икономиката в района дава изграждането на Дунав мост 2, който свързва българския и румънския бряг между Видин и Калафат. Още повече че едни от най-големите фирми във Видин са в секторите на транспортните и спедиторски услуги и изграждането на моста би могло да доведе до създаване на нова заетост. Според икономистите от Института за пазарна икономика обаче бъдещите ефекти за местния бизнес от съоръжението са все още спорни. Според Петър Ганев Видин и в момента има географски предимства, като например разположението на областния град на река Дунав, което по принцип е положително за развитието на туризъм. Те обаче не се превръщат автоматично и в икономически предимства. "Ако демографската ситуация е лоша, заетостта е ниска и местните политики изостават спрямо тези на други области, няма гаранция, че само построяването на моста ще подобри състоянието на областта", допълва икономистът. Той дава пример с област Враца, която се намира в същия регион, но се развива много по-бързо от Видин.
Бъдещи надежди
Враца е сред областите с най-бързи темпове на икономическо развитие, въпреки че се намира в традиционно най-бедния в страната Северозападен регион. Там броят на предприятията расте десет пъти по-бързо спрямо средното за страната и през 2010 г. достига 33 на всеки хиляда души, сочи проучването. И дори в кризата фирмите не намаляват като брой и продължават да инвестират. Между 2009 и 2010 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи нарастват с цели 15%, докато в останалата част от страната те спадат. Сред причините за по-доброто развитие на бизнеса в региона според ИПИ са ниските ставки на местните данъци и високата оценка за работата на местната администрация.
София-област също е сред обещаващите региони в страната. Интересът на чуждестранните инвеститори към този регион е голям, като значителна част от производителите изнасят своите дейности извън София. Близостта до големия административен център обаче не означава задължително предимство, ако общините не съумеят да се възползват от нея, твърдят икономистите от института. Изключителен плюс за бизнеса в областта около столицата са например под средните за страната местни данъци. Възприятията за корупция там обаче са най-негативните в сравнение с останалите области (виж таблицата).
Ах, морето
Какъв бизнес по Черноморието? Редовният заподозрян, разбира се, е туризмът. Най-големите компании във Варна и Бургас обаче далеч не са в този сектор. За южния морски град най-голямата е рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас". От бранша с горива е и най-голямата компания, регистрирана в регион Варна – дистрибуторът "Нафтекс Петрол". Присъствието на компании от секторите на търговията и храните, и най-вече зърнопроизводството, също е осезаемо в двете области.
Големите компании са едно възможно обяснение за големия обем преки чужди инвестиции по морето. И в двете области те са над 1.5 млрд. евро през 2010 г. и се нареждат в класацията веднага след столицата (виж. таблицата). Разходите за дълготрайни материални активи в Бургас обаче не нарастват с темповете на ПЧИ, сочи анализът. Това означава, че инвеститорите все пак идват не толкова с цел производство, колкото за закупуване на ваканционни имоти например. А този тип вложения не създава работни места в региона.
И все пак, когато икономиката расте, регионите също се развиват сравнително добре. Показват го и данните - допреди кризата, т.е. 2008 г., всички области отбелязват растеж. Богатите обаче стават все по-богати, а по-бедните изостават. Така разликата се задълбочава, както в периодите на растеж, така и в тези на спад. Като според икономистите от ИПИ в момента в относително добро икономическо състояние са едва 3-4 области. А начинът повече региони да се развиват добре е като се даде повече самостоятелност на местните власти.
| Как са получени резултатите Сравнителният анализ на 28-те области в България е направен след обработката на общо 57 показателя. Те са обединени в 8 групи - инфраструктура, здравеопазване, образование, околна среда, демография, икономика, социална и бизнес среда. Данните, които експертите са ползвали, са за последните 12 години - до юни 2012 г. Те са както от официално публикувани статистики, така и от проведени анкети. ИПИ са се допитали до местния бизнес за нивата на корупция, ефективността на работата на администрацията и оценка на бизнес средата. Анкетите сред домакинствата са осигурили данни за доверието на гражданите в институциите, както и за удовлетвореността от социалната среда по региони. Икономистите са взели информация и от общинската администрация - за местните данъци и такси, за степента на предоставяне на услуги по електронен път, както и доколко oбщините имат готовност за работа на "едно гише". Състоянието на областите във всяка от осемте групи е оценено по скала с 5 степени - от "слабо" до "много добро". Така областите, които имат сходно социално и икономическо състояние или подобни тенденции на развитие, са групирани в клъстъри (виж картата). |