Филмовият мюзикъл по "Клетниците" на Виктор Юго вече тръгна по световните кино салони, а отзивите подсказват, че режисьорът Том Хупър ("Речта на краля") може отново да се окаже любимец на Академията.

Но зад успеха стои една дългогодишна традиция – награденият с осем награди "Тони" мюзикъл по романа е продукцията в жанра с най-дълъг живот във Великобритания (27 години на сцената на Уест Енд) и третата с най-трайно присъствие на Бродуей (16 години). А според родения в Южна Африка британски преводач, композитор и журналист с литовски и еврейски корени Хърбърт Крецмър, работил по адаптирането на сюжета на книгата, за популярността на "Клетниците" са допринесли и други фактори.

Пред британския в. "Телеграф" той казва, че не се е срещал със Сюзън Бойл, но би искал да й благодари заради изпълнението й на I Dreamed A Dream от мюзикъла по време на участието си в "Великобритания търси талант". "Трудно е да се опише този магически момент, който се случва от време на време по телевизията. Тази малка пълна жена излезе на сцената и след няколко минути се превърна в легенда. Тя не само възобнови интереса не само към песента, но и към цялото шоу. Тя му даде нов живот", казва 87-годишният Крецмър.

Според него изпълнението на Сюзън Бойл, гледано от близо 200 милиона души в YouTube, е запознало новото поколение с мюзикъла.

Колкото до самия филм, в който участват известния като Хю Джакман, Ръсел Кроу и Ан Хатауей, то Хецмър е изключително впечатлен и го нарича "успешен отвъд моите най-смели мечти". Той отбелязва, че решението на Том Хупър да накара актьорите да изпълняват песните на снимачната площадка, а не предварително в студио, е революционно за киното. "Том пое огромен риск с този ход. Ако пееш, докато играеш, можеш да допуснеш всички малки грешки, които не би допуснал. Но така е по-реално."

Хърбърт Крецмър, преди това работил като текстописец, включително по песни на Шарл Азнавур, е част от първия екип, който превежда и адаптира френския мюзикъл по книгата на английски през 1985 г. Той обаче не смята, че превел дословно "Клетниците" и смята френския си за доста посредствен. Заради това той първо прочита книгата на английски и после либретото на френски. Той също така няма особени способности, освен, че "свиря на пиано по слух, което е израза, с който се прикрива, че свириш лошо".

Крецмър, работил дълги години в пресата, намира общи неща между журналистиката и писането на текстове за песни. "И двете изискват много презизна манипулация на езика. Не можеш да спориш с нотите, просто защото си се сетил за някоя страхотна рима. Може да измислиш шедьовър, но няма как да го сложиш вътре, ако няма място за него. Нотите са затворени пространства, един затвор, в който трябва да намериш свободата си. Журналистиката, със своите ограничения за обема и крайни срокове, те вкарва в подобни рамки, в които трябва да се впишеш."

В България "Клетниците" ще направи първите си прожекции на 1 февруари.