Джесика Частейн, актриса: Филмът за залавянето на Бин Ладен не завършва с отговор
Джесика Частейн ("Дървото на живота", "Южнячки") участва в един от най-очакваните филми на 2012 г. Zero Dark Thirty, разказващ за дългогодишното преследване и убийството в последствие на Осама бин Ладен.
Критиците казват, че Частейн се справя безпроблемно като "Мая" - агент от ЦРУ, базиран на реален образ, изиграл огромна роля при залавянето на Ладен в прикритието му в Пакистан.
Филмът тръгна в ограничен брой кина в САЩ преди седмица, а за Частейн вече се говори като за евентуален фаворит за наградите "Оскар" догодина в категорията главна женска роля. "Ройтерс" разговаря с нея за участието й във филма, ролята на герой, с който не може да се срещне, както и защо лентата е важен поглед над американската роля във войната.
Какво си помислихте, когато видяхме филма завършен?
- Беше ми трудно да го гледам, тъй като за мен имаше огромна огтговорност в това да изиграя тази жена. Смятам, че тя е невероятна. Не исках да променям историята й, нито да правя нейна холивудска версия с много грим. Не исках това, което е направила, да излезе тривиално... Искам на нея да й хареса, но не знам дали тя някога въобще ще го гледа...
Как изиграхте някого, когото никога не сте срещали?
- Три месеца работихме заедно с (автора на сценария) Марк Бол, правихме проучване, четохме списъци и разговаряхме с хора. След това всичко, което не можех да разреша без проучване, като например кое е любимото й сладко, тъй като, когато сме далеч от дома, всички имаме нещо, което правим, когато изпитваме носталгия, трябваше да си отговарям сами на този въпрос.
Бол не е навлязъл в много детайли относно нея?
- Трябваше да я предпазим, тъй като тя е служител на ЦРУ под прикритие, който все още работи.
Какво друго знаехте за нея?
- Когато завършихме филма, излезе книгата за морските тюлени No Easy Day. Побързах да я прочета, тъй като имах нужда да разбера дали героинята ми бе в книгата. Там се говори за Джен, младо момиче от ЦРУ. Всичко съвпадаше. Тя е единствената, която казва, че на сто процента "той е там"... Говорят за това как е работила над това близо десетилетие, а те са били по петите му само 40 минути. Казват, че е плакала в самолета след това.
По време на снимките притеснявахте ли се за сигурността си, заради това, че филмът може да бъде погрешно разбран?
- Като актьор винаги се притесняваш за това. Тъй като съществува вероятността някой да гледа филма и да не разбере разликата между играта и реалността. За щастие това, което (режисьорът Катрин Бигълоу) и Марк са свършили, не е пропаганден филм. Опитаха се да го направят колкото се може по-реалистичен и с уважение към истинските исторически събития, доколкото е възможно. Това включва и интензивните техники на разузнаване, които са били използвани. Краят на филма не е напомнан да казва "това е нашето над десетгодишно преследване и беше много трудно, но накрая се справихме". Всъщност завършва с много различен тон.
Бихте ли била по-конкретна?
- Вижте, за мен цялото нещо се върти около сиянието на тази жена. Тя се появява в началото и носи най-добрия си костюм. Мисли си, че знае защо е там. Но през десетте години тази жена, която е била тренирана да не бъде емоционална и аналитично прецизна... виждаме я да страда от това да бъде скрита през десетте години, както и как се задълбава все повече в заешката дупка на света, в който се намира.
Така накрая когато я питат: "Къде искате да отидете?", няма как да отговори на този въпрос... Тя няма идея къде принадлежи, след като задачата й е свършена. Въпросът обаче не е само в този смисъл. Филмът завършва с него - къде искаш да отидеш? Накъде отиваме сега като държава? Накъде отиваме като общество? Това не е филм, който завършва с отговор и смятам, че това е силно.
Как се справихте със сцените на мъчения?
- Снимахме в истински йордански затвор, в средата на нищото. Обстановката не беше страхотна, особено за жена.
Имаше голямо доверие между актьорите, нищо не бе опасно или необезопасено. Имаше много обсъждане, за да сме сигурни, че не правим нещо, което да изглежда противно. Искаха от нас просто да бъде точно.
Знам, че играя образ, който е трениран да не бъде емоционален. Но съм прекарала целия си живот, позволявайки си да бъда емоционална, позволявайки си да изпитам всичко... Имаше един ден, в който снимахме сцена, и аз казах: "Съжалявам" и просто си тръгнах, и започнах да плача... Беше много силно преживяване.
Имате голям шанс за "Оскар". Това би било малко или голямо възнаграждение за тази роля?
- Тъй като тя все още е действащ агент под приктритие на ЦРУ, тя не може да получи заслуги за това, което е направила... Правейки този филм, според мен и моята представа, това е начин да й се благодари. Заради това би било много емоционално.
Казвате, че героинята ви се е загубила в заешката дупка на ЦРУ. А какво ще кажете за вашата блестяща кариера като актриса?
- Това е добър въпрос. Мисля, че следващата година ще имам нужда да отида някъде за месец и да бъда сама със себе си в една стая, питайки се: "И сега какво, Джесика?" Но аз съм много далеч от положението, в което тя е била в края на тази мисия.